Разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети


Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Наследството е съвкупност от права и задължения като единство, което не може да се разделя. А наследствена е тази вещ, която е била в патримониума на наследодателя към момента на откриване на неговото наследство и се придобива от наследниците.

Съгласно чл. 76 от Закона за наследството, актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

Тази разпоредба препятства свободното разпореждане с идеални части от наследствени имоти в полза на лица, които са извън кръга на наследниците. Нормата е приложима както при прехвърляне на идеални части от наследствен имот, така и при прехвърляне на цял имот, в случаите, когато наследството включва няколко имота. 

В ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС се разяснява, че разпоредбата на чл. 76 ЗН установява правилото, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата. Като изключения на това са хипотезите:

1) ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ (предмет, имот), то актът на разпореждане с идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на разпореждане с наследството – чл. 212 ЗЗД (продажба на наследство), или 2) ако всички сънаследници са се разпоредили с наследствените си части от вещта или разпореждането е извършено помежду им. 

Целта на нормата на чл. 76 ЗН е предмета на разпореждане да се върне в наследствената маса, за да може да се извърши делбата само между наследниците при спазване на принципа заложен в чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки съделител да получи реален дял от наследството, а неравенството на дяловете да се уравни в пари. 

Също така, законодателят в чл. 76 ЗН не прави разграничение според вида сделка, а за недействителни са обявени всички видове разпореждания с отделни наследствени имоти.

Наследството е съвкупност от права и задължения като единство, което не може да се разделя. Недопустимо е дарение на задължения. Затова е недопустимо дарение на наследство. Следователно ако разпореждането с цялата идеална част от единствените наследствени имоти е със сделка дарение, не е налице изключението, предвидено в ТР № 72/ 1985 г. т.3 и ТР № 1/ 2004 г., т. 1 и нормата на чл. 76 ЗН е приложима, т.е. сделката е относително недействителна (из реш. № 187/ 2012 г., ВКС).

Но искането за обявяване на относителна недействителност по чл. 76 ЗН само по отношение на част от прехвърлените права от наследствения имот е лишено от правен интерес, тъй като приобретателя по договора ще продължи да бъде съсобственик с наследниците, приема ВКС и в реш. № 60086/ 2021 г.

Относителната недействителност принципно предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица.

Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т. е. лицата с конкретен материален интерес.

Сънаследникът, който не се е разпоредил с дела си, може да се позове на относителната недействителност по чл. 76 ЗН в делбено производство или по иск за собственост, чрез инцидентен, преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение, като във всички случаи като главна страна в процеса следва да участват и двете страни по атакуваната сделка – прехвърлител и приобретател, според ВКС и реш. № 124/ 2019 г.

Възражението може да се направи както от останалите преки наследници, така и от техните наследници, тъй като това е наследимо право. 

Исканията по чл. 76 ЗН са преюдициални по отношение иска за допускане на съдебна делба и при упражняване на правото по чл. 76 ЗН, всички страни по сделката са необходими другари в процеса. 

Използвани източници: