pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации. Партнирам си с адвокати от различни населени места, поради което поемам ангажименти и извън гр. Варна. Ако искате да спечеля и Вашето съдебно дело не се колебайте да ми се доверите!

Каквато и фактическа и правна сложност да предполага разследването, тя не може да оправдае продължилото повече от 30 години досъдебно производство, констатира състав на Върховен касационен съд в реш. № 50038/ 2023 г.

Разглеждането на делото в разумен срок е установено като право на обвиняемия, което е обект на защита от Европейската конвенция за правата на човека, а по НПК – като принцип на процеса.

Съгласно чл. 22, ал. 1 и 2 НПК, съдът разглежда и решава делата в разумен срок. Прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове.

Така и според новелата на чл. 7, ал. 1 от Закона за съдебната власт, всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

А съобразно чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧ, всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок.

Принципно, в константната си практика Европейският съд по правата на човека проверява дали производството като цяло е протекло в рамкитe на разумния срок, а не само отделни негови етапи.

Предвидените в НПК процесуални срокове за извършването на конкретни действия са различни от разумния срок за разглеждането на делата. В решението по делото Димитров и Хамънов срещу България, от 2011 г., ЕСПЧ постановява, че е възможно накърняване на разумния срок за разглеждане на делото, въпреки формалното спазване на законово определените процесуални срокове, както е възможно и обратното – удовлетворяване на изискването за разумен срок при фактическо надвишаване на процесуалните срокове.

ЕСПЧ в практиката си не сочи какъв е разумния срок по чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧ в конкретни цифри.

За начало на разумния срок се приема моментът, в който е предявено обвинение, независимо дали това е станало чрез официално известие, че лицето е извършило престъпление или чрез предприемането на конкретно действие, от което се подразбира това, спрямо утвърдените стандарти в практиката на ЕСПЧ.

Правото на обвиняемия делото му да се разгледа в разумен срок се свързва именно с момента, в който той е узнал, че срещу него има обвинение, защото от този момент това лице живее със страха, притесненията и неудобствата, че е наказателно преследвано (Маргарита Чинова, „Досъдебното производство по НПК”, изд. 2013 г., стр. 37).

Този момент е предявяването на постановлението за привличане на обвиняем.

Но според новелата на чл. 219, ал. 2 НПК, разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора. А съгл. чл. 356, ал. 4 НПК, лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.

В тези хипотези релевантният срок тече от момента, в който органът е предоставил на лицето протокола от това действие в частта му с формулираното обвинение, за да се запознае със съдържанието му.

От разпоредбата на чл. 219, ал. 3 НПК е видно, че постановлението за привличане на обвиняем и протокола от първото действие по разследването срещу лицето имат едни и същи задължителни реквизити, включително и за посочване на деянието, за което се привлича, и правната му квалификация.

В някои случаи обвинението може да не съставлява началният момент на релевантния период. Когато обвиняемият не получи официално известие за обвинението и е осъден задочно, трябва да се приеме, че макар да има обвинение, все още не се поставя изискването за разумен срок, тъй като обвиняемият не е живял под напрежението от наказателното преследване, защото не е знаел за него (Маргарита Чинова, „Досъдебното производство по НПК”, изд. 2013 г., стр. 38).

Според практиката на ЕСПЧ крайният момент на разумния срок се свързва  с момента, в който се слага край на несигурността в правното положение на лицето. В редица решения на Съда се приема, че апелативното и касационно производство могат да засегнат изхода на спора, затова трябва да се вземат предвид при определянето на разумния срок.

Относно прекратяването на делото и отказът да се образува производство, крайният момент на разумния срок е датата на отказа или момента на прекратяването, независимо дали е постановено от съд или от орган на доседебното производство и независимо дали подлежи на обжалване и по какъв ред.

При определянето дали производството е продължило извън границите на разумния срок, Европейският съд се ръководи от критерии

като сложност на делото (естеството на фактите предмет на доказване, сложност на процедурата – брой на обвиняеми, брой на жертвите, броят на инкриминираните деяния и т.н.), поведението на обвиняемия (ако с действията или бездействията си е причинил забавяне на производството, напр. според ЕСПЧ, от продължителността на срока, който се определя като разумен или не, се изключва периодът, през който обвиняемият се е укривал) и поведението на държавните власти (дали са положени усилия за ускоряване на производството).

Спрямо последния критерии, за нагледен пример може да послужи делото С.Х.К. срещу България от 2003 г., по което е установено, че производството е продължило около 5 години и е прекратено от прокурора, поради изтичане на давността за наказателно преследване. ЕСПЧ е приел, че е нарушено изискването по чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧ за разглеждане на делото в разумен срок, поради забавяния, допуснати по вина на съда и органите на досъдебното производство. Така районният съд насрочил делото за разглеждане след една година и половина, а при едно от отлаганията било пренасрочено за след половин година. Делото било върнато на прокуратурата, поради непълнота на доказателствата, при което за повече от 2 години не било проведено нито едно действие по разследването и след това прекратено поради изтекла давност.

