pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Съгласно чл. 256, ал. 1 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. 

(2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. 

(3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.

Така, разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия. Като възможността за защита е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производството по издаване на индивидуален или общ административен акт. Оспорването се осъществява чрез предявяване на иск.

В реш. № 11881/ 2023 г., ВАС приема, че целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и 2 АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника – административния орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган, вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. 

Съответно, цели се да се осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва.

Процесуалните предпоставки за съществуване на правото на иск

В случая такива предпоставки са:

• надлежна страна – всеки, който твърди, че е адресат на фактическо действие, за което административният орган е задължен по закон и което не е извършил към датата на подаване на исковата молба, след като е бил надлежно сезиран;
• интерес от търсената защита;
• процесуална правоспособност и
• подведомственост на делото на съда. 

Разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК

не определя юридическата сила и вида на нормативния акт, вменяващ задължение за определено действие на административния орган или длъжностно лице, което означава, че задължението за определено действие може да произтича както от закон или кодекс, така и от подзаконов нормативен акт. 

Защитата пък е възможна, само ако органът бездейства, но не и след като бездействието е прекратено. Да се отбележи и че неиздаването на административен акт, за което е предвидена специална процедура по защита не води и не може да се приравнява като бездействия на административния орган. 

За да се уважи искова молба, предявена на основание чл. 256, ал. 1 АПК е необходимо на първо място да е налице пряко произтичащо от нормативен акт задължение на органа да действа, и второ – да е налице започнало и продължаващо негово бездействие, разяснява ВАС в реш. № 1485/ 2020 г.

Фактическите действия и чл. 256, ал. 2 АПК

След отправяне на искането до органа за изпълнение на определено фактическо действие, административният орган, разполага със визирания в разпоредбата 14-дневен срок, да изпълни вмененото му по силата на закона действие. След изтичането на този срок, неизвършването на това фактическо действие, т.е. бездействието, може да се оспори пред съда, който с решението си осъжда задължения орган или длъжностно лице да го извърши, като му определя срок за това или отхвърля оспорването, ако е неоснователно.

Задълженията за извършване на фактически действия трябва да произтичат пряко от правната норма, при настъпване на определен юридически факт, т. е. както възникването, така и съдържанието им, не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление на административния орган (из реш. № 6795/ 2021 г., ВАС). 

Като правомощието на административния орган в случая не може да бъде неизвършване на правно действие или неиздаване на административен акт.

Не са фактически по смисъла на закона действия, които се състоят от изявления, независимо дали са удостоверителни, декларативни или конститутивни. Отказът да се извърши волеизявление пък е административен акт или отказ за административнопроизводствено действие, защитата срещу които се реализира по друг ред на АПК.

Конкретни примери за бездействия и действия

От доказателствата по преписката се установява, че кметът на общината не е предприел действия по въвода във владение и трасиране границите на имоти, правото на собственост върху, които е възстановено с влезли в сила заповеди на кмета, поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е изпълнил задължението си пряко произтичащо от закона – чл. 28б, ал. 10 във вр. с чл. 30, ал. 4 и чл. 32, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Производството по реда на чл. 256 АПК цели да осигури защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в хипотезата, когато административните органи са задължени да извършат предписани от закона или от нормативен акт действия (из реш. № 11990/ 2021 г., ВАС). 

Действията по съобщаване на административния акт и по осигуряване на достъп до административните преписки съставляват по характера си фактически действия, които произтичат пряко от законови разпоредби, и съответно попадат в обхвата на иска по чл. 256 АПК. Те се дължат от административния орган, който е компетентен да се произнесе по исканията на ползвателите за признаване право да придобият собствеността върху предоставените им за ползване имоти (и извадка от реш. № 13366/ 2009 г., ВАС). 

Използвани източници:

• Административнопроцесуален кодекс;
• Регистър на съдебните актове – https://legalacts.justice.bg/.