pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.  

На 15 февруари 2013 г. в югоизточен Лондон деветгодишната Ела умира след тежък астматичен пристъп. Експертизата сочи, че детето е било изложено на прекомерни нива на замърсяване. По – конкретно, нивата на азотен диоксид в близост до дома на Ела са надхвърляли указаните от Световната здравна организация и Европейския съюз.

Разследването установява също, че през трите години преди смъртта си тя е имала множество пристъпи и е била приемана в болница 27 пъти, но и че семейството на Ела не е знаело за рисковете, свързани със замърсяването на въздуха.

Така, съдът в Саутуорк констатира, че замърсяването на въздуха е имало съществен принос за смъртта на Ела. Впоследствие и доклад от 2018 г. установява, че нивата на замърсяване, които са били измерени в станция за мониторинг на една миля от дома на Ела, са допринесли за нейния фатален астматичен пристъп.  


Адекватната защита на околната среда е от съществено значение за благосъстоянието на хората и ползването на основни човешки права, включително самото право на живот.   

Темата за замърсяването на въздуха е особена актуална и у нас, доколкото в голяма част от градовете почти ежедневно се отчитат превишения на релевантните показатели за качеството на атмосферния въздух.

Източници на замърсяване са: интензивният автомобилен трафик, енергетика, битово и обществено отопление, строителни дейност, нерегламентирани сметища, състоянието на улиците, т.е. прахът, който се вдига от улиците, неблагоприятните метеорологични фактори като комбинация от инверсии, слаб вятър и безветрие, които водят до задържане в атмосферата на замърсителите, малък дял има промишлеността.  

РИОСВ осъществява на регионално ниво държавната политика за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух.

Конкретните задължения и правомощия на РИОСВ са регламентирани в Закона за опазване на околната среда.

За някои белези на престъпленията против околната среда, можете да прочетете тук.

Държавните органи са длъжни да извършват цялостна оценка на явлението на замърсяване, чрез идентифициране на засегнатите райони и естеството и степента на въпросното замърсяване, и след това да предприемат действия, за да управляват всеки разкрит риск.

От тях се очаква да проучват въздействието на това замърсяване върху здравето на хората, живеещи в райони, засегнати от него и да предприемат действия за борба с явлението замърсяване. Освен това, властите трябва да предоставят на лицата, живеещи в райони, засегнати от явлението замърсяване, навременна информация, която да им позволява да оценят рисковете за тяхното здраве и живот.    

Конституцията на Р. България в чл. 55 прокламира, че гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.

Един от компонентите на околната среда е атмосферният въздух, наред с атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи, както са изброени в чл. 4 от Закона за опазване на околната среда.

Според номенклатурата пък в чл. 4, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, са нивата на: суспендирани частици; фини прахови частици; серен диоксид; азотен диоксид и/ или азотни оксиди; въглероден оксид; озон; олово (аерозол); бензен; полициклични ароматни въглеводороди;  тежки метали – кадмий, никел и живак; арсен.    


Решение № 60155/ 2021 г. на Върховен касационен съд

С този съдебен акт, по колективен иск по чл. 379, ал. 3 ГПК, ВКС осъжда Община Пловдив и РИОСВ, да преустановят бездействието, изразяващо се в неефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух, допуснато в периода 2007-2011 г., за който е установено системно превишаване нивата на ФПЧ10 в града, и да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух, като в срок от дванадесет месеца от влизане на съдебното решение в сила осигурят достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на фини прахови частици 10 /ФПЧ 10/ в атмосферния въздух на града.

Спорно е доколко е имало реален ефект върху качеството на атмосферния въздух в Община Пловдив след това осъждане.

Така или иначе, според практиката на ВКС по прилагането на чл. 385, ал. 1 и 4 ГПК (напр. опр. № 645/ 2010 г. и опр. № 608/ 2010 г.), в чл. 385, ал. 4 от ГПК е установена особеност на колективните искове за разлика от общия исков процес, свързана с това, че съдът не е обвързан от формулирания от ищеца петитум (искане), като притежава пълната свобода да определи и осигури подходящата защита на увредения интерес с оглед „особеностите на случая“. На съда е предоставена свобода при преценката на въпроса за съдържанието и измеренията на конкретния колективен интерес.

Местните публични органи са осъдени, защото носят задълженията да следят за качеството на атмосферния въздух, за процесния период не са изпълнили задължения си за непревишаване на пределно допустимите нива на ФПЧ10 и така са нарушили чл. 13, пар. 1 на Директива 2008/50/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по – чист въздух за Европа, който гласи, че държавите – членки гарантират, че в техните зони и агломерации нивата на ПЧ 10 и другите посочени замърсители не превишават пределно допустимите стойности, посочени в приложение.

Приложение XI към Директива 2008/50 е озаглавено „Пределно допустими стойности за опазване на здравето“. Съгласно това приложение по отношение на ПЧ10 дневната пределна допустима стойност е 50 μg/m 3 и не трябва да се превишава повече от 35 пъти за една календарна година, а годишната пределна допустима стойност е 40 μg/m 3 за една календарна година.

В съдебния акт върховните съдии се мотивират, че вътрешното законодателство вменява на ответниците задълженията по опазване на чистотата на околната среда и атмосферния въздух, затова искането на ищците за осъждането на ответниците да преустановяват нарушението, изразяващо се в бездействие/ непредприети ефективни, резултатни действия/ е основателно. Втората кумулативна част на искането им за преустановяване на нарушението е ответниците да бъдат задължени да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в община Пловдив, като в срок от шест месеца от влизане на съдебното решение в сила осигурят достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на ФПЧ 10 в атмосферния въздух. Това искане кореспондира с чл. 23 от Директива 2008/50/ЕО, който изисква в случай на превишаване на пределно допустимите стойности на замърсителите /вкл. ФПЧ10/ плановете за качество на въздуха да посочат подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде „възможно най – кратък”.

В случая ищците защитават увреден интерес, основан на право по чл. 8 КЗЧОС (всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията). В решенията по чл. 8 от КЗЧОС, ЕСПЧ подчертава, че понятието за „личен живот” не подлежи на изчерпателна дефиниция, а това не е и целта на чл. 8 от Конвенцията като цяло. Понятието може да има различни аспекти на физическа и социална идентичност – личен живот е широко понятие, което не се поддава на изчерпателно дефиниране /NIEMIEZ V.GERMANY по жалба 13710/ 88 г., делото М. срещу Обединеното Кралство – жалба № 30562/ 02 г., делото Пек срещу Обединеното Кралство – жалба № 44647/ 98 г./

ВКС споделя доводите на ищците, че в случая е нарушено правото на живеещите на територията на общината на личен живот, като те са изложени на замърсен с превишаващи /често пъти чувствително/ нормите ФПЧ 10 въздух, който предизвиква здравословни проблеми особено сред уязвимите групи – хронично болни, деца и възрастни.

В решение от 08.07.2003 г. по делото Х. срещу Обединеното кралство по жалба № 36022/ 1997 г. , т. 96, ЕСПЧ припомня, че в Конвенцията не се съдържа изрично формулирано право на чиста и тиха околна среда, но когато индивидът е директно и сериозно засегнат от шум или друго замърсяване, може да се породи проблем по чл .8 . Така, по делото П. и Р. с/у Обединеното кралство (решение от 21.02.1990 г., А. 172, § 40)

Съдът е приел, че чл. 8 е приложим, тъй като качеството на личния живот на всеки от жалбоподателите и възможността им да се ползват от удобствата на домовете си са били сериозно засегнати от шума, предизвикан от дневните полети на летище Х.. Също така, по делото Л. Остра с/у Испания (решение от 09.12.1994 г., А. 303-С, § 51) той е стигнал до заключението, че чл. 8 може да включва правото на защита срещу сериозно екологично замърсяване, тъй като подобен род проблеми биха могли да засегнат нормалното съществуване на индивида и да му попречат да ползва жилището си по такъв начин, че да накърнят неговия личен и семеен живот, макар и без да застрашават сериозно здравето му. По делото Г. и др. с/у Италия (решение от 19.02.1998 г., Reports of Judgments and Decisions 1998-I, § 57) Съдът е постановил, че прякото отражение на вредните емисии върху правото на жалбоподателите на зачитане на техния личен и семеен живот означава, че чл. 8 е приложим.  

Използвани източници:

• Конституция на Р. България;
• Закон за чистотата на атмосферния въздух;
• Закон за опазване на околната среда;
• Граждански процесуален кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.