Съзнателното неплащане на издръжка, като престъпление по чл. 183 от Наказателния кодекс


Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Според новелата на чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.

Така, с цел защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си, е създадена разпоредбата на чл. 183, ал. 1 и следващи от Наказателния кодекс – който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация (отбелязвам, че законодателят не е посочил изискването неплатените вноски да са последователни). 

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин. 

(3) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно. 

(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание (когато недаването на издръжка е станало повторно, то това се взема предвид, след като подсъдимият е бил осъждан преди това с влязла в сила присъда за недаване на издръжка. Същият следва да носи наказателна отговорност по чл. 183, ал. 4 НК. Без значение е обстоятелството, че предишните осъждания на подсъдимия по чл. 183, ал. 1 и 2 НК са били за недаване издръжка на децата от първия брак, а възбуденото наказателно преследване по чл. 183, ал. 4 НК е за недаване издръжка на детето му от брак с друга жена, разяснява ВС още в реш. № 11/ 1976 г.).

За издръжката от родител в полза на дете, можете да прочетете тук.

Така, за да е осъществен фактическият състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК и за ангажиране на наказателната отговорност се изисква:

  • влязло в сила осъдително съдебно решение за заплащане на дължима издръжка (с определен размер и установен падеж на вноските),
  • обективна възможност на осъдения да заплаща присъденото задължение (вземат се предвид получавани доходи, имущество, ценни книжа и др.),
  • съзнателното му неизпълнение на дължимите алименти (неплащане на издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра), в размер на две или повече месечни вноски и
  • липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка. 

Характерът на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен период от време. 

Престъплението се явява довършено в момента, в който по – нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг). 

Ако например на вносните бележки за заплащане на издръжката не е записано за кой месец се отнася внесената сума, се приема, че тя покрива най – старото задължение. Когато постъпи плащане, в чл. 76 от ЗЗД е записано, че то се отнася за задълженията с най – голяма тежест, т.е. за най – старото задължение.

Но отговорност по чл. 183, ал. 1 НК се носи само за присъдените със съдебното решение суми за издръжката на посоченото лице, а не и за мораторните лихви (из реш. № 228/ 2012 г., ВКС).

Освобождаване от наказателна отговорност

В реш. № 424/ 2014 г., ВКС приема, че престъплението по чл. 183, ал. 1 НК не би било извършено, само ако се установи, че лицето е изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е под две месечни вноски, или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си, или го продължава, но за което следва да има влязло в сила ново решение, че дължащият издръжка може да му я осигури; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг и др.).

Освен това, когато едно лице няма никакви материални възможности за плащане на издръжката, от субективна страна деянието по чл. 183, ал. 1 НК е несъставомерно. Tова лице не се e отклонило съзнателно от задължението да плаща издръжка, защото обективно не се намира в състояние да стори това (реш. № 258/ 2015 г., ВКС). 

Има ли и други плащания или задължения

Ако е налице някакво частично плащане, което обаче не е документирано или ясно установимо, като изпълнение на задължение за издръжка за определен месец на определено дете, то не може да става приспадане от сумата, представляваща неизпълненото задължение за издръжка. Същевременно, няма пречка последното обсъждано обстоятелство да бъде отчетено като несъставомерен субективен елемент, ценим като смекчаващо отговорността обстоятелство (фрагмент из реш. № 443/ 2010 г., ВКС). 

Недопустимо е при извършено месечно плащане на дължима издръжка, то да се ползва за погасяване на предходни задължения на подсъдимия и така на практика той да бъде държан наказателно отговорен за неплащането на задължения извън инкриминираните от обвинението, обясняват върховните касационни съдии в реш. № 167/ 2021 г..

И по – нататък – наказателната отговорност на дееца за престъплението по чл. 183, ал. 1 НК възниква единствено при съзнателно неплащане на дължимите алименти, в размер на две или повече месечни вноски, като е недопустимо при направено своевременно плащане в дължимия размер, от него да се приспадат други неплатени задължения, включително и за разноски и лихви или главници за предходен период, дължими по изпълнителното дело, тъй като целта на закона е защита на обезпечаването на месечните нужди на лицата, в полза на които е присъдена издръжката, а не санкциониране на дееца за неизпълнени парични задължения, така и в реш. № 135/ 2016 г., ВКС.

Използвани източници: