Обезщетение след отмяна на незаконосъобразна заповед за принудителна административна мярка

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Съгласно чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК.

За обезщетението по ЗОДОВ при оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство – тук.

Според новелата на чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Като при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди – само ако е било предявено пред съд от увредения (чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ).

Сред административните актове попадат и заповедите за прилагане на принудителни административни мерки, предвидени в различни закони – от задържане на лице по чл. 72 от ЗМВР до мерките в Закона за движение по пътищата – напр. временно отнемане на свидетелството за управление на МПС поради употреба на наркотични вещества, но последвалата химикотоксикологична експертиза е с отрицателен резултат. Така, след отменяне от съда на ЗППАМ, потърпевшият може да предяви иск за обезщетение при настъпили вреди.

За принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект”, можете да прочетете тук.

А за особеностите на ПАМ по Закона за акцизите и данъчните складове – тук.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,

следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията:

  • незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред;
  • вреда от такъв административен акт и
  • причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Вредите

Под вреда следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под „пряка и непосредствена“ се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган. Т. е. причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него.

По своя характер имуществената вреда може да бъде претърпяна загуба или пропусната полза.

Един пример за имуществени вреди е, когато се установи, че е платен хонорар на адвокат за оспорване на административния акт по административен ред, като доказателство за това са договор за правна защита и съдействие, и пълномощно. Така плащането предизвиква имуществено разместване в отрицателна посока, поради което представлява имуществена вреда и след отмяната от съд на заповедта за ПАМ, може да бъде претендирано.

Обезщетенията за неимуществени вреди

се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са в пряка и непосредствена зависимост от незаконосъобразния акт, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това понятие не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при правилното определяне на размера. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди зависи от срокът на наложената мярка, степента и характера на преживените болки и страдания (настъпването им се доказва и със свидетелски показания, медицински документи, експертизи).

Погасителната давност

Съобразно чл. 110 от ЗЗД, давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. 

А според приетото в т. 4 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им.

Съобразно пък чл. 86 от ЗЗД, законната лихва се дължи от деня, в който вземането е останало изискуемо и длъжникът се смята в забава, без да е отправена до него покана за изпълнение.

Използвани източници:

  • Закон за отговорността на държавата и общините за вреди;
  • Закон за задълженията и договорите;
  • Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.