Принудителната административна мярка прекратяване регистрацията на пътно превозно средство

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.
Принудителните административни мерки са форма на изпълнително – разпоредителна дейност, чрез която в предвидените в закона случаи се упражнява държавна принуда и имат за своя цел предотвратяване на административно нарушение, преустановяване на осъществено такова и предотвратяване настъпването на вредни последици от извършването на същото или друго нарушение, или с цел реализиране отговорността на нарушителите. Всичко това обуславя и предварителното изпълнение, с което се ползват ПАМ. Като дори подадена жалба не спира изпълнението на приложена административна мярка.
Описаните в акт за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически основания за издаване на заповед за ПАМ.
Повече за акта за установяване на административно нарушение – тук.
Една такава принудителна административна мярка е тази по чл. 171, т. 2а, от Закона за движение по пътищата – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година.
Съгласно чл. 171, т. 2а, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно – процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/ или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и /или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/ или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година (редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/ или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози, се урежда с Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози).
Така, първата предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП е на посочените дата и място в заповедта адресатът на заповедта да е бил водач на МПС.
Административният орган следва да ангажира преки доказателства, от които по несъмнен начин да се установи факта на управлението на превозното средство от нарушителя, или косвени такива, които да създадат сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил, т.е., че жалбоподателят е управлявал собственото си МПС.
А като субект на ПАМ в цитираната хипотеза законът определя единствено собственика на ППС, който управлява собственото си моторно превозно средство. Т.е. лицето, ползващо автомобила по силата на право, различно от правото на собственост, не може да бъде адресат на тази ПАМ.
Друга особеност е, че в случаите по чл. 171, т. 2а, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, изземват се и табелите с регистрационен номер.
Така изземването на СУМПС и табелите дори преди да е издадена заповедта за ПАМ не е лишено от законово основание.
Отнетите табели с регистрационен номер и част втора на свидетелството за регистрация на ПС се съхраняват в съответното структурно звено, където е установено нарушението, съобразно разпоредбата на чл. 18б, ал. 5 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Според новелата пък на чл. 172, ал. 7 ЗДвП, при отнемане на табелите с регистрационен номер в случаите по чл. 171, т. 2а, моторното превозно средство може да бъде транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най – близкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението.
Принудителните административни мерки нямат санкционен характер, но могат да засегнат съществено правната сфера на адресатите си. Ето защо те следва да са точни и ясни и в диспозитива им следва да се индивидуализира превозното средство, което засягат, за да се избегнат каквито и да било неясноти и грешки при прилагането им.
Административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ,
но след като законодателят в разпоредбата на чл.171, т.2а ЗДвП е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, е необходимо в заповедта за прилагането й да бъдат изложени конкретни съображения, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката, особено когато административният орган определи срок на ПАМ над законоустановения минимум.
Неизлагането от административния орган на мотиви в посочения смисъл препятства възможността да бъде осъществен контрол от съда за съответствието на обжалваната заповед с целта на закона.
А и изобщо принудителните административни мерки, включително тези по чл. 171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган.
Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.
А и съгласно Решение на СЕС по дело С-97/ 21 принудителните административни мерки са възприети за мерки със санкционен характер. Тази констатация е особено валидна, ако заповедта не съдържа всички необходими реквизити.
Обжалването на заповедите се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.
Използвани източици:
- Закон за движение по пътищата;
- Административнопроцесуален кодекс;
- Практика на СЕС – https://curia.europa.eu/jcms/jcms/j_6/bg/.