pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

В разпоредбата на чл. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, са изброени основните дейности, които се осъществяват от Министерството на вътрешните работи. Съдебната практика приема, че в едни случаи изпълняваната от служителите на МВР дейност се определя като административна, а в други като правозащитна, като разграничението се прави в зависимост от специфичните особености за съответния случай. Когато полицаи извършват дейност по разследване на престъпления по реда на Наказателно – процесуалния кодекс и под ръководството на прокурор, то осъществяваната от тях дейност е правозащитна. А когато полицейските служители извършват контролна дейност, тя има административен характер.

Така, чл. 80, ал. 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, регламентира, че полицейските органи извършват обиск на лице: 

1. задържано при условията на чл. 72, ал. 1 (а условията за задържане са: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон); 

За задържането до 24 часа от полицейските органи, можете да прочетете тук.

2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети; 

3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението; 

4. за което има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол. 

Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

За предупредителният протокол и разпорежданията по ЗМВР – тук.

А според новелата на чл. 81, ал. 1 и следващи от ЗМВР, полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица: 

• за които има данни, че са извършили престъпление или друго нарушение на обществения ред;
• когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
• на контролен пункт, организиран от полицейските органи;
• когато самоличността не може да бъде установена и това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
• чужденеци, търсещи закрила по Закона за убежището и бежанците, влезли не по законоустановения ред или са незаконно пребиваващи в Република България;
• които показват тежки психични отклонения и с поведението си нарушават обществения ред или излагат живота си или живота на други лица на явна опасност;
• обявени за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с тяхна екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;
• когато са налице достатъчно данни, че се укриват вещи, свързани с извършено престъпление или нарушение; 
• прeди съпровождане или настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци, когато е приложена мярка за административна принуда по ред, определен в закон или е издадена заповед за краткосрочно настаняване по чл. 44, ал. 13 от Закона за чужденците в Република България;
• в други случаи, определени със закон. 

(2) Полицейските органи могат да извършват проверка на превозно средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях, когато: 1. има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред; 2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол. 

(3) Редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 и 2 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Извършването на проверка по реда на ЗМВР е въпрос на оперативна самостоятелност на органа, т.е. органът прави пренката дали да извърши или не проверка.

А посочената в чл. 81, ал. 3 ЗМВР инструкция е Инструкция № 8121з-464/26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на проверки по чл. 81, ал. 1 и 2 и чл. 83, ал. 1 ЗМВР от полицейските органи, издадена от министъра на вътрешните работи. Подобно на законовото разрешение и в чл. 5 от Инструкцията е предвидено, че полицейските органи могат да извършват проверки на превозно средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите превозвани в тях. Посочени са двете хипотези, при които може да се извърши проверка, а именно: 1. когато има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред и 2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.

В разпоредбата на ал. 2 на същата норма са изброени изчерпателно дейностите, които могат да се извършат при проверката, а именно: 1. проверка на личните документи на лицата в превозното средство; 2. проверка на свидетелството за правоуправление; 3. проверка на документите на превозното средство и на превозвания товар и 4. проверка на превозното средство.

Протоколът

Предвид чл. 6, ал. 1 от Инструкцията, полицейският орган е задължен във всички случаи на извършване на проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях да състави протокол за извършваното по чл. 81 ЗМВР действие, който протокол е по образец Приложение № 1.

Така и разпоредбата на чл. 82, ал. 1 и следващи ЗМВР, гласят че, за всеки случай на извършен обиск или проверка по чл. 81 полицейският орган съставя протокол. 

(2) Протоколът по ал. 1 се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него. 

(3) Обискът и проверката по чл. 81 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.

Протоколът има качеството на официален документ, защото е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му и представлява писмено доказателство.

В протокола се отразяват:

1. датата и мястото на проверката;

2. имената, длъжността и местоработата на полицейския орган, извършил проверката;

3. основанието, посочено в ЗМВР, за извършване на проверката;

4. вещите, които са проверени, описани по вид, състояние и място, където са намерени; при проверка на превозни средства се посочват регистрационен номер, марка, модел и други идентификационни данни;

5. данните на свидетеля и съответното лице, чиито вещи или превозни средства са обект на проверката.

Разграничение между обиска като действие по разследването в досъдебното производство и обиска по чл. 80 от ЗМВР

Основното различие е, че обискът по чл. 80 от ЗМВР не е способ за събиране и проверка на доказателства, а полицейско правомощие, което се упражнява в изрично изброените в закона случаи. Други разлики в уредбата между двата вида обиск касаят компетентността на лицата, които могат да ги извършват, липсата на необходимост от разрешение или одобрение от съдия при полицейския обиск; отсъствието на изискване при извършването му да присъстват поемни лица, като се предвижда присъствието само на един свидетел, който се подписва в протокола и др.

Незаконосъобразен обиск/ проверка на лични вещи

Когато протоколът за обиск, в условията на разследване, не е съставен по реда на НПК, следва да се изключи като доказателствено средство. При незаконосъобразен обиск по ЗМВР, когато на потърпевшия са причинени и стрес, накърнено е достойнството му, създадено е усещане за произвол и недоверие в институциите и др. под., би могло да се претендира по съдебен ред обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

За да е основателен такъв иск, следва да са налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат.

При недоказване на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Използвани източници:

• Закон за Министерството на вътрешните работи;
• Наказателно – процесуален кодекс;
• Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.