Намаляване на наказанието

Според практиката на ЕСПЧ прекомерната продължителност на производството следва да се компенсира напр. чрез намаляване на наказанието. Нещо повече, в решението по делото Димитров и Хамънов срещу България от 2011 г., Съдът подчертава, че предписанието за разумен срок се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните власти.

Съобразно пък решения на ВКС, като № 1962/ 2011 г., нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок е изключително смекчаващо обстоятелство и наказанието се определя при условията на чл. 55 НК, когато се определя наказанието под най – ниския предел или се заменяват, напр. лишаването от свобода, когато не е предвиден най -ниският предел – с пробация.

Има и съдебни решения (№ 172/ 2009 г., ВКС), според които разумният срок за разглеждане на делото по чл. 22, ал. 1 НПК е нарушен, поради което единствената възможност за реална компенсация на осъдените е да бъдат санкционирани относително по – снизходително, включително и чрез приложение на института на условното осъждане.

А в някои решения е прието, че забавянето не може да бъде вменено нито на компетентните власти, нито на подсъдимия, но въпреки това съдът намалява наложеното наказание, тъй като е налице очевидно просрочване на делото, извън границите на разумния срок.

И в по – скорошната практика на ВКС (реш. № 60117/ 2021 г.) еднозначно се приема като адекватна и справедлива компенсация на разглеждането на делото в неразумен срок съразмерното смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия.

Отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок 

Именно заради прекомерният брой осъдителни решения на ЕСПЧ, някои от които посочени по – горе, бе приета през 2012 г. нормата на чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, която гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Исковете се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид

• общата продължителност и предмета на производството,
• неговата фактическа и правна сложност (За критерият „фактическа и правна сложност” на съдебно дело, можете да прочетете тук),
• поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
• поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи,
• както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

За обезщетението по ЗОДОВ при оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство – тук.

За да бъде уважен предявеният на основание чл. 2б ЗОДОВ иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи напр. поведение на ответника, което е довело до продължителност на наказателното производство, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време за разследване, представляващо нарушение на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС; причиняване на претендираните вреди и техния размер, както и наличието на пряка причинна връзка между претърпените вреди и поведението на ответника.

В контекста, върховните касационни съдии в реш. № 50030/ 2023 г. вземат предвид, че съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на съответното производство (гражданско, административно, наказателно, съдебно такова и/ или в досъдебната му фаза) причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато производството е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността поради забавянето на делото, и други подобни. 

При специалния деликт по чл. 2б ЗОДОВ съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, като в тази връзка следва да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за размера на това обезщетение във всеки конкретен случай. Доколкото обезщетението има имуществен характер върху него се начислява законна лихва.

Също така, наследникът на увреденото лице е както материалноправно, така и процесуалноправно легитимиран да предяви и да води иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетението за неимуществени вреди, отбелязва ВКС в реш. № 48/ 2020 г. 

Друг компенсаторен механизъм за защита при неспазване на изискването за разумен срок при разглеждането и решаването на делата

През 2012 г. е допълнен Законът за съдебната власт с нова глава – разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

В чл. 60а – 60м е очертана процедурата, изискванията към съдържанието на заявлението, към което се прилага декларация, че заявителят не е правил искане за обезщетение за същото нарушение и обезщетение не му е изплатено по друг ред.

По реда на тази глава се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Заявленията се подават от граждани и юридически лица, които са:

1. страни по приключени граждански, административни и наказателни производства;

2. обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.

По реда на тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв.

Заявленията се подават в 6 – месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.

Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля заявлението като неоснователно, когато:

1. продължителността на производството не надхвърля разумния срок;

2. забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител;

3. подсъдимият е бил обезщетен за неразумния срок на наказателното производство чрез изрично и измеримо намаляване на наложеното му наказание от компетентния съд;

4. по досъдебни производства, въпреки проведените действия по издирване и разследване, извършителят на престъплението е останал неразкрит или не е повдигнато обвинение.

Когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя.

Проверката на обстоятелствата и произнасянето по заявлението се извършват в 6 – месечен срок от постъпването му.

Лицата, получили обезщетение по реда на тази глава, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред.

Използвани източници:

• Закон за отговорността на държавата и общините за вреди;
• Закон за съдебната власт;
• Наказателно – процесуален кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;
• Маргарита Чинова, „Досъдебното производство по НПК”, изд. 2013 г.;
• Практика на ЕСПЧ – https://hudoc.echr.coe.int/bul#{%22documentcollectionid2%22:[%22GRANDCHAMBER%22,%22CHAMBER%22]}.