„Видеозаписът“ като веществено доказателство

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство.

В съдебната практика не съществува спор, че когато записите са направени от камери, чрез които се осъществява видеонаблюдение, на предвидено в закона основание от оправомощен за това субект, както и когато гражданите са известени за това, записите от тези камери могат да бъдат ползвани в процеса на доказване.

А от резолюцията на заснемащото устройство зависи дали качеството на видео файловете ще позволи напр. отграничаване на лицевите черти на заснетите лица и съответно заснетите лица ще са годни за лицева идентификация или само за разпознаване.

Видеозаписът в гражданския процес

Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес (реш. № 136/ 2011 г., ВКС).

Физическото възпроизвеждане на доказателствени факти, каквото е по естеството си видеозаписът, следва да отговаря на общото изискване – да е достоверно. Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му оглед. Огледът се осъществява по реда, определен в чл. 204 ГПК с участието на двете страни. Огледът е способ за събиране и проверка на доказателства.

В административнонаказателното производство

В случай, че записът изхожда от трето лице, следва да е е изяснено по какъв начин записът от видеокамера, като доказателствено средство, е присъединен към административната преписка  – дали е бил доброволно предаден, отделно от това, трябва да е ясно кой го е създал, кога и по каква причина. Видеофайлът е необходимо да е приобщен по надлежния ред към преписката чрез съставяне на протокол, подписан от органите на полицията и технически помощник, съобразно чл. 132 НПК.

Ако е пък например видеозапис на нарушение, направен със служебен таблет от служител на МВР, трябва да бъде приобщен изрично с акта за установяване на административно нарушение, като се впише в съдържанието на акта като доказателство.

Конституционното ограничение

Ако напр. всички служители знаят, че работодателят им е поставил видеонаблюдение, е налице предвиденото отклонение от правилото на чл. 32, ал. 2 от Конституцията, който гласи, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

В реш. № 60219/ 2021 г. състав на ВКС приема, че практиката на националните съдилища е константна по отношение на възможността в наказателния процес да бъде ползван снимков или видеоматериал, независимо как той е направен, стига да не е нарушен чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Р. България. 

Случайно създадените видеозаписи

ВКС вече е имал повод да укаже в практиката си, че случайно създадените фото-, видео-, кинозаписи и пр., вкл. записите, създадени чрез предварително поставени на обществени места камери, е допустимо да бъдат ползвани в доказателствения процес с оглед на способността им да допринесат при разкриването на истината, като при съмнение, автентичността им може да се проверява с всички процесуални способи, вкл. и по експертен път (в този смисъл изрично е решение №390/ 2009 г. на ВКС и др.).

Така, случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението.

Използвани източници:

  • Наказателно – процесуален кодекс;
  • Конституция на Р. България;
  • Практика на ВКС – https://legalacts.justice.bg/.

Вашият коментар