Административната мярка „задължително настаняване и лечение“ по Закона за здравето
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Според новелата на чл. 155 от Закона за здравето, на задължително настаняване и лечение подлежат лицата, които са:
- психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване;
- с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция,
и които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Задължителното настаняване и лечение, по Закона за здравето, на лицата с психични разстройства, които, повлияни от заболяването си могат да извършат престъпление, представляващо опасност за близките им, за околните и за обществото или за собственото си здраве, представлява превантивна административна мярка прилагана преимуществено в интерес на адресата на принудата.
Принудителното настаняване и лечение на лица с психични разстройства по Закона за здравето, освен че е превантивна административна мярка, попада в обхвата на родовото понятие „принудителни медицински мерки”. В него попада и още една мярка – принудителното настаняване и лечение на лицата, извършили общественоопасни деяния в състояние на невменяемост или изпаднали в такова състояние преди постановяване на присъдата или по време на изтърпяване на наказанието, уредена в чл. 89 – 91 НК, на която ще се обърне внимание в друга публикация.
За да бъде активирана процедурата по настаняване и лечение, е задължително кумулативното наличие на два критерия – медицински, или още психиатричен, който отразява наличието у лицето на определено заболяване, и юридически, който отразява резултата, до който води медицинският критерий. Наличието само на диагноза за психично разстройство не е достатъчно, трябва да се установи, че заболяването може да предпостави лицето да извърши престъпление, опасно за близките му, за околните и за обществото или застрашаващо собственото му здраве.
Европейският съд по правата на човека
отъждествява принудителното настаняване и лечение с лишаване от свобода, поради което е константен в разбирането, че едно лице не може да бъде лишено от свобода на основанието, че е душевноболно, освен ако не са изпълнени следните три минимални условия (напр. решение от 24.10.1979 г. по делото Винтерверп срещу Холандия, реш. от 17.01.2012 г. по делото Станев срещу България и др.):
- убедително трябва да бъде доказано, че то е душевноболно,
- психичното му разстройство трябва да бъде от вид или степен, които да налагат задължителното му задържане,
- законността на продължаващото задържане зависи от продължаващото съществуване на това разстройство.
Първостепенната причина, поради която лицата могат да бъдат лишени от свобода, е не само че застрашават обществената сигурност, но също така, е възможно техните собствени интереси да налагат задържането им.
Утвърденият медицински стандарт „Психиатрия”, дефинира понятието рисково поведение – това е болестно обусловено поведение, застрашаващо пациента или околните.
Пациентът е опасен за себе си, когато:
– е налице риск от самоубийство или самонараняване;
– не е способен без надзор и съдействие да задоволява свои жизнени нужди;
– може да си причини значителни имуществени вреди.
А опасност за околните е налице, когато пациентът застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения от Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.
Процедурата
Задължителното настаняване и лечение се постановява с решение от районния съд по настоящия адрес на лицето.
Задължителното лечение се осъществява в лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ и центрове за психично здраве, в психиатрични отделения или клиники на многопрофилните болници и в лечебни заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ.
Инициативата за откриване на производството по настаняване и лечение е предоставена на прокурор от районната прокуратура по местожиевеене на лицето, а в случаите, когато е налице спешно състояние – на ръководителя на лечебното заведение за оказване на психиатрична помощ. Искането се подава до районния съд по настоящия адрес на лицето, а при наличие на спешно състояние и необходимост от незабавна медицинска помощ – до районния съд по местонахождението на лечебното заведение. Съгл. чл. 157 ЗЗдр се образува частно наказателно дело, в хода на което участието на лицето, чието настаняване се иска, на психиатър, защитник и прокурор е задължително.
Съобразно разпоредбата на чл. 158, ал. 1 и следващи от ЗЗдр, съдът изпраща преписи от искането за задължително настаняване и лечение на лицето, чието настаняване ще се разглежда. Лицето може в 7-дневен срок да направи възражение и да посочи доказателства.
Съдът разглежда делото в открито заседание с участието на лицето в 14-дневен срок от постъпване на искането.
Лицето, чието настаняване се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако възникне необходимост, се довежда принудително. Когато здравословното състояние на лицето не позволява да се яви в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.
Съдът назначава съдебно – психиатрична експертиза, когато установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 155 и след изслушване на психиатър относно вероятното наличие на психично разстройство на лицето. Съдът определя формата на провеждане на експертизата – амбулаторна или стационарна.
Съдът определя лечебното заведение и вещото лице за провеждане на експертизата, както и срока за извършването й, който не може да е по-дълъг от 14 дни, и насрочва следващото заседание по делото, което се провежда не по-късно от 48 часа след завършване на експертизата.
Ако съдът установи, че не са налице обстоятелствата по чл. 155 или не се установи след изслушване на психиатър наличие на психично разстройство на лицето, съдът прекратява делото.
Определението на съда за прекратяване на делото или за назначаване на експертизата подлежи на обжалване с частна жалба или протест в тридневен срок. Обжалването спира провеждането на експертизата освен ако съдът постанови друго (чл. 161 ЗЗдр).
След като изслуша лицето относно заключението на съдебно -психиатричната експертиза, съдът се произнася по делото с решение въз основа на събраните доказателства.
С решението съдът се произнася по необходимостта от задължително настаняване, определя лечебното заведение, както и наличието или липсата на способност на лицето за изразяване на информирано съгласие. Съдът определя срока на настаняването и лечението, както и формата на лечението – амбулаторно или стационарно.
Когато приеме липса на способност на лицето, съдът постановява задължително лечение и назначава лице от кръга на близките на болния, което да изразява информирано съгласие за лечението. При конфликт на интереси или при липса на близки съдът назначава представител на общинската служба по здравеопазване или определено от кмета на общината лице по седалището на лечебното заведение, което да изразява информирано съгласие за лечението на лицето.
Обжалване и изпълнение
Текста на чл. 163, ал. 1 и 2 ЗЗдр гласи, че решението на съда може да се обжалва от заинтересованите лица в 7-дневен срок от постановяването му. Окръжният съд се произнася в 7-дневен срок с решение, което не подлежи на обжалване.
Обжалването на решението за задължително настаняване и лечение спира неговото изпълнение, освен ако първата или въззивната инстанция постанови друго,
т.е. за да се премине към предварително изпълнение на решението, районният съд, който го е постановил, или окръжният, пред който е оспорвано, трябва да издаде нарочно разпореждане, ако прецени, че са налице предпоставки за дерогиране на забраната за изпълнението му при подадена жалба или протест.
Рядко съдилищата излагат мотиви за причините, поради които дерогират забраната за предварително изпълнение. Някои състави бланкетно постановяват на основание чл. 163, ал. 2 ЗЗдр предварително изпълнение на решението, като посочват „в случай на жалба или протест да не се спира изпълнението на решението” (реш. № 4667/ 2016 г., Софийски районен съд). Други състави използват диспозитива „обжалването на решението за настаняване на задължително лечение не спира неговото изпълнение” (реш. № 525/ 2019 г., РС – Плевен).
Прекратяване на лечението
Задължителното лечение се прекратява с изтичането на срока, за който е постановено, или с решение на районния съд по местонахождението на лечебното заведение (чл. 164 ЗЗдр).
На всеки три месеца въз основа на представената от лечебното заведение съдебно – психиатрична експертиза районният съд по местонахождението на заведението служебно се произнася с решение за прекратяване на задължителното настаняване и лечение или за продължаване на задължителното настаняване и лечение.
При отпадане на предпоставките за задължително настаняване и лечение, преди да е изтекъл определеният срок, задължителното настаняване и лечение могат да бъдат прекратени от съда по искане на лицето, прокурора или ръководителя на лечебното заведение.
Отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ регламентира, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., т. 5 допълва, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани при прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.
С ТР № 5/ 2015 г. ОСГК на ВКС посочи, че съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗОДОВ за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.
За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ освен наличието на отменен незаконосъобразен акт за прилагане на принудителна административна мярка е необходимо кумулативното наличие на още две предпоставки, а именно – приведената в действие чрез незаконосъобразния акт мярка да е причинила на своя адресат вреди, които да са пряка и непосредствена последица за него. Доказателствената тежест за установяване на вредите се носи от увреденото лице.
Законът урежда принудителното лечение, но практиката често изисква човешки подход и добро познаване на процедурите. Ако се нуждаете от съдействие или защита – потърсете ме за консултация!
Използвани източници:
- Закон за здравето;
- Закон за отговорността на държавата и общините за вреди;
- Наредба № 24/ 07.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия”;
- Регистър на съдебните актове – https://legalacts.justice.bg/.