pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации. Партнирам си с адвокати от различни населени места, поради което поемам ангажименти и извън гр. Варна. Ако искате да спечеля и Вашето съдебно дело не се колебайте да ми се доверите! 

Задържането до 24 часа по Закона за Министерството на вътрешните работи съставлява административна принуда, предвидена от закона с цел обезпечаване дейността на полицейските органи по разкриване и разследване на престъпленията.

Принудителна административна мярка

Производството по задържане на лицето е самостоятелен институт и съставлява принудителна административна мярка наложена със заповед за задържане. 

Тази принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Но мярката следва да доведе до предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпление. 

За т. нар. „граждански арест”, можете да прочетете тук.

А за предупредителният протокол и разпорежданията по ЗМВР – тук.

Съгласно чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи могат да задържат лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление (допустими цели на мярката са: създаване на възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление; да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

От друга страна, не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, за извършено престъпление, но все пак данните следва да са достатъчно, т. е. да са от такова естество, че позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и съпричастността му към извършено престъпление.

„В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 АПК – административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава –  прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел” – из реш. № 10257/ 2019 г. на Върховен административен съд);

2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70 (полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице: за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство; при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната; на контролен пункт, организиран от полицейските органи; по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни);

5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт. Когато лицето, независимо от основанията за задържането му, е непълнолетно, му се назначава за защитник адвокат от момента на задържането му;

6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;

7. в други случаи, определени със закон.

Във всички тези случаи лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.

При извършване на такова задържане полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност, които се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на проверяващия полицейски орган във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие.

Също така, на лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 – 4, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.

Срокът за задържане

на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане, независимо от времето на нейното фактическо издаване (реш. № 15255/ 2010 г., ВАС). 

Задържане над определеното и допустимо от закона време представлява особено съществено нарушение на човешките права, което автоматично води до ангажиране отговорността на държавата. 

Обжалване

Съобразно чл. 72, ал. 4 ЗМВР, задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

От момента на задържането си лицето има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание данни, че лицето е извършило престъпление.

Освен това, за задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.

Заповедта за задържане

Според новелата на чл. 74 и следващи от ЗМВР, за лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. В заповедта се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;

2. фактическите и правните основания за задържането (фактическите основания, мотивиращи една заповед за задържане, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова.  „Посочването на данни за извършени престъпления, съпричаност към досъдебно производство и установяване на самоличност при липсата на конкретни факти, които индицират неправомерно поведение на задържаното лице, не е достатъчно, за да се приеме, че е спазено изискването по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР” – реш. № 8391/ 2019 г., ВАС. Или „само посочването проверка за извършено престъпление по чл. 354а НК, не е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на закона” – аргументира се състав на ВАС в реш. № 1867/ 2019 г.);

3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73 (на лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 – 4, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване);

6. правото му:

а) да обжалва пред съда законността на задържането;

б) на адвокатска защита от момента на задържането;

в) на медицинска помощ;

г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка;

е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

(3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви „б“ – „е“. Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.

(4) Информацията по ал. 2 и 3 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности.

(5) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(6) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.

(7) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис.

Когато лицето задържаното лице е непълнолетно

Съобразно разпоредбата на чл. 74а ЗМВР, когато лицето по чл. 72, ал. 1 е непълнолетно, препис от заповедта се предоставя на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него.

(2) Вместо на лицето по ал. 1, преписът от заповедта се предоставя на друго пълнолетно лице, посочено от непълнолетния задържан и одобрено от съответния полицейски служител, когато:

1. информирането на родителя, на попечителя или на лицето, което по закон полага грижи за задържания, е в противоречие с неговия най-добър интерес;

2. родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за задържания, не може да бъде намерен или неговата самоличност е неизвестна.

(3) Когато непълнолетният не е посочил пълнолетно лице или посоченото лице не е одобрено от съответния полицейски служител, се информира дирекция „Социално подпомагане“ за определяне на социален работник, на когото да бъде предоставена информацията по ал. 1.

(4) Родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за непълнолетния задържан, се информира при отпадане на обстоятелствата по ал. 2.

Европейската конвенция за правата на човека

Полицейското задържане по реда на ЗМВР е „лишаване от свобода“ по смисъла на чл. 5, пар. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. В ЕКПЧ се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в ЕКПЧ. Конвенцията изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, ЕКПЧ препраща по същество към националното право. 

Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква и лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно. Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да било специфични обстоятелства или действия само по себе си може да бъде достатъчно основание за съда да заключи, че лишаването от свобода е несъвместимо с принципа на защита от произвол. 

Неимуществени вреди

Съгл. чл. 5, пар. 5 ЕКПЧ, всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има право на обезщетение.

В реш. № 8563/ 2019 г., ВАС, се съдържа трактовката, че по време на задържането, касаторът е претърпял вреди, които се изразяват освен в ограничение на свободата на движение за 20 часа и в унижение, неудобство и притеснение, както и злепоставяне на доброто му име като гражданин. Безспорно е налице причинно – следствена връзка между тези неимуществени вреди и отменената, като незаконосъобразна, заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение, задържаното лице е претърпяло тези вреди. 

Използвани източници:

• Закон за Министерството на вътрешните работи;
• Административнопроцесуален кодекс;
• Европейска конвенция за правата на човека;
• Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/