Актът за установяване на административно нарушение
Адвокат Ивелин Йорданов, тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации. Партнирам си с адвокати от различни населени места, поради което поемам ангажименти и извън гр. Варна. Ако искате да спечеля и Вашето съдебно дело не се колебайте да ми се доверите!
Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Съгл. чл. 36, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
Правен характер на АУАН
Върховните съдии считат, че принципно АУАН има констативен характер и не представлява индивидуален административен акт, поради което нарушителите не са процесуално легитимирани да го обжалват.
АУАН не представлява индивидуален административен акт, защото не отговаря на определението на чл. 21 АПК за волеизявление, с което непосредствено да се засягат права и интереси или да се създават задължения.
Актът за установяване на административно нарушение е административен акт, който има констатираща, обвинителна и сезираща функция в административнонаказателно производство.
АУАН представлява и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК
(официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия), във вр. с чл. 144 от АПК, и има обвързваща доказателствена сила за извършените изявления и действия.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
И както приема ВАС в реш. № 135/ 2016 г., в съдебното производство фактическите констатации в АУАН могат да бъдат оспорени, поради което в съдебното производство е в тежест на административния орган да докаже извършването на нарушението и участието на адресата.
За наказателното постановление, в частност издавано от Комисията за защита на потребителите, можете да прочетете тук.
Съобразно чл. 189, ал. 2 от Закона за движение по пътищата,
само редовно съставените актове имат доказателствена сила
до доказване на противното, т.е. доказателствената тежест за опровергаване на фактите посочени в АУАН е на наказаното лице.
В опр. № 6640/ 2013 г., състав на Върховния административен съд разяснява, че в хода на това административнонаказателно производство жалбоподателят може да възрази срещу законосъобразността на изготвения акт за установяване на администартивно нарушение по чл. 40 ЗАНН, а в съдебната фаза по чл. 59 и сл. от ЗАНН – да опровергава доказателствената му сила с допустимите от НПК доказателствени средства (сред които са свидетелстви показания, обяснения на обвиняемия, веществени доказателствени средства, писмени доказателствени средства като протоколи, документи).
Съставяне на АУАН
Образуването на административнонаказателните производства се поверява на компетентни длъжностни лица. Контролната дейност по ЗДвП, която включва и съставянето на актове за установяване на административни нарушения, се осъществява от служители, които са успешно положили изпит по ЗДвП. Затова трябва да се направи искане за представяне от административния орган на доказателства относно успешно положен изпит по ЗДвП, обикновено това е заповед, в която са изброени поименно служителите.
ЗАНН не поставя императивно изискване актът за установяване на административно нарушение да бъде издаден в момента на извършване или констатиране на нарушението.
Разпоредбата на чл. 40 ЗАНН регламентира, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.
При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него (т.е. тогава, когато няма очевидци на нарушението, за свидетели се вписват лицата, които са присъствали при неговото установяване. И само тогава, когато няма свидетели, присъствали при извършването или при установяването на нарушението, законът изисква актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели. Това са свидетели единствено на съставянето на акта. „Само по себе си процесуалното качество на свидетел на административно нарушение изключва изобщо възможността свидетелят да извършва проверка на самоличността на нарушителя по документи за самоличност, т.е. да извършва процесулни действия, предоставени само на органа по чл. 37 ЗАНН” – из реш. № 14657/ 2009 г., ВАС).
Като цяло ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата категория са свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най – голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората категория са свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата категория са свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по – горе две категории, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на АУАН. Последната категория са свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната си възможност по чл. 43, ал. 2 ЗАНН. Така, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.
В допълнение, свидетелят присъствал по време на отказа, трябва да е различно лице от останалите лица, посочени като свидетели. А в АУАН следва да е отразена и дата на направения от нарушителя отказ.
За отказа да бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози, тук.
Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.
В тези случаи актът може да бъде съставен в отсъствието на нарушителя, като в случаите на изразено предварително съгласие от страна на нарушителя административният орган създава акта за установяване на административно нарушение като електронен документ, подписан от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, чрез електронен подпис. В случай че свидетел не разполага с електронен подпис, на нарушителя се изпраща като заверен от административния орган електронен образ на документ на хартиен носител.
Но ако нарушителят не е бил изобщо своевременно поканен за съставяне на АУАН, същия не е бил известен по предвидения от закона ред за започналото административнонаказателно производство срещу него, така ще е нарушено правото на защита на санкционираното лице изначално, тъй като е било обективно лишено от възможността непосредствено да възприеме действията на контролните органи по съставяне на АУАН и по формулиране на повдигнатото му обвинение. Нарушението е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателно постановление.
Нещо повече, нормите на чл. 43, ал. 1, 4 и 5 ЗАНН, задължават актосъставителят или другите компетентни органи – връчители да предявят акта за запознаване и подписване от нарушителя, респ. на негов надлежно упълномощен представител и връчване на препис срещу разписка (начините за връчване на АУАН са посочени изчерпателно в ЗАНН и НПК, като водещ е този за личното връчване на нарушителя).
Съдържание на АУАН
Съобразно чл. 42 ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;
2. датата на съставяне на акта;
3. датата и мястото на извършване на нарушението (причината, поради която е въведено изискване за посочване на място на извършване на нарушението в АУАН и ЗППАМ е нарушението да бъде в достатъчна степен индивидуализирано и да се гарантира възможността на жалбоподателя да се защити спрямо него);
4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;
5. законните разпоредби, които са нарушени (както в АУАН, така и в НП, посочените за нарушени правни норми следва да са напълно идентични, да индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин, както и несъответствието между посочените нарушени норми и приложената санкционна такава, винаги съставляват съществени нарушения на процесуалните правила. Такива нарушения лишават съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма);
6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа;
7. имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите;
8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;
9. имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;
10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.
В акта за установяване на административно нарушение нарушителят може да посочи, че желае наказателното постановление да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление.
За наказателното постановление при липсваща застраховка „Гражданска отговорност”, тук.
Подписване и връчване на АУАН
Според новелата на чл. 43, ал. 1 и следващи от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.
(2) Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта (трябва да се отвори скоба, за да се добави, че отказ по смисъла на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е налице, само когато актът е предявен на нарушителя или съставен в негово присъствие, той се е запознал със съдържанието му и не желае да го подпише).
(3) Когато не може да се установи самоличността на нарушителя от актосъставителя, тя се установява от най – близката общинска администрация или поделение на Министерството на вътрешните работи.
(4) Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.
(5) При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство.
(6) Когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира (касае се за спиране на административнонаказателното производство преди издаване на наказателното постановление, неприложимо за съдебното производство).
(7) Фиш, електронен фиш, акт за установяване на административно нарушение, съставени в отсъствието на нарушителя, или наказателно постановление се връчват по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление, ако нарушителят е изразил съгласие за това по реда на чл. 26а, ал. 5 от Закона за електронното управление.
(9) В случаите на изразено предварително съгласие от страна на нарушителя по реда на чл. 26а, ал. 5 от Закона за електронното управление административният орган създава акта за установяване на административно нарушение като електронен документ, подписан от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, чрез електронен подпис. В случай че свидетел не разполага с електронен подпис, на нарушителя се изпраща като заверен от административния орган електронен образ на документ на хартиен носител.
(10) Подписването на акта от страна на нарушителя се извършва най – малко с усъвършенстван електронен подпис, след което нарушителят го изпраща на наказващия орган през Системата за сигурно електронно връчване.
Така, съставянето и връчването на АУАН представляват самостоятелни и отделни процесуални действия в хода на провежданото административнонаказателно производство. Недопустимо е и съставянето на акта в отсъствието на нарушителя да се приема и презюмира евентуално като отказ за подписване и/ или получаване на АУАН.
Невръчването на акта за установяване на административно нарушение е от категорията нарушения, които не могат да бъдат санирани. То представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо процесуалните права и в частност правото на защита на санкционираното лице.
Според постоянната съдебна практика на ВАС, съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК е това нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат.
Относно невръчването на АУАН, дори при отказ на лицето да го подпише, да погледнем няколко абзаца из мотивите на реш. № 263/ 2018 г. на Административен съд – Перник, произнесъл се по казуса в ролята си на последна инстанция:
„Липсата на надлежно попълнена разписка за извършено връчване на препис от акта следва да се приравни на липса на надлежно връчване, което съставлява нарушение на чл. 43, ал. 5 ЗАНН. А невръчване на съставения АУАН нарушава правото на защита на санкционирания субект. Този извод следва от факта, че при липса на връчване на АУАН санкционираният касатор не може да прецени дали описаното от актосъставителя нарушение съвпада с това, което е описано в наказателното постановление, издадено въз основа на невръчения АУАН. Това води до нарушаване на процедурата по констатиране на нарушението и неговото санкциониране, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, без да е необходимо обсъждане на казуса по същество.
В проведеното производство за налагане на административно наказание императивно изискуемото действие по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН формално не е изпълнено, от което следва, че извършването му не е осъществено. След като в административнонаказателната преписка липсват доказателства на представител на нарушителя да е връчван препис от акта, то това е основание да се приеме, че процедурата по чл. 43 от ЗАНН не е довършена. Това, че е спазено изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и отказа на нарушителя да подпише акта е удостоверен чрез подписа на един свидетел, не дерогира задължението на актосъставителя да изпълни и императивното изискване на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН – да връчи на нарушителя препис от АУАН срещу разписка. Отказът да се подпише акта предопределя и начина по който следва да се връчи АУАН, като факта на връчването при отказ, следва да се удостовери също чрез подписа на един свидетел, като се посочат неговото име и точен адрес, което да се отбележи в разписката по връчване на акта (по арг. от систематичното тълкуване на ал. 2 и ал. 5 на чл. 43 от ЗАНН).
Едва след изпълнението на законовите изисквания за връчване на акта, може да се пристъпи към издаване на наказателно постановление. Ответникът по касация не доказа извършването на действието по връчване на АУАН, тъй като в нарушение на изискването на закона не е удостоверил същото посредством съставянето на разписка. Настоящият касационен състав приема, че връчване на препис от акта не следва да се презюмира от факта, че въз основа на този АУАН е издадено оспореното НП. След като законодателят не е въвел изрично такава законова презумпция, а детайлно е уредил процедурата по съставяне, подписване и връчване на АУАН, то следва, че процедурата по чл. 43 от ЗАНН следва да се изпълни точно и едва след това да се премине към следващата фаза на административнонаказателното производство – издаване на НП.
По делото е безспорно, че акт е съставен, но не е доказано, че препис от същия е връчен, тъй като липсва надлежно попълнена разписка. Неудостоверяването на връчването на съставен, предявен и подписан АУАН, посредством изготвянето на разписка, е равно на неизвършване на посочените, императивно изискуеми от закона действия за връчване на екземпляр от акта посредством разписка и засяга съществено правото на защита на нарушителя, тъй като го препятства да се ползва от предоставената му от закона възможност да реализира това право в пълен обем (напр. да изложи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН)”.
Така, дори при наличие на отказ от нарушител да подпише АУАН не се изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни действия. След като приключи процедурата по съставяне на акта, актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като ако същия откаже да го получи това следва да се отбележи в разписката. Не случайно законодателят изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение, дали по – горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел. Отказът да се подпише акт от нарушителя не освобождава органа от задължението екземпляр от акта да му бъде връчен.
Освен възраженията при съставяне на акта в 7 – дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.
Съгл. чл. 52, ал. 2 ЗАНН, ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя.
Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 (маловажен случай) или не е сключено споразумение с нарушителя. Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Прекратяване на административнонаказателното производство
Съгл чл. 54, ал. 1 ЗАНН, наказващият орган прекратява административнонаказателното производство с мотивирана резолюция:
1. когато деянието, описано в акта за установяване на административно нарушение, не е извършено или не съставлява нарушение;
2. когато нарушението не е доказано по несъмнен начин;
3. когато не е доказано по несъмнен начин участието на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, в извършване на нарушението;
4. когато нарушителят е починал, нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието или това е предвидено в закон или указ;
5. когато актът за установяване на административното нарушение е съставен след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 или 2 (т.е. не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ – две години. А за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово – стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (ОВ, L 326/1 от 8 декември 2011 г.), както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, Закона за платежните услуги и платежните системи и за нарушение на Закона за корпоративното подоходно облагане в случаите на скрито разпределение на печалбите, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението);
6. когато в срока по чл. 34, ал. 3 не е издадено наказателно постановление (образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Този преклузивен срок касае единствено периода между съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, а не и неговото връчване), нарушителят не е предупреден по реда на чл. 28 (за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание) или не е сключено споразумение за приключване на производството;
7. когато при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила;
8. когато срещу същото лице за същото деяние има влязло в сила наказателно постановление, предупреждение по чл. 28, споразумение или влязъл в сила съдебен акт;
9. в случаите по чл. 33, ал. 2 (при констатиране на признак/ признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор).
Резолюцията за прекратяване на производството
трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което я е издало; 2. датата на издаването и номера на резолюцията; 3. датата на акта, въз основа на който е образувана преписката, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното и фамилното име, точния адрес и единен граждански номер на лицето, срещу което е съставен актът, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, за което е съставен актът; 6. законовите разпоредби, за нарушаването на които е съставен актът; 7. мотиви, които налагат прекратяване на производството; 8. вещите, които се отнемат в полза на държавата; 9. разпореждането с веществените доказателства; 10. в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване.
Резолюцията се подписва от длъжностното лице, което я е издало. На лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение се връчва препис от резолюцията, с която се прекратява административнонаказателното производство на основание ал. 1, т. 1 – 8.
Предпоставка и за издаването на заповед за прилагане на принудителна мярка, напр. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е извършено от водач на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица.
В заповедта за прилагане на ПАМ трябва да има препращане към установеното в АУАН.
За принудителната административна мярка по ЗДвП и други изисквания към заповедта за прилагането й – тук.
А за ПАМ при отнемане на всички контролни точки – тук.
За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което, при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
В реш. № 135/ 2016 г., ВАС обяснява, че АУАН представлява официална констатация за извършеното деяние, като описаните фактически обстоятелства за административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на превантивната ПАМ.
АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите основания на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК. Принудителната мярка се прилага на база констатирано в АУАН нарушение, в противен случай ЗППАМ не би била мотивирана.
Използвани източници:
- Закон за административните нарушения и наказания;
- Административнопроцесуален кодекс;
- Закон за движението по пътищата;
- Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.