Наказателното постановление при установена концентрация на алкохол в кръвта – втора част

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Правно регламентираните процесуални изисквания, които трябва  да се спазват при съставянето на акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административния процес и неспазването им несъмнено накърнява правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност. Така, допуснати процесуални нарушения представляват съществени такива и са абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Първата част на публикацията за наказателното постановление при установена концентрация алкохол в кръвта, можете да прочетете тук.

Стикерите

Съгласно чл. 6 от  Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози, върху талонът за медицинско изследване се залепва един от стикерите, които следва да го придружават на основание чл. 3, ал. 3, а в чл. 17, ал. 4 от Наредбата е предвидено, че пробата с кръв се запечатва със стикера със серийния номер, придружаващ талона. Понякога стикери изобщо липсват. А поставянето на стикери върху талона за изследване е свързано преди всичко с гарантиране на правата на проверяваното лице при изследване на кръвните проби.

Некоректно вписани часове

Случва се и в АУАН, НП или в талона за изследване да се запише грешен час на взетата проба или на управлението на МПС, от което обаче ще следва, че не е доказано, кога е извършено и установено нарушението.

И макар да се приеме, че е допусната техническа грешка при изписване съдържанието на атакуваното наказателното постановление, но доколкото липсва установен ред за нейното саниране, то трябва да се приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

Изобщо конкретното и правилно посочване на датата/ часа на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление. Следва да се отбележи, че посочването на точната дата/ час на извършване на нарушението има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си, така и с оглед осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН (напр. спрямо това, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението; образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта и др.).

А и да се посочи друг час на нарушението, различно от представените доказателства и да се наложи санкция за извършено в този час нарушение означава да се измени обвинението от гледна точка на момента на извършването му, без да се даде възможност на привлечения към отговорност да се защити.

В талона за изследване

трябва да бъде посочено изрично дали водачът приема или не приема показанията на техническото средство. Също така, трябва да бъде изрично посочено от проверяваното лице, чрез негов подпис, в случай, че не приема показанията на техническото средство, по какъв начин желае да бъде установена концентрацията на алкохол в кръвта – чрез кръвна проба или с доказателствен анализатор.

Процедурата и протоколите за изследване

При медицинското изследване медицинският специалист описва състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива.

Резултатът от изследването, събраните анамнестични данни за налични заболявания (диабет, епилепсия и др.) и за приетите от изследваното лице лекарствени продукти през последните 24 часа се вписват в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно приложение № 4. Протоколът се подписва от медицинския специалист извършил изследването.

Отказът на изследваното лице да подпише изготвения протокол за медицинско изследване се удостоверява с подписа на един свидетел.

В протокола за изследване се отбелязва серийният номер на стикера, за който вече стана дума.

По – нататък, пробите кръв за установяване концентрацията на алкохол в кръвта заедно с талона за изследване и протокола за медицинско изследване се изпращат за изследване в лаборатория.

За установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози се изследва едната от представените проби кръв. Другата се съхранява като контролна при необходимост от повторен анализ.

Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата, изследванията за установяване концентрацията на алкохол в кръвта се извършват двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация (отчетена до втория знак след десетичната запетая включително) не трябва да се различават с повече от 0,10 на хиляда при резултати до 1 на хиляда, а при резултати над 1 на хиляда – с до 10 % от стойността. При по – голяма разлика изследването се повтаря. Така напр. в протокола от първото изследване трябва да са вписани резултатите от две поредни изследвания, за да се установи спазването на това изискване.

Резултатите от химическото лабораторно изследване се отразяват в протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол. Протоколът задължително съдържа данни за: имената, длъжността и местоработата на извършилия изследването специалист; имената и ЕГН на изследваното лице; кога, как и какви проби са постъпили за изследване; състоянието на пробите при постъпване в лабораторията; номерата на стикерите, с които са запечатани пробите; кога е извършено изследването; използваните аналитични методи и получените резултати. Протоколът се подписва от лицето, което е извършило изследването.

Липсата на реквизити в протоколите за медицинско изследване и химическа експертиза опорочава процедурата.

Концентрацията на алкохол се вписва в протокола с точност до втория знак след десетичната запетая и представлява средноаритметичната стойност от извършените измервания.

Накрая лабораторията, извършила изследването, изпраща протокола за медицинско изследване и протокола за химическо изследване на структурата, посочена в талона за изследване.

В седемдневен срок от връчване на наказателното постановление изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът за съхранение на пробите, защото пробите и контролните проби към тях се съхраняват за срок не по – малък от 3 месеца. Така, неотразяването на резултатите от химическата експертиза в НП може да осуети правото на нарушителя своевременно да оспори резултатите от химическия анализ.

Концентрация на алкохол в кръвта до 1.2 на хиляда води до носене на административнонаказателна отговорност, над 1.2 – наказателна такава.

Липсата или неточността на съществените реквизити на АУАН и НП е недопустимо да се изяснява едва в производството по обжалване.

По въпроса за седемдневния срок от връчване на НП, в който изследваното лице може да поиска повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството

Разлиствайки съдебната практика ще се натъкнем на решение № 746/ 2024 г. на Административен съд – Търговище, по отношение именно на спазването на този срок. С решението се отменя решение на Районен съд – Търговище и съответно се отменя обжалвано Наказателно постановление. Жалбоподателят в жалбата си до Районния съд е направил искане да се назначи нова експертиза на кръвната проба в лабораторията. Районният съдия е приел за недопустимо това искане, поради пропускане на 7 – дневния срок по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г.

Според Административният съд обаче изложените факти сочат на допуснато от районния съдия съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на жалбоподателя на защита. А като аргумент втората съдебна инстанция изтъква, че 7 – дневния срок не е преклузивен (преклузивен означава краен срок, в който задължително трябва да се упражни някакво право; преклузивният срок прекратява субективното право) и изтичането му не погасява правото на водача да поиска ново изследване на кръвната проба, когато последната все още се съхранява и не е унищожена (а пробите се съхраняват за срок не по – малък от три месеца от вземането им). В този смисъл е налице константна съдебна практика на ВКС по наказателни дела – Решения № 189/ 2019 г., № 225/ 2009 г.

Ако е наложена заповед за ПАМ, с която примерно се налага мярка временно отнемане на СУМПС, но което на практика се дублира със санкция в издадено наказателно постановление – лишаване от право да се управлява МПС

При това положение, следва да намери приложение практиката на СЕС, а именно Решение от 04.05.2023 г., постановено по дело ECLI: EU: C:2023:317. С това решение Съда на Европейския съюз е приел, че по принцип ПАМ като процесна в рамките на производство по констатиране на административно нарушение с оглед вида и естеството си, тежестта и преследваните с нея цели /възпиране извършване на нарушение и превенция/, има репресивен характер и е санкция, която дублира кумулативната санкция в казуса „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца, наложено на жалбоподател с обжалвано НП по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. При едновременното прилагане обаче на идентична като последици и резултат ПАМ и административно наказание, за едно и също нарушение и на едно и също лице, СЕС е счел за нарушение на принципа „non bis in idem“, както и нарушение на правото по чл. 50 от Хартата за правата на човека, което не допуска национална правна уредба, съгласно която за едно и също нарушение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства (по издаване на ПАМ и НП в казуса по делото), на един и същи субект да може да се наложи едновременно една и съща принудителна мярка и санкция (в казуса, свързана с лишаване на дееца от управление на МПС за определен срок 12 месеца), когато тези мярка и санкция подлежат и на обжалване пред различни съдилища. Нарушението на визираният принцип се обосновава с кумулиране на санкции, като тежестта им не кореспондира и не съответства на тежестта на разглеждано нарушение. В този смисъл СЕС приема, че така кумулирани като тежест тези санкции /принудителна мярка и административно наказание/, когато не кореспондират с тежестта на нарушението, то те се явяват и непропорционални, респ. нарушават принципа за пропорционалност на санкцията.

С оглед на това, някои български съдилища приемат, че санкция „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца, която е наложена с НП, е незаконосъобразна, защото е наложена и идентична ПАМ – временно отнемане на СУМПС.

Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, предвижда, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.

Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Така напр., ще е налице нарушение на цитираната норма, ако административнонаказващият орган изцяло е игнорирал подаденото от нарушителя възражение и обективираните в него искания за преглед на видеозаписите от видеорегистратора в полицейския автомобил и от бодикамерите на служителите.

Отказът на административнонаказващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства и най – вече да предприеме необходимите действия за приобщаване към административнонаказателната преписка на видеозапис на процесно нарушение, ще доведе до сериозно накърняване правото на защита на наказаното лице.

Наложителността на събирането на това доказателствено средство, ще е обусловено и от факта, че нарушителя изцяло отрича да е извършил сочено в акта нарушение и единственият възможен начин административнонаказващият орган да установи факта на извършване/ неизвършване на процесното деяние е да се снабди с въпросния видеозапис. Но като не стори това, наказващият орган ще е издал НП в нарушение на чл. 53, ал. 1 ЗАНН (според който наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя), тъй като очевидно не е установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение. Това от своя страна ще допринесе за нарушаване и на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН (НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават). В този смисъл е и Решение № 1157/ 2022 г. на Административен съд – Пловдив.

Ако имате подобен казус, не се колебайте да се свържете с мен!

Използвани източници:

  • Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози.