pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации. Партнирам си с адвокати от различни населени места, поради което поемам ангажименти и извън гр. Варна. Ако искате да спечеля и Вашето съдебно дело не се колебайте да ми се доверите!

Съгласно чл. 323, ал. 1 и следващи от Наказателния кодекс, който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева (в реш. № 51/ 1996 г., върховните съдии приемат, че втората хипотеза на самоуправство, когато правото е предполагаемо, а не действително съществуващо, разкрива по – висока степен на обществена опасност). 

(2) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. 

(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение (тази привилегия, която законодателят дава – деецът да не бъде наказан, може да се ползва само когато нарушилият фактическото положение в кратък срок след неправомерните си действия възстанови фактическото положение, така че от деянието му да не се търпят вредни последици). 

(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние. 

(5)  Когато деянието по ал. 1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до 6 години.

Пример за самоуправство – едно лице постави катинар върху входна врата на помещение, на което е собственик и така възпрепятства достъпа до помещението на друго лице, което го ползва.

Самоуправството е престъпление, с което се засяга законно установеният ред за осъществяване на взаимоотношенията между граждани или между тях и други правни субекти. Тези взаимоотношения могат да имат най -различен характер, като дори според някои съдебни решения не се изчерпват с дейност по решаване на имуществени спорове. Но правоотношението, което е било засегнато с осъщественото престъпление самоуправство, задължително трябва да е било обект на оспорване.

За заканата към другиго с престъпление, можете да прочетете тук.

Така, за съставомерността на деянието е необходимо наличието на възникнал спор между двете страни по повод на действително или предполагаемо субективно право, което е осъществено от дееца не по установения от закона ред, при което случаят е немаловажен. При това, когато възникналият между двете страни спор за съществуване на действително или предполагаемо право е могъл да бъде решен единствено от компетентните правораздавателни органи.

Самоуправството предполага липса на съгласие на засегнатия да бъде пренебрегнат гарантиращият правата му законен ред за осъществяване на едно право (действително или предполагаемо) и то да бъде реализирано по друг начин. Оспорването, което той противопоставя може да се отнася до самото съществуване на правото, но така също и до начина на реализирането му. 

Няма ограничения във формата на оспорването, то може да се осъществи както с думи, така и с действия.

Изпълнителното деяние

изисква да е налице предварително оспорено, напр. имуществено право, от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на подсъдимия.

Също така, изпълнителното деяние на самоуправството не може да се осъществи чрез бездействие, за пример – отказ на подсъдимия да напусне спорен имот, от който не е бил никога надлежно отстраняван.

Прекият умисъл е формата и вида на вината по чл. 323, ал. 1 НК (реш. № 695/ 2004 г., ВКС). 

Така, от субективна страна престъплението трябва да е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11 от НК – деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е желаел настъпването им.

Умисълът на дееца трябва да обхваща представи както относно нарушаването на установения от закона ред при извършване на промяната на съществуващото фактическо положение, така и относно липсата на съгласие за това от страна на засегнатия.

Разликата между самоуправството и грабежа

Съобразно разпоредбата на чл. 198, ал. 1 НК, който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.

В годините се е наложила трайна съдебна практика за разликата между престъплението по чл. 198, ал. 1 НК и това по чл. 323, ал. 1 НК. И когато чрез принуда се отнема чужда движима вещ под предлог, че по този начин се осъществява едно предполагаемо право, деянието следва да се квалифицира като престъпление против собствеността, а не като самоуправство (напр. реш. № 242/ 1993 г. ВС и други). 

Граждански иск за имуществени вреди

Може да се предяви и граждански иск за имуществени вреди, когато е налице деликт (непозволено увреждане) и причинна връзка между самоуправните действия, установени с влязла в сила присъда, и настъпилите вреди. Правното основание на иска е чл. 45 ЗЗД. 

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.