Искът за развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен
Адвокат Ивелин Йорданов, тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации. Партнирам си с адвокати от различни населени места, поради което поемам ангажименти и извън гр. Варна. Ако искате да спечеля и Вашето съдебно дело не се колебайте да ми се доверите!
Разводът е способ за прекратяване на брака по съдебен ред, на основания възникнали след сключването му. Основанията за развод са две – дълбоко и непоправимо разстройство на брака и взаимно съгласие на съпрузите.
За някои отлики на развода по взаимно съгласие, можете да прочетете тук.
В Постановление № 10/ 03.11.1971 г., Пленум на ВС, се съдържа постулата, че бракът не може да играе роля на наказание, поради което, когато той е дълбоко и непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен без оглед на становището на невиновния съпруг.
Така, съгласно чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс, всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Причина за разстройство на брака може да бъде допуснато брачно нарушение. Брачното нарушение е противоправно поведение на съпруга. При наличието му може да се постави въпроса за вината. Всеки от съпрузите – както ищецът, така и ответникът – може да повдигне въпроса за вината. Според новелата на чл. 49, ал. 3 СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Както е разяснено още в опр. № 84/ 1975 г., ВС, брачната вина не е идентична с причината за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Да се иска прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило вследствие брачни нарушения на ответната страна, не е едно и също с претенцията да се обяви от съда кой е виновен за разстройството на брака. Първото е искане за развод, а второто – за порицание на виновника за разстройството на брака.
Но нарушението на брачните задължения от единия от съпрузите не освобождава другия от брачните му задължения.
В Постановление № 1/ 1957 г. на Пленума на ВС, се конкретизира, че обикновените конфликти и недоразумения между съпрузи, временните разстройства, предизвикани от преходни причини, а също така и необмисленото и необосновано желание у единия или у двамата съпрузи да се прекрати бракът не са достатъчни за допускане на развода.
Състояние на дълбоко и непоправимо разстройване на брачните отношения е налице, когато запазването на брака не би създало нормални условия на живот на съпрузите.
Дълбоко е разстройството, при което между съпрузите липсват взаимност, уважение, доверие, другарски отношения, брачната връзка съществува формално. А непоправимо – което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между съпрузите.
Основания на бракоразводния иск са фактите от живота на съпрузите, които причиняват дълбокото разстройство на брака им. Една от спецификите на брачния процес произтича от задължението на съпрузите да изчерпят всички основания за прекратяване на брака, което е проявление на принципа за изчерпателност и еднократност на брачния процес.
Като причините, които се сочат от страните, че са предизвикали дълбокото и непоправимо разстройство в брака, трябва да са сериозни. Съдът трябва да се ръководи не от значимостта на причината, а само от това какво отражение е дала тя върху състоянието на съпружеските отношения и дали е довела брака до дълбоко и непоправимо разстройство.
Фактическата раздяла
Продължителната фактическа раздяла на съпрузите може да е причина за или проява на дълбокото разстройство на брака.
Тя е обективно състояние в отношенията между съпрузите, приема състав на ВКС в реш. № 143/ 2017 г., което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични.
Със смъртта на ищеца бракът се прекратява
Наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само, ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината. Но поради строго личния характер на предявения иск и забраната да се наследява самото право на иска за развод, наследниците на починалия ищец не могат да предявяват нови факти относно дълбокото разстройство и вината на ответника
Също така, по волята на наследника на починалия съпруг брачният иск се заменя с установителен, целящ да бъде лишен преживелият съпруг от качеството на наследник, само ако бъде установено, че починалият съпруг – ищец е имал право да прекрати брака въз основа на фактите, представляващи виновно поведение на съпруга – ответник (опр. № 318/ 2018 г., ВКС).
Споразумението между съпрузите
Съобразно чл. 49, ал. 4 и 5 СК, при всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода. Съдът утвърждава споразумението след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.
Самото споразумение може да бъде изготвено писмено и представено на съда, а може да бъде постигнато устно пред него, в който случай то трябва да бъде вписано в протокола от съдебното заседание.
В производството по развод уреждането на имуществените отношения на съпрузите е факултативен, а не задължителен елемент от споразумението, според възприетото в реш. № 116/ 2021 г., ВКС.
Доколкото споразумението има договорен характер то евентуалните му пороци могат да бъдат релевирани по исков ред, като евентуалното прогласяване на нищожността му или унищожаването му няма да засегнат съдебното решение за прекратяване на брака.
Ако в споразумението пък страните са посочили, че придобитите по време на брака имоти остават в обикновена съсобственост, без да е определен размерът на дяловете, е допустимо в последващ исков процес да се установява по – голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество.
А ако съдът установи, че споразумението е непълно или не защитава интересите на децата съдът е длъжен да даде срок за отстраняване на недостатъците и ако това не бъде направено да отхвърли иска за развод.
Но мотивите, поради които страните са уредили по един или друг начин имуществените си отношения за след развода, не подлежат на проверка от съда. Съдът не може да откаже да утвърди споразумението и поради това, че в частта за имуществените последици от развода то не отговаря на действителното правно положение или накърнява интересите на единия съпруг, нито да го измени или да го замести със свои разпореждания (из ТР № 3/ 2018 г., ОСГК на ВКС).
Постановяване на привременни мерки
Съобразно разпоредбата на чл. 323 от ГПК, по молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.
За издръжката от родител в полза на дете – тук.
Целта на привременните мерки, постановявани в брачен процес, както и при спор между родителите за упражняване на родителските права, режима на лични отношения с детето и издръжката, е да бъде гарантиран интересът на детето в периода от време, в който е висящо съдебното производство.
За основанията за лишаване от родителски права – тук.
Съдът всякога може да промени привременните мерки.
След приключване на брачния процес, привременните мерки се заместват от трайната уредба на отношенията във връзка с упражняването на родителските права и режима на лични отношения, каквато ще бъде дадена в съдебното решение.
Използвани източници:
- Семеен кодекс;
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.