pravenanaliz.eu

Съгласно новата т. 4 от пар. 1 от ДР на Закона за гражданската регистрация, „Служебен адрес“ е адрес на недвижим имот – общинска собственост, определен от органа по чл. 89, ал. 5 за извършване на служебна адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес.

Съобразно чл. 92, ал. 1 и следващи от ЗГР, адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето.

За адресната регистрация и значението на постоянния и настоящия адрес, можете да прочетете тук.

За извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи:

1. документ за собственост;

2. документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана здравно – социална услуга за резидентна грижа;

3. други документи, доказващи собствеността или ползването на имота.

Освен това, за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред съответния орган, или с нотариална заверка на подписа.

Обстоятелствата за извършване на адресна регистрация на лица, които не могат да представят такъв документ се установяват от комисия, определена със заповед на кмета на общината, която дава становище за адресна регистрация в 7-дневен срок. При невъзможност лицата подлежащи на адресна регистрация да се регистрират на друг адрес, комисията предлага да се регистрират на служебен адрес.

За регистриране на служебен адрес няма значение броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/ или настоящ адрес на адреса на едно жилище, който принципно не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище.

Кои други лица биват вписвани на служебен адрес

Българските граждани с настоящ адрес в чужбина, които са вписани в регистъра на населението, но не могат да посочат постоянен адрес в Република България, както и да представят изискуемите документи, могат да заявят служебен адрес в общината по последна адресна регистрация в страната. Документите са, както вече се посочи:

• за собственост;
• за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана здравно – социална услуга за резидентна грижа;
• други документи, доказващи собствеността или ползването на имота;
• писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред съответния орган, или с нотариална заверка на подписа.

По същия начин и чужденци, получили статут на бежанец, хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България, при вписване за първи път в регистъра на населението, ако не могат да посочат адрес в Република България, както и да представят априорно изброените документи, след подадено от тях заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес се регистрират на служебен адрес в общината, където пребивават.

Според новелата на чл. 97а, но в сила от 10.04.2025 г., при закриване на адрес от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България от кмета на общината регистрираните на адреса лица са длъжни да заявят нов постоянен и/ или настоящ адрес в едномесечен срок от връчването на заповедта за закриване на адреса. В случай че лицата не заявят нов адрес, след изтичане на срока по изречение първо органите по регистрацията ги регистрират на служебен адрес.

Кметът на общината издава заповед за регистриране на служебен адрес на лицата, за които е установено, че адресната им регистрация е извършена в нарушение на изискванията на чл. 92 или 99а, напр. едно от които е това, че лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/ или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище (следва да се има предвид, че при определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици, ползватели, наематели или обитатели на друго правно основание. В случаите, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата, които обичайно могат да обитават жилището).

В началото на всяка учебна година ректорите на висшите училища предоставят на съответните органи по регистрацията актуален списък на лицата, настанени в студентски общежития, като броят на лицата, настанени в една стая, не може да надвишава броя на леглата в нея. Лицата, които не са включени в списъците по изречение първо, се регистрират на служебен адрес, в случай че не са заявили друг.

Собственикът на недвижим имот има право да изиска от органа заличаване на регистрацията на лице, регистрирано на адреса на неговия имот, което не му е съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително. Въз основа на извършена проверка кметът на общината в тридневен срок издава заповед за регистриране на служебен адрес на лице, което не е съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, на лице – собственик на недвижимия имот.

Регистрация на служебен адрес се извършва в общината по последна адресна регистрация на лицето, ако има такава.

Като органите извършващи регистрацията не носят отговорност за получената кореспонденция на служебен адрес.

Лице, регистрирано по постоянен адрес на служебен адрес, е длъжно в едномесечен срок от уведомяването му да подмени личните си документи.

Обжалване пред съд

Актовете на кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица, за регистриране на служебен адрес, подлежат на оспорване пред съответния административен съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на административния съд е окончателно.

Използвани източници:

• Закон за гражданската регистрация.