pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов – тел. 0876 196 193, e-mail pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

За осъществяване на общата превенция на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за тяхното извършване. А за осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред.

Съгласно чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. 

За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред. 

Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване.

Протоколът по чл. 65 от ЗМВР не създава права и задължения за адресата си или поискалия издаването му, нито засяга техни права, свободи или законни интереси, поради което няма характер на индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване. Съставеният протокол има превантивен и уведомителен характер и с него се цели единствено да се предупреди лицето в качеството му на евентуален извършител, че при допускане на нарушение, за което е предупреден, то ще носи съответната по закон отговорност.

В подобен смисъл е и съдебната практика, напр. реш. № 8546/ 2016 г. на Върховен административен съд, в което се казва, че с протокола по чл. 65 ЗМВР лицето се предупреждава за отговорността, предвидена в закона за нарушение на обществения ред или за съответното престъпление. Този протокол може да бъде част от процедура по евентуално ангажиране на административнонаказателната или наказателната отговорност на лицето, против което е съставен, но не създава права и задължения за адресата или поискалия издаването му, нито засяга техни права, свободи или законни интереси – няма характер на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, поради което същият не може да бъде оспорван по реда на съдебно – административния контрол.

Според новелата на чл. 64 ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.

При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. 

При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/ или ръцете, действия или знаци, посочени в закон. 

Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му. 

Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити: 

1. наименование на органа, който го издава; 

2. адресат на разпореждането; 

3. фактически и правни основания за издаване; 

4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 

5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 

6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел.

Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Кои са възложените функции се определя чрез тълкуване на разпоредбите в глава Пета „Правомощия“ от ЗМВР. Посочената разпоредба определя само материалната компетентност без да посочва фактически основания, при наличието на които се издават разпорежданията, според възприетото от ВАС и реш. № 2438/ 2021 г. 

По своето правно естество, разпореждането има властнически характер – с разпоредителната част на полицейското разпореждане се създават правата или задълженията на адресатите и се определят начинът и срокът за изпълнението му, съгласно чл. 64, ал. 5 ЗМВР.

При важната отметка, че полицейските органи имат правоохранителни, но не и правораздавателни функции.

Неизпълнението на полицейско разпореждане по чл. 64 ЗМВР е скрепено със санкция – чл. 257, ал. 1 и 2 ЗМВР (който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв.), чието основание е именно неизпълнение на разпоредените конкретни задължения, която санкция е самостоятелна, независима от евентуалната санкция, предвидена за евентуално правонарушение.

Докато предупреждението по чл. 65 ЗМВР ако не бъде спазено от адресата му, не влече налагането на нарочна санкция, такава ще бъде наложена, както се посочи, за самото правонарушение. По тази причина, за разлика от полицейското разпореждане, за чието издаване не е необходимо условие адресатът да е потенциален правонарушител, адресат на протокола за предупреждение е лицето, за което има данни, съответно предположение, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.

В някои случаи, съдът приема, че макар актът да е издаден под формата на разпореждане по чл. 64, ал. 1 ЗМВР, от неговото съдържание не може да се обоснове извод, че притежава белезите на акт по чл. 64 ЗМВР, т. к. с него не се създават конкретни задължения, основани на точно посочени фактически и правни основания, чието неизпълнение влече административнонаказателна отговорност на адресата. С други думи, когато напр. разпореждането не създава нови задължения за адресата, различни от тези, произтичащи от закона – да се спазва закона и да не се извършват противоправни деяния. При това, дори да е посочено конкретно лице, по отношение на което да не се вреди, т. к. изискването за съобразяване на поведението с изискванията на закона, е генерално и относимо към всички.  Всичко това, се случва и когато по същество и като функция на разпоредените с него действия, разпореждането повтаря предупреждение, обективирано в съставен вече протокол по чл. 65 ЗМВР (така определения на ВАС № 7389/ 2019 г., № 8478/ 2020 г.).

Върховният административен съд многократно е подчертавал в практиката си по чл. 64, ал. 1 ЗМВР, за пример реш. № 7650/ 2019 г., че излагането на фактически и правни основания в административния акт е от съществено значение, т.к. само по този начин адресатът може да разбере какво поведение се очаква от него, какви права и задължения се създават с акта и съответно правната принуда, с която са скрепени, а съдът да има възможност да упражни ефективен контрол за законосъобразност.

Не е спазено изискването за наличие на разпоредителна част, с която да се определят конкретни задължения, начин и срок за изпълнението, съгласно чл. 64, ал. 5, т. 4 ЗМВР, като е разпоредено на адресата да спазва решение № 7573/ 06.11.2015 г. по гр. д. № 4973/ 2014 г. на СГС, ГО, II-ри брачен въззивен състав и да спазва законите на Република България, но не става ясно какви действия следва да предприеме или да се въздържи, не е посочен начин на изпълнение, нито срок за това. Не е налице ясна разпоредителна част, каквото е законовото изискване (фрагмент и из реш. № 2877/ 2019 г., ВАС). 

Доколкото пък в едно обжалвано разпореждане не е постановена изрична разпоредителна част, която да вменява конкретни задължения, а е предвидено само предупреждение да не се извършват противоправни действия, евентуалните последици от неговото неизпълнение ще следват не пряко от разпореждането, а от съответната нарушена законова разпоредба – регламентираща състав на административно нарушение или престъпление. В този смисъл за адресата на разпореждането ще липсва правен интерес от неговото оспорване.

В съдебната практика и доктрината няма спор, че правното естество на оспорения акт се определя не от неговото наименование и правно основание, посочено в него, а от съдържанието му, от същностната характеристика на разпоредените с него правни последици.

Използвани източници:

• Закон за Министерството на вътрешните работи;
• Административнопроцесуален кодекс;
• Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.