pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 343б, ал. 6 от Наказателния кодекс, който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди лева. 

Следващата алинея гласи, че деецът не се наказва, ако отказът се дължи на независещи от него причини (т.е. не по причини, зависещи от неговата воля).

В допълнение, налага се и наказанието лишаване от право да се управлява МПС, предвидено за това престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 343г НК.

Трябва да се отбележи, че процедурата в Наредба № 1/ 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества от водачите на МПС, е строго формална, и в еднаква степен обвързва отговорностите, както на полицейските служители, така и на медицинските лица, ангажирани с тази дейност. Ето защо неизпълнението на което и да е от процедурните задължения на отговорните лица води до компрометиране на изследването и нарушаване правото на защита на изследваното лице, разбира се единствено в случаите, когато лицето е съгласно и съдейства да бъде изследвано.

Умисълът

При отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и отказ за даване на кръвна проба за изследване, деянието е извършено с пряк умисъл, когато деецът съзнава общественоопасния му характер, предвижда и иска настъпването на общественоопасните последици.

Спрямо умисъла трябва да се маркира константната съдебна практика, според която за субективната страна на деянието следва да се съди най – вече от конкретните обективни действия и прояви на дееца, предшестващи настъпилите общественоопасни последици, а не от неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената му интерпретация на протеклите събития.

Така, всички данни категорично трябва да установяват, че обвиняемия, с оглед на неговата възраст, физическо и психическо развитие, степен на образование, социален опит, както и обстоятелството, че на предходна дата е осъществил същото деяние при управление на МПС, за което има влязло в сила наказателно постановление, добре е разбирал, че извършва нещо непозволено от закона, като управлявал процесното МПС и отказал да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства

Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приемат напр. чисто съдебно минало, трудова ангажираност, отлични служебни характеристики, изразено искрено съжаление и направени самопризнания в първоинстанционното съдебно производство, както и обстоятелството, че от извършване на предходното нарушение, за което обвиняемия е бил наказан по административен ред, е изминал значителен период от време – напр. повече от пет години, през които обвиняемият не е допускал нарушения на правилата за движение по пътищата. А като отегчаващи отговорността обстоятелства – множество извършени нарушения по ЗДвП, предишни осъждания.

Повече за смекчаващите вината обстоятелства – тук.

При определяне на вида и размера на наказанието,

което следва да се наложи, може да са налице законните условия за прилагане на чл. 78а НК, като обвиняемия се освободи от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание.

За освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, можете да прочетете тук.

Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може и да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, т.нар. условно осъждане по чл. 66 НК.

Отделно от това, съдебното производство може да премине по реда на съкратеното съдебно следствие при направено самопризнание от подсъдимия на всички обстоятелства, посочени от прокурора в обвинителния акт, за които съдът обявява по реда на чл. 372, ал. 4 НПК (когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт), че се подкрепят от доказателствата по делото. И в крайна сметка съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

Признаване на подсъдимия за невинен 

Съобразно чл. 304 НПК, съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.

Възможна ли е реабилитация спрямо административно нарушение?

Реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него. В административнонаказателното производство, за разлика от наказателното, не съществува институтът на реабилитация, който е относим единствено за наказателното право. Принципно, след като веднъж е извършено административно нарушение и нарушителят е бил наказан по административен ред, това наказание не може да бъде заличено, независимо от това какъв период от време е изтекъл, като обстоятелството дали е изтекъл давностният срок е от значение единствено за налагане на наказанието или за изпълнение на санкцията.

Така, в разпоредбата на чл. 343б, ал. 6 НК, не се визира срок, а е достатъчно да е налице нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП (водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/ или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/ или химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв), за което деецът да е бил наказан по административен ред, без значение колко време е изминало след първото, за да се субсумира деянието от нормата на чл. 343б, ал. 6 НК.

Но в ТР № 2/2018 г. се разяснява следното: „Правото на повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК е признато в т. 4 от ППВС № 7/ 1985 г., като се приема, че възниква след изтичане на една година от изпълнение на наложеното административно наказание. Съображенията са в смисъл, че лицата, по отношение на които вече е приложен чл. 78а НК, са неосъждани и не следва да бъдат поставяни в по – тежко положение от осъдените на глоба по НК, за които след изтичане на срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК (реабилитацията настъпва по право, когато лицето е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер) настъпва реабилитация и възможност за повторно освобождаване от наказателна отговорност по този ред. В постановлението не е разгледана хипотезата на неизпълнено административно наказание глоба, наложено на основание чл. 78а НК поради изтекла давност, но няма пречка при допълнителното тълкуване да се приложи същият подход…Когато е наложено наказание глоба, което не е изпълнено, ако за събирането й не е образувано изпълнително производство, реабилитация е допустима след последователното изтичане на давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 или по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 НК, според това дали е спирана или прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл. 88а НК”.

В контекста на цитираната съдебна практика, може да се приеме, че за нуждите на наказателното преследване, не следва лицата, по отношение на които са наложени административни санкции да се поставят в по – неблагоприятно положение от осъжданите, с оглед на което фактът на санкционирането по административен ред следва да се счита за заличен с изтичане на срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК.

Аргумент в подкрепа на сочената необходимост от избягване на по – неблагоприятно положение за административно наказаните, чрез прилагане по аналогия на нормата на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, може да се извади и от разпоредбата на чл. 30 НК, която предвижда срок ограничаващ възможността за съобразяване на конкретно осъждане при приложимостта на повторността и опасния рецидив като квалифициращ признак.

Съгласно новелата на чл. 46 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

Така, по отношение на реабилитацията на наказаните по административен ред е налице празнота в ЗАНН и е налице сходен характер на отговорността по НК и ЗАНН (като наказателна такава), съотв. последната обхваща деяния с по – ниска обществена опасност и поставянето на санкционираните по този ред в по – неблагоприятен такъв от осъдените за престъпления е в противоречие с основните принципи на правото, в т. ч. за равнопоставеност и справедливост, напр. Районен съд – Варна в присъда № 219/ 2024 г. намира аналогията в горепосочения смисъл за приложима, като констатира, че тъй като е изтекъл срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК по отношение на административно наказание, то фактът на санкциониране с наказателно постановление следва да се счита за заличен за нуждите на наказателното преследване.

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;
• Наказателно – процесуален кодекс;
• Регистър на съдебните актове – https://legalacts.justice.bg/;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.