Споразумението в наказателния процес
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Решаване на делото със споразумение по реда на Глава двадесет и девета от Наказателно – процесуалния кодекс е една от предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури, която е въведена като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение и интересите на обвиняемия. Последният признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, отказва се от състезателната процедура по разглеждане на делото в съда, приемайки да бъде наказан с наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като по този начин получава възможност да влияе върху параметрите на санкцията.
Сключването на споразумение изисква съгласуване на волеизявленията на прокурора, защитника и подсъдимия. Законът не допуска възможност по едно и също наказателно производство, за едно и също престъпление и по отношение на едно и също лице да има повече от едно споразумение.
В реш. № 167/ 2022 г., ВКС приема, че приключването на делото по реда на Глава двадесет и девета от НПК е възможност, която не е задължително да бъде реализирана, тоест, подсъдимият не разполага с право да му бъде осигурено приключване на делото със споразумение и ако делото приключи по общия ред, това не засяга негативно правото му на защита.
Страните по споразумението не могат да уговарят каквито и да е клаузи в противоречие със събраните по делото доказателствени материали. Затова при одобряване на споразумението съдът всякога преценява изразеното от страните съгласие по въпросите дали е извършено деянието, дали съставлява престъпление, неговият автор и вината в контекста на достатъчността и кореспонденцията с наличната доказателствена съвкупност, разяснява пък състав на ВКС в реш. № 472/ 2015 г.
Съобразно чл. 381, ал. 1 НПК, след приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото.
Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението.
Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления („тежко престъпление“ е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна) по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс. Споразумение не се допуска и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт.
Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване. Това е обстоятелство, за което компетентният съд следи служебно.
Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Според новелата на чл. 381, ал. 5 НПК, споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
3. какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;
5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс;
6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.
Споразумението се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.
Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилага само чл. 23 от Наказателния кодекс (ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях).
Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото.
Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично. В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът и обвиняемият.
Съдът запитва обвиняемия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.
Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият.
В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия.
Когато съдът намери, че споразумението не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение без да излага мотиви за това. След одобряване на споразумението от съда, оттегляне на съгласието е недопустимо.
Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия няма доказателствена стойност.
Определението на съда е окончателно. За това определение се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383 НПК).
Първоинстанционният съд може и да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.
Възобновяване на производството
За възобновяване на наказателно дело, когато се разкрият нови обстоятелства или доказателства, можете да прочетете тук.
Всяка страна в наказателния процес, на която законът е предоставил възможността да иска възобновяване на наказателното дело и да инициира проверка на влязлото в сила определение за одобряване на споразумение по Глава двадесет и девета от НПК, успешно би могла да претендира отмяната му, когато се установи, че определеното с него наказание сочи на нарушения на правилата на чл. 54 – 58а НК, несъобразяване с целите на чл. 36 НК (1. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2. да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото), или принципа на чл. 35, ал. 3 НК (наказанието е съответно на престъплението).
Решаване на делото със споразумение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
Съгласно чл. 375а, ал. 1 от НПК, след приключване на разследването, когато са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото по реда на глава двадесет и девета, с което подсъдимият се освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Първоинстанционният съд може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.
С правилните насоки споразумението може да бъде най-разумното решение!
Използвани източници:
- Наказателно – процесуален кодекс;
- Наказателен кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.