Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и дарението като увреждаща кредитора сделка

Адвокат Ивелин Йорданов – тел. 0876 196 193, e-mail pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Случва се длъжници, напр. по договори за кредит, да се разпоредят с притежавани недвижими имоти, като ги дарят, с цел да препятстват възможността кредитора да реализира вземането си с насочване на принудително изпълнение върху този имот. Да разгледаме доколко е резонен такъв подход.

Съгласно 225, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, с  договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. 

За отмяната на дарение при отказ от даване на издръжка на дарителя, можете да прочетете тук.

А съобразно чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. (2) Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. (3) Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. (4)  Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава , когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.

Кредиторът упражнява потестативното си право да предяви конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД, когато не може да се удовлетвори от наличното имущество на длъжника, това обстоятелство обикновено се установява по време на изпълнителния процес.

Извършеното разпореждане с притежаван имот, безспорно намалява възможността за удовлетворение, защото за обезпечение на вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, съобразно новелата на чл. 133 ЗЗД.

В съдебната практика на ВКС се приема, че отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор, който иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Активно материалноправно легитимиран да предявява този иск по е всеки кредитор, който разполага с неудовлетворено парично или непарично вземане срещу длъжника.

Без значение е облигационната връзка, от която произтича вземането на кредитора срещу длъжника, достатъчно е вземането да съществува и да има нужда от неговото обезпечаване, когато действията на длъжника застрашават удовлетворяването на кредитора.

Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го, или извършва правни действия, с които създава трудности за удовлетворение на кредитора.

С претенцията по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, в зададената в началото хипотеза, се иска да се обяви за недействителен договора за дарение по отношение на кредитора на длъжника – дарител по договора.

За дарението с тежест – тук.

А по въпроса допустимо ли е дарение на наследство – тук.

Предпоставките за успешно провеждане на този иск са:

  • ищеца да има качеството на кредитор спрямо длъжника – ответник;
  • вземането на кредитора следва да е възникнало преди датата на извършеното правно действие от длъжника, което се атакува;
  • наличие на извършено правно действие от длъжника – ответник и увреждане на интересите на кредитора от извършеното действие (увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, с което би се осуетило или затруднило осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, като увреждане е налице всякога, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да било начин затруднява удовлетворението на кредитора. Не е необходимо да се доказва самото увреждане на кредитора, тъй като наличието на увреждане се извежда от самото атакувано действие, щом то води до намаляване на имуществото на длъжника и затруднява удовлетворението на кредитора);
  • знание на длъжника и/ или третото лице, че с атакуваната сделка се увреждат интересите на кредитора (тъй като се касае за безвъзмездна сделка в случая, то е необходимо да е налице знание само у длъжника за увреждането. Знанието на третото лице – дарения, е ирелевантно. Знанието за увреждане се изразява в знание за възможността такова увреждане на настъпи в резултат на извършеното правно действие, но не и в наличие на някаква вина – умисъл и специална цел да се вреди).

Не е необходимо кредиторът да доказва, че вземането му е ликвидно, изискуемо или съдебно установено по размер и период, не е необходимо и да е налице неизпълнение на задължението (към момента на сключване на договора за дарение кредитът е възможно да не е предсрочно изискуем), достатъчно е то да е възникнало и да съществува.

Павловият иск обаче не би могъл да се уважи, ако макар и да е извършена разпоредителна сделка, длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си към кредитора.

Тъй като безвъзмездното разпореждане предполага намаление на актива на длъжника, то тежестта на доказване на факта, че няма увреждане е на ответника – длъжник.

Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Ако кредиторът бъде удовлетворен от друго имущество на длъжницата, дарението ще запази своето действие и за в бъдеще като напълно валидна сделка (реш. № 195/ 2020 г., ВКС). 

На кредитора в процеса не може да се противопоставя възражение за несеквестируемост на дарен имот.

Според разпоредбата на чл. 444 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника – физическо лице:

1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани – до нова реколта, или равностойността и в други земеделски произведения, ако няма такава;

3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;

4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;

5. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;

6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;

7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

Предназначението на правилото на чл. 444 ГПК е на длъжника да се гарантира, че чрез упражнената върху него принуда няма да бъде застрашено съществуването му и няма да бъде посегнато върху възможността му да преживява нормално и занапред. Но когато длъжникът се разпорежда с вещ, по отношение на която законът определя, че изпълнение не може да бъде насочено, то следва да се счете, че длъжникът сам е преценил тази вещ за ненужна за оцеляването му.

Така несеквестируемостта отпада и след отмяната на дарението кредитора ще може да насочи принудителното изпълнение върху недвижимия имот.

Давността

Според върховните съдии от ВКС и реш. № 147/ 2016 г., предвид фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, правото на иск на кредитора за обявяване на недействителни спрямо него на действията, с които длъжникът го уврежда, възниква с извършване на увреждащото действие, което в случая се явява сключен договор за дарение. 

А погасителната давност за предявяване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД е 5 години.

По въпроса дали Павловия иск прекъсва или спира давността за вземането, в реш. №  251/ 2024 год, състав на ВКС прие, че предмет на иска по чл. 135 ЗЗД е съществуването на