pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации. Партнирам си с адвокати от различни населени места, поради което поемам ангажименти и извън гр. Варна. Ако искате да спечеля и Вашето съдебно дело не се колебайте да ми се доверите!

Спазването на фискалната дисциплина се състои от широк кръг задължения, възложени в тежест на субектите.

Разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данъка върху добавената стойност и чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/  13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, задължават всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги в търговски обект да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство или касова бележка от кочан. Но, по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата, задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. 

Това означава, че задължението за издаване на фискални касови бележки е нормативно установено, а неизпълнението му представлява нарушаване фискалната политика на държавата, с което задълженото лице не отчита приходи от извършените от него продажби. 

Следва да се посочи, че законът е предвидил възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. една принудителна административна мярка не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. 

Съгласно чл. 186, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 

1. не: 

а) издаде съответен документ за продажба по чл. 118 (всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта); 

б)  въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; 

г)  подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите; 

2. използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. 

4. използва електронни системи с фискална памет, които: 

а) не са от одобрен тип; 

б) са модифицирани чрез прибавяне или премахване на отделни компоненти, без предварително да е уведомена Националната агенция за приходите; 

в) имат нарушени или липсващи пломби; 

г) позволяват режим на работа при прекъсване на връзка /връзки и/ или комуникация/ комуникации между отделните модули не по установения с наредбата по чл. 118, ал. 4 ред. 

5. е избрало да управлява продажбите в търговски обект чрез софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 (националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти), но за управление на продажбите използва в този търговски обект софтуер/ модул от софтуер, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16. 

А по силата на регламентираното в чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. 

Налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не.

При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи ПАМ. 

В реш. № 1148/ 2023 г. на ВАС, върховните съдии постулират, че целта на законовата норма, предвиждаща налагане на процесната принудителна административна мярка, е поведението на стопанските субекти да бъде съобразено със задълженията им да отчитат коректно приходите си от извършени продажби в брой. Тази цел се постига, от една страна, с преустановяването на възможността на търговеца да продължи за определен срок търговската си дейност, в която не изпълнява въпросните задължения, а от друга – с превенцията, както по отношение на него, така и на останалите стопански субекти за в бъдеще да не се извършват нарушения на тези задължения.

Принудителната административна мярка

се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалването на заповедта се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Също така, ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1-7 от АПК.

За принудителната административна мярка по ЗДвП и изискванията към заповедта за прилагането й, можете да прочетете тук.

А за ПАМ при отнемане на всички контролни точки – тук.

Анонимният сигнал, получен по електронната поща от органите на НАП, не може да бъде основание за налагането на принудителната мярка, обяснява ВАС в реш. № 12222/ 2021 г.

Също в практиката на ВАС, напр. реш. № 1540/ 2022 г., се обосновава становището, че наложената след преустановяване на нарушението ПАМ, не би могла да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като към момента на издаване на заповедта нарушението е било отстранено. Налагане на ПАМ в случая не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. Когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в случая, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. 

Съобразно пък текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. В константната си практика ВАС приема, че налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с образуването на административнонаказателно производство и издаване на наказателно постановление. Двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка.

При издаването на заповедта за налагане на ПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. 

Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му.

Срокът на мярката и мотивите

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 ЗДДС израз „до 30 дни“. 

И в реш. № 6809/ 2022 г., състав на Върховният административен съд приема, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН (за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки)  законови цели.

Срокът на наложената ПАМ трябва да е съразмерен на извършеното нарушение и да е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. 

При налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, а задължението за излагането на мотиви от административният орган произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът се издава. 

Относно срока на мярката, когато в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви относно извършеното нарушение, тази липса на мотивиране от органа за определянето в процесната заповед на срока на мярката, препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 – дневен срок и съответствието му с целта на закона, както основателно посочва и първоинстанционния съд (реш. № 2034/ 2023, ВАС). 

Подобно и в реш. № 12831/ 2023 г., ВАС приема, че определеният със заповедта 14 – дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, противно на изложеното в самия акт, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между нормативно предвидените възможности, като не са съобразени характерът на търговията, местоположението на обекта, както и дали нарушението се явява първо. С оглед изложеното до момента се налага извод, че в конкретния случай при затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната от закона цел.

Така, за да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ.

А от мотивите на административния акт, за които се прилага ПАМ, следва да става ясно как е формирана волята на органа да определи конкретния срок на мярката, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.

Изложените в заповедта мотиви относно установени предходни нарушения, извършени от страна на търговеца, не представляват мотиви относно продължителността на срока на процесната ПАМ (фрагмент из реш. № 2034/ 2023 г., ВАС). 

За ПАМ „временно отнемане на лиценза” по Закона за хазарта – тук.

Мотивите на административния акт по отношение на срока на ПАМ не трябва да са общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение.

Мотивите на акта за ПАМ трябва да съдържат конкретизация относно това какъв е оборотът на обекта, каква клиентела има, търговецът извършвал ли е друго нарушение по Наредбата, установена ли е касова разлика и в какъв размер или други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ (реш. № 5006/ 2021 г., ВАС). 

Липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. 

Неизлагането на мотиви, напр. и по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е също основание за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.

Според новелата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

В реш. № 16567/ 2019 г., ВАС разяснява, че действително разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяването на мярката не само с изтичане на срока, посочен в заповедта за налагането й, но и със заплащането на наложената глоба или имуществена санкция преди изтичането на този срок. От друга страна, нормата на чл. 186 ЗДДС изрично предвижда налагане на ПАМ за посочените нарушения, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следователно, заплащането на имуществената санкция е юридически факт последващ издаването на заповедта за ПАМ и води до прекратяване изпълнението на ПАМ, съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС, респ. до отпадане на възможността за изпълнението й, но няма отношение към законосъобразността на индивидуалния административен акт. Тъй като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение, изпълнението на наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението и не може да обоснове извод за липсата на правен интерес от установяване законосъобразността на обжалваната заповед, вкл. и в аспекта на нейното оспорване от самия търговец. 

Използвани източници:

• Закон за данък върху добавената стойност;
• Административнопроцесуален кодекс;
• Наредба № Н-18 ОТ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин;
• Закон за административните нарушения и наказания;
• Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.