Наказателното постановление при липсваща застраховка „Гражданска отговорност“

Адвокат Ивелин Йорданов – тел. 0876 196 193, e-mail pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Задължение за сключване на българска застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите възниква по отношение на МПС с българска регистрация и с регистрация на държава, която не е членка на ЕС или Европейското икономическо пространство (обхваща и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия).

Съобразно чл. 143, ал. 10 ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство.

За искът за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление, можете да прочетете тук.

И според текста на чл. 18, т. 2 от  Наредба I-45 от 24.03.2000 г.на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, а чл. 18б, т. 8 от Наредбата също предвижда, че регистрацията на превозно средство се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Според нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

Така, трябва да са налични доказателства за уведомяване на собственика по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ от страна на Информационния център, съответно трябва да е изпълнено и произтичащото от разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г.на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, и чл. 143, ал. 10 ЗДвП задължение за органите на МВР да уведомят собственика на превозното средство.

Трябва да се установи, че собственикът е бил надлежно уведомен от Информационния център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, с произтичащото от това предоставяне на 14 – дневен срок за депозиране на доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Изпълнението на това задължение от страна на Информационния център е от особено значение – текстът на следващата алинея изрично сочи последиците от непредставянето на изисканите доказателства в рамките на дадения срок, а именно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР.

За да се установи субективната страна на нарушението, трябва да са налични доказателства, които по несъмнен начин да водят до извод, че санкционираното лице е управлявал превозно средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение.

Административното нарушение и някои други основания за отмяна на НП

Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Производството е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно, като тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган.

За наказателното постановление и в частност издавано от Комисията за защита на потребителите – тук.

Административното обвинение се формулира от съставен акт за установяване на административното нарушение, който процесуален документ определя фактическите и правни рамки на обвинението, определя параметрите, в които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на извършителя, както и
предмета на доказване.

Съобразно новелата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за нарушения по изрично посочени в разпоредбата нормативни актове, измежду които и Кодекса за застраховането – две години от извършване на нарушението.

Други нарушения при съставянето на акта, са напр. ако е нарушен реда посочен в чл. 40, ал. 1 и чл. 42 т. 4 от ЗАНН   от ЗАНН – актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението и съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

В чл. 43 ЗАНН е отбелязано, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.

При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.

Когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.

Съществено нарушение, водещо до ограничаване на процесуалните права на нарушителя, самостоятелно основание за отмяна, е и напр. грешно посочена норма в АУАН и НП.

Или пък описание на нарушението в НП, различно от вписаното такова в акта за нарушение, води до неяснота на обвинителната теза и нарушено право на защита.

Трябва да се добави, че и лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв., регламентира чл. 638, ал. 3 КЗ.

Използвани източници:

  • Кодекс за застраховането;
  • Наредба I-45 от 24.03.2000 г.на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС;
  • Закон за административните нарушения и наказания.