pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов – тел. 0876 196 193, e-mail pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Не са редки случаите, когато напр. някой човек се е подхлъзнал и паднал на заледен, непочистен участък от улица, поддържана от съответната община, което обосновава извод, че общината и лицата, на които е възложена поддръжката, не са изпълнили задълженията си да поддържат улицата в изправно и безопасно за гражданите състояние, което пък от своя страна води до възможност за претендиране на обезщетение от пострадалото лице, при наличие на вреди.

Някои нормативни актове регламентиращи задълженията

Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

А чл. 30, ал. 4 ЗП регламентира, че изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.

Съобразно чл. 48, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответните общини за:

а) общинските пътища;

б) тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания;

в) републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души, като Агенция „Пътна инфраструктура“ участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година.

Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най – кратък срок, гласи пък чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Може да се добави и чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост: имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

За обезщетението по ЗОДОВ при оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство, можете да прочетете тук.

Отговорността за чужди действия

В реш. № 124/ 2019 г., ВКС приема, че общината отговаря както за вреди, настъпили при движение на МПС поради непочистването от сняг и/ или лед на улично платно, така и за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му непочистен тротоар. Общината отговаря на основание чл. 49 ЗЗД и за настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по пътното платно, когато ползването на тротоара не е била възможно. 

Съгласно чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Така, за вреди от действията на изпълнителите на работата отговаря общината, която е възложител на работата, длъжна да управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията й. 

Това е отговорност за чужди действия, отговорност за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. Тази отговорност има обезпечително – гаранционна функция.

Според възприетото в реш. № 141/ 2021 г., ВКС, тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. 

Противоправно поведение по смисъла на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. 

За да възникне гаранционно – обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, трябва да са налице следните предпоставки:

1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД по отношение на изпълнителя (деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка);

2) правоотношение по възлагане на работа на делинквента от лицето, което ще отговаря за причинените вреди и

3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на работата.

За деликтът (непозволено увреждане) при нападение от куче, съответно със стопанин или без – тук.

Отговорността на възложителя не се променя от това, че избраният изпълнител е превъзложил работата – на свои работници или на подизпълнител, както и ако подизпълнителят също превъзложи работата на свои работници или служители. В тези случаи гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя се обуславя не от противоправно и виновно поведение на негов служител при или по повод изпълнение на възложената работа, а от противоправно поведение на служител на изпълнителя по договора. Възложителят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя, или че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод изпълнението на възложената работа (из реш. № 60292/ 2022 г., ВКС). 

Но ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение, според постановеното пък в опр. № 493/ 2018 г., ВКС. 

Във връзка с чл. 49 ЗЗД през 1966 г. от Пленума на Върховния съд е прието Постановление № 9, в което са залегнали разясненията:

• Обстоятелството, че в чл. 49 ЗЗД са употребени изразите „при“ или „по повод“ изпълнението на възложената работа, показва, че за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД се имат предвид два фактически състава, единият от които е вредите да се причинени при изпълнение на възложената работа, а другият – вредите да са причинени по повод на същото. Тези два фактически състава не се покриват.
• Действия по повод работата са например действията по подготовката за извършването на работата, по улесняване на извършването на същата, за запазване на резултата от нея, а така също и действия, с които не се цели пряко изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с него. 
• Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. 
• Отговорност съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. 

Някои примери из практиката на ВКС

Ремонтът и обезопасяването на утаителна шахта на улица в населено място е задължение на Общината, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да отстрани повредата на съоръжението ангажира отговорността й по чл. 49 ЗЗД (реш. № 147/ 2012 г.). 

Налице са основанията за ангажиране отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД – злополуката е претърпяна при пресичане на квартална улица, част от общинската пътна мрежа, поддържането на която по силата на ЗДвП, ППЗДвП, ЗП и ППЗП (включително снегопочистване, опесъчаване и преодоляване на обледеняване) е в отговорност на общината, като уличното платно в момента и на мястото на инцидента е било заснежено, обледено и необработено с пясък, сол и други противозаледяващи материали. Ищецът е претърпял инцидент, пресичайки съответната улица, получил е посочените от него увреди и е понесъл неимуществени вреди. Вредите са в пряка причинна връзка с противоправното бездействие на общината чрез съответните нейни служители (реш. № 154/ 2020 г.). 

Размерът на обезщетението за подлежащите на обезщетяване морални вреди

следва да бъде определен съобразно принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 ЗЗД. Нормата предполага обезвреда на всички телесни и психологични увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с тях физически и душевни болки и страдания, шок, стрес, депресия, безпокойство, дискомфорт, затруднения в ежедневието и негативни емоционални усещания. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характера на вредите, конкретното им проявление върху личността, върху семейството и върху социалната и работна среда на пострадалия, възрастта на последния, изминалото от увреждането време, прогнозите за цялостно преодоляване на последиците, положените усилия за преодоляване на последиците и други (в този смисъл са и ППВС № 4/ 1968 г.; решения на ВКС № 229/ 2013 г., № 115/ 2012 г. и др.).

Солидарна отговорност

За приложимост на солидарната отговорност, следва да се отбележи, че е налице задължителна съдебна практика – Постановление № 7 от 29.XII.1958 г. на Пленума  на ВС, съгласно разясненията, дадени в него, а именно, че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата като по отношение на деликтната солидарна отговорност намират приложение разпоредбите на чл. 121 – 127 ЗЗД. 

След претърпяване на инцидент, пострадалото лице уведомява съответната община за него. Прилагат се доказателства. В случай, че общината откаже да обезщети лицето, може да се ход на съдебната процедура.

Използвани източници:

• Закон за задълженията и договорите;
• Закон за пътищата;
• Правилник за прилагане на Закона за пътищата;
• Закон за движение по пътищата;
• Закон за общинската собственост;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.