pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства. Сред гласните доказателствени средства са и показанията на свидетеля. Разпоредбата на чл. 117 от Наказателно – процесуалния кодекс регламентира, че със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.

Качеството на свидетел неизменно се свързва със способността на разпитваното лице да възприема правилно заобикалящата го действителност, да запаметява, а след това и да възпроизвежда своите възприятия за нея.

Свидетелите депозират показанията си под наказателна отговорност – чл. 290, ал. от Наказателния кодекс гласи, че който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години. 

Според правната теория преки са доказателствата, които пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Пример за такива са показанията на свидетел – очевидец на престъплението и самопризнание на обвиняем.

От друга страна, неконкретизираността относно времето, в което свидетелката твърди, че е придобила наркотичите вещества за задоволяване на свои нужди, лицето, от което ги е придобила, вида на опаковането им, както и количеството, необходимо й, за да изработи една цигара – количество, напълно противоречащо на заключението на експерта по изслушаната и приета физико – химична експертиза, правилно са възприети от съда като определящи показанията й като недостоверен източник на релевантна за делото информация (реш. № 391/ 2023 г., ВКС). 

Или липсата на спомен у единия свитедел и наличието на прецизен спомен у другия за един и същи факт, не представлява противоречие, а различно възприятие на свидетеля и способност да го възпроизведе пред съда (реш. № 484/ 2012 г., ВКС). 

Така, достоверността на едни показания, както и заинтересоваността и предубедеността на един или друг свидетел, се преценява съобразно тяхната вътрешна непротиворечивост, логичност, непротиворечивост, синхрон с останалите доказателства по делото, отдалечеността на разпита от времето на възпроизвежданите събития. 

Показанията на свидетеля не може да се ценят като надеждни и правдиви, напр. при липса на последователност, уклончиви заявления, непредоставени конкретни отговори на поставените от защитата на подсъдимия въпроси и др.

Оценката на показанията като верни или неверни не се определя от качеството на свидетеля като страна в наказателния процес или от обремененото му съдебно минало.

Дали показанията на свидетелят са съществени за делото се определя от ролята, която имат за установяване на фактическата обстановка. За наказателния процес са релевантни възприятията на свидетеля за фактите от значение за делото, а не неговите субективни изводи.

Роднинските или приятелските отношения на свидетели по делото с подсъдимия не представляват априори основание за отхвърлянето на показанията им. Разбира се, следва тези отношения да бъдат взети предвид при оценката на доказателствата, но това, което съдът е длъжен да изследва е дали тези показания кореспондират и с други доказателства, събрани в рамките на наказателното производство, според възприетото в реш. № 154/ 2021 г. на ВКС. 

А в реш. № 93/ 2021 г. ВКС приема, че при положение, че свидетелските показания са информативни, логични и изчерпателни и в тях не се набелязват вътрешни несъответствия, не съществува процесуална пречка те да бъдат поставени в основата на осъдителната присъда, дори и когато са единственото доказателствено средство в подкрепа на обвинението.

Но все пак при спазване на разпоредбата на чл. 124 НПК, която въвежда забрана обвинението и присъдата да се основават само на показанията на свидетели с тайна самоличност или на служители под прикритие.

Принципната невъзможност за осъждане въз основа на съвкупност от доказателства, събрани както поотделно, така и чрез комбинация от посочените способи за доказване (използване на СРС, разпит на свидетел с тайна самоличност или служител под прикритие, прочитане на показанията на свидетел по реда на чл. 281, ал. 4 НПК), произтича не от изрично регламентирана в НПК забрана, а от стандартите за справедлив процес по чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, в частност, необходимостта от събиране и проверка на доказателствата в публично съдебно производство в присъствието на привлечения към наказателна отговорност и осигуряване на равни възможности на обвиняемия да се противопостави на обвинителната теза. 

Европейският съд подчертава, че смисъла на принципа на непосредственост е всички уличаващи доказателства да бъдат събрани пред подсъдимия в открито съдебно заседание, който позволява на съдилищата да преценят достоверността и надеждността на уличаващите изявления, а оттам и основателността на обвиненията, което може да има решаващи последици за подсъдимия. 

Показания на свидетеля, дадени на досъдебното производство, които са прочетени, не задължават съда да ги цени (из реш. № 48/ 2022 г., ВКС).

Тъй като приобщени към доказателствения материал, свидетелски показания, дадени на досъдебно производство и впоследствие прочетени, подлежат на същата преценка за достоверност, както всяко едно доказателство. 

Също така, когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина, разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието. В този случай делото не се предоставя на съдията.

Разпитът пред съдия е и гаранция за това, че върху свидетелят не се оказва неправомерно въздействие, че се провежда в спокойна обстановка и се спазват всички права, който той по силата на закона притежава в процесуално си качество на свидетел. 

Органът на досъдебното производство осигурява явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита.

От момента пък, в който разследващият орган е предявил обвинението, предходните свидетелски показания на обвиняемия губят своето правно значение и доказателствена стойност имат само и единствено обясненията му като обвиняем.

Лица, които не могат да бъдат свидетели 

Съобразно новелата на чл. 118, ал. 1 и следващи от НПК, не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен: 

1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда; 

2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник; 

3. поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи (напр. относно направени пред полицейски служител изявления на подсъдимия), на военната полиция или на Агенция „Митници“, присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети. 

(2) Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. 

(3) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.

Прилагането на последната алинея 3 е винаги във връзка с чл. 144, ал. 2, т. 5 НПК, който предписва задължително назначаване на експертиза, когато съществува съмнение относно способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

Лица, които могат да откажат да свидетелстват и обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен да дава показания 

Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват (чл. 119 НПК).

Ала свидетел, който не се е възползвал от това си право да откаже да свидетелства, е задължен да свидетелства вярно.

Съдебната практика на Върховния съд, напр. реш. № 21/ 2019 г., е последователна в разбирането си, че когато свидетелят в хипотезата на чл. 119 НПК откаже да свидетелства, показанията му от досъдебното производство не могат да бъдат прочетени по реда на чл. 281 НПК. 

Аналогично кръгът от лица по чл. 119 НПК е очертан и във връзка с обстоятелствата, по които свидетелят не е длъжен да дава показания – според разпоредбата на чл. 121, ал. 1 и 2, свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство (като свидетелят не е длъжен да излага мотиви с отговора на зададения въпрос кого би уличил в престъпление).

Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник или са му станали известни като преводач при срещите на обвиняемия със защитника.

При всички случаи обаче правото на свидетеля да не се уличава сам в извършване на престъпление предполага ситуация, в която и отказът да се свидетелства за такива факти изпълнява подобна роля, т.е. самият отказ представлява своеобразно уличаване.

Иначе чл. 33 от Закона за адвокатурата, също предвижда, че е недопустим разпит на адвокат в процесуално качество относно разговорите и кореспонденцията му с клиент, делата на клиент и факти и обстоятелства, които са му станали известни във връзка с осъществяваната защита и съдействие.

В реш. № 340/ 2023 г., ВКС констатира, че за възникването на адвокатската тайна е без значение кога са били поверени на адвоката тези обстоятелства – преди встъпването му в процеса или след упълномощаването му в качеството на защитник; ирелевантно е и какво е естеството на поверените обстоятелства, а недопустимостта на свидетелските показания за тези факти се отнася както за делото, по което е осъществена защитата (доколкото по него адвокатът участва или е участвал в друго процесуално качество, разпитът му поначало е недопустим на основание чл. 118 НПК), така и за всяко друго наказателно производство. 

Отказът от свидетелстване може да се направи единствено преди извършването на разпита, а след като е дал показания, свидетелят не може да ги оттегли и по този начин да ги изключи от доказателствената съвкупност, обяснява състав на ВКС в реш. № 317/ 2018 г.  В решения на ВКС, като № 557/ 2010 г. и № 461/ 2008 г., се застъпва позицията, че няма пречка пък след първоначалния отказ от свидетелстване лицето отново да заяви желание и да бъде разпитано като свидетел.

Когато правото на отказ да се свидетелства е упражнено едва в съдебното заседание, това означава, че лицето престава да бъде повече свидетел по делото. А щом това е така, не може да бъде поставян и въпроса с приобщаване на показанията му от досъдебното производство, разясняват върховните съдии в реш. № 198/ 2019 г.

Задължения на свидетеля 

Съгласно чл. 120, ал. 1 и следващи от НПК, свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо. 

(2)  Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира. 

(3)  Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до триста лева и се довежда принудително за разпит. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят. 

(4) Свидетел, който извън случаите по чл. 119 и чл. 121 откаже да свидетелства, се наказва с глоба до хиляда лева. 

(5)  Когато глобата по ал. 3 и 4 е наложена от орган на досъдебното производство, постановлението се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в тридневен срок от съобщението за налагането й. Съдът се произнася незабавно в закрито заседание с определение, което е окончателно. 

(6) Определението на съда, с което той отказва да отмени глобата по ал. 3 и 4, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора. 

Права на свидетеля (чл. 122 НПК) 

Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси. 

Свидетелят има право да се яви на разпит с адвокат, както и да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121 (но адвокатът няма право да отговаря вместо свидетеля; Тази разпоредба е доразвитие на конституционната идея, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник – чл. 56 от Конституцията). При направено искане разследващият орган или съдът осигурява тази възможност. Неявяването на адвокат без уважителна причина не е пречка за провеждане на разпита.

Защита на свидетеля 

Прокурорът или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения. 

Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез осигуряване на:

• лична физическа охрана на свидетеля или по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители;
• запазване в тайна на неговата самоличност;
• включването на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, в програмата за защита при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. 

Служител под прикритие не може да се разпитва като свидетел, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването може да възникне реална опасност за живота или здравето на служителя, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, както и ако това е пречка за изпълнение на функциите му. 

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;
• Наказателно – процесуален кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.