pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Съгласно чл. 194, ал. 1 и следващи от Закона за устройство на територията, собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи – със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол.

(2) Собствениците на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и изпълнение на комплексни геозащитни проекти (укрепване на свлачища, защита на речни и морски брегове и други отводнителни и укрепителни работи). Изпълнението на дейностите и проектите се извършва така, че да не засяга обектите на основното застрояване. Достъпът се осигурява със заповед на органите по ал. 1, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

(3) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 2 достъпът до съответните недвижими имоти се осигурява принудително по административен ред, а при необходимост – и със съдействието на полицията.

(4) След завършване на работите по ал. 1 и 2 лицето, на което е осигурен достъп, е длъжно веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнението на работите. Ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият се обезщетява за причинените вреди.

(5) Определянето на размера на обезщетението се извършва по реда на чл. 210 и се изплаща в едномесечен срок от влизането в сила на оценката.

С нормата на чл. 194 ЗУТ е въведено императивно задължение за собствениците и обитателите на имота да осигурят свободен достъп с оглед определени цели.

В реш. № 8528/ 2022 г. на Върховен административен съд се приема, че заповедта по чл. 194, ал. 1 ЗУТ ограничава правото на собственика във връзка с ползването на имота му, поради което се издава само при доказана необходимост от извършване на конкретно посочени дейности във връзка с устройство на територията.

Редът за достъп по чл. 194 ЗУТ е приложим, доколкото достъпа до имота не е правомерно възможен на договорно или друго правно основание – тогава административната намеса би била ненужна. 

Не е достатъчно заинтересованите лица просто да заявят искането си за достъп в чуждия имот, а следва да установят посредством друг предхождащ акт нуждата от извършване на строително – ремонтни дейности, които не могат да бъдат извършени без такъв достъп (из реш. № 5377/ 2021 г., ВАС). 

Така, указаните в заповедта напр. строително – монтажни работи, трябва да са разрешени или предписани от съответен орган. В случай пък на незаконно строителство и дали въобще е налице строеж, това следва да се прецени в друго производство, което може да бъде инициирано след извършане на проверката.

В заповедта трябва да са посочени мястото и времето за извършването на работите.

Без правно значение пък е дали протоколът, удостоверяващ недопускането на комисията в обекта на проверката, е връчен на жалбоподателите.

А за заповедта на Кмета на община за премахване на незаконно строителство, можете да прочетете тук.

Компетентността на издателя на заповедта

Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ предвижда задължение за собствениците и обитателите на недвижими имоти да осигурят достъп до тях по нареждане (заповед) и на началника на ДНСК за извършване на посочените в правната норма работи, свързани с устройство на територията.

В реш. № 11211/ 2021 г., върховните административни съдии застъпват позицията, че разпоредбата не предвижда възможност за делегация на тези правомощия от началника на ДНСК, в полза на началниците на РДНСК. При отсъствие на предвидена в закона делегация за упражняване на това правомощие на началника на ДНСК от началниците на РДНСК, изводът е, че началникът на РДНСК – София не е разполагал и с правото да издава акт, с такова съдържание, а издаденият такъв по отношение на страната се явява нищожен, поради липса на компетентност по материя. Това прави оспорената заповед нищожна, като издадена от орган, който няма нормативно признатата компетентност да я постанови. 

Обезщетението за вреди

Както се посочи, след завършване на дейностите, лицето, на което е осигурен достъп, е длъжно веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнението на работите. Ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият се обезщетява за причинените вреди.

Размерът на обезщетението за вреди се определя в самостоятелно производство по чл. 210, ал. 2 ЗУТ едва след приключване на разрешените работи.

Определянето на размера и изплащането на обезщетения се извършва по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината.

Решението на комисията се съобщава на страните по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Те могат да го обжалват пред съответния административен съд.

А при отказ или забава да се изплати сумата по влязлото в сила решение на комисията, заинтересуваната страна може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.

Също така, върху сумата на неизплатеното обезщетение се дължат законните лихви от деня на изтичане на срока за плащане.

Използвани източници:

• Закон за устройство на територията;
• Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.