pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 219, ал. 1 и 2 НПК, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление.

(2) Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.

Привличането на обвиняем представлява повдигане на обвинение в хода на разследването, срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление. А след приключване на разследването се повдига обвинение с обвинителен акт.

В ТР № 2/ 2002 г. се приема, че на досъдебното производство се повдига обвинение, предназначено да определи най – общ, първоначален, работен предмет на доказване на делото. То може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването.

Според новелата на чл. 127, т. 3 от Конституцията, прокуратурата следи за спазване на законността, като привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер.

Но съобразно възприетото в реш. № 14/ 1999 г. на Конституционния съд, привличането на обвиняем не е привличане към наказателна отговорност по смисъла на Конституцията. Повдигането на обвинение с обвинителен акт, а не привличането на обвиняем, е изключителното конституционно правомощие на прокурора да привлича към отговорност лицата, извършили престъпления.

Това е така, защото привличането на обвиняем не води задължително до изготвянето на обвинителен акт и съдебен процес, тъй като производството може да бъде прекратено.

Наказателното преследване се приема, че е възбудено, именно когато лицето е привлечено като обвиняем с постановление по реда на чл. 219, ал. 1 НПК или срещу него е извършено първо действие по разследването по смисъла на чл. 219, ал. 2 НПК.

Обвинението

То представлява единство на релевантните факти обуславящи състава на престъплението и правната квалификация на деянието. За да бъде гарантирано правото на защита на обвиняемия, следва да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението (реш. № 638/ 2009 г., ВКС).

С други думи, обвинението е твърдение на съответния компетентен орган, срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление. Задача на обвинeнието е да възбуди наказателно преследване.

Лицето, срещу което е формулирано обвинителното твърдение, придобива процесуалното качество на обвиняем. Съгл. чл. 15 НПК, обвиняемият има право на защита. На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси. Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.

А разпоредбата на чл. 16 НПК регламентира презумпцията за невиновност – обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

От момента на привличането на обвиняемия, по отношение на него могат да се вземат предписаните в НПК мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда.

Така или иначе, законността и обосноваността на формулираното обвинение се решава единствено от съд.

Събиране на достатъчно доказателства

Това събиране означава: да са извършени всички действия по разследването и да са събрани всички доказателства, които са необходими и възможни; че така събраните доказателства не са противоречиви и от тях може да се направи единствено възможен извод за вината на лицето; че може да се направи обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление.

За разглеждането и решаването на делото в разумен срок, и като право на обвиняемия – тук.

Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора (чл. 219, ал. 2 НПК)

Това е привличане на обвиняем на по – ранен етап, преди да са събрани достатъчно доказателства за вината му, за да може лицето да се възползва от правата, които има обвиняемият в наказателния процес, когато срещу него се предприема действие по разследването („Досъдебното производство по НПК” 2013 г., Маргарита Чинова, стр. 324).

Какви са действията по разследването срещу лицето

Това е всяко действие по разследването, което се провежда с участието на лице, срещу което са събрани доказателства или фактически данни, че е взело участие при извършване на престъплението. Без значение е дали действието е принудително (претърсване, изземване, освидетелстване, вземане на образци за сравнително изследване и др.) или не (разпознаване, следствен експеримент и др.).

В бързото производство

Бързо производство се провежда, когато:

1. лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението;

2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;

3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;

4. очевидец посочи лицето, извършило престъплението.

Съобр. чл. 356, ал. 4 НПК, лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.

Реквизитите на постановлението за привличане на обвиняем и протокола за действието по чл. 219, ал. 2 НПК са едни същи

В разпоредбата на чл. 219, ал. 3 НПК, реквизитите са посочени:

1. датата и мястото на издаването му;

2. органът, който го издава;

3. трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация;

4. доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването;

5. мярката за неотклонение, ако такава се взема;

6. правата му по чл. 55, които ще се изброят по – долу, включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение;

7. правата по чл. 385а, когато обвиняемият е непълнолетен (права на непълнолетен обвиняем: 1. родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му в наказателния процес; 2. да бъде придружаван в съдебните заседания от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, а когато това е в неговия най – добър интерес и няма да затрудни наказателното производство, и в действията по разследването и в другите процесуални действия, които се провеждат с участието на непълнолетния обвиняем на досъдебното производство; 3. на медицински преглед при задържане; 4. на установяване на личностните му особености; 5. да получи защита на правото на личен и семеен живот).

Права на обвиняемия

В чл. 55 НПК са закрепени следните права на обвиняемия: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. Обвиняемият има право на правна помощ, както и да му бъде предоставена информация за условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.

Обвиняемият има право да му бъде предоставена обща информация, улесняваща неговия избор на защитник. Той има право свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия.

За свидетелските показания в наказателното производство, можете да прочетете тук.

Обвиняем, който не владее български език, има право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език.

Всичката тази информация се предоставя на обвиняемия на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности.

Предявяване на постановлението за привличане на обвиняем

Според текста на чл. 219, ал. 4 и следващи от НПК, разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. Ако обвиняемият е непълнолетен, разследващият орган го уведомява за правата му в наказателното производство и устно, на достъпен за него език. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия.

(5) Освен обстоятелства като наименованието на учреждението, което изпраща призовката, номерът на делото и годината на образуването му; името и адресът на призованото лице; качеството, в което то се призовава; мястото, датата и часът, в който се призовава, и последиците от неявяването, в призовката се вписват конкретните действия, за които се призовава лицето, правото му да се яви със защитник и възможността да му бъде назначен защитник в случаите по чл. 94, ал. 1, както и възможността за принудително довеждане при неявяване без уважителни причини. Призовката се връчва не по – късно от три дни преди предявяване на обвинението (налице е нередовно призоваване, когато не е отразена датата на изпращането или на връчването на призовката – реш. № 660/ 2012 г., ВКС).

(6) Когато обвиняемият е редовно призован и не се яви без уважителни причини, се довежда принудително по реда на чл. 71, ал. 3 – 8.

(7) Когато обвиняемият се яви без упълномощен защитник или бъде принудително доведен, разследващият орган извършва действията, за които е призован обвиняемият, като в случаите по чл. 94, ал. 1 (1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по – тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. е направено искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража или обвиняемият е задържан; 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това) му назначава защитник.

(8) Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си по чл. 219, ал. 1 – 7.

Предявяването е процесуално действие, различно от привличането на обвиняем. С предявяването се осигурява възможност на лицето да научи в какво е обвинено, за да организира защитата си.

Налице е съществено процесуално нарушение, както, ако лицето не е било привлечено като обвиняем или не е била спазена формата за това, така и в случай, че формулираното обвинение не е било предявено по реда и правилата на НПК (ТР № 2/ 2002 г., ВКС).

След предявяване на постановлението за привличане на обвиняем органът на досъдебното производство незабавно пристъпва към разпит на обвиняемия. Идеята е, след като лицето вече е узнало в какво е обвинено, да му се даде възможност да възрази, да замълчи, да обясни („Досъдебното производство по НПК” 2013 г., Маргарита Чинова, стр. 342). Неразпитването на обвиняемия след предявяване на обвинението е съществено процесуално нарушение.

Използвани източници:

• Маргарита Чинова – „Досъдебното производство по НПК” 2013 г.,;
• Наказателно – процесуален кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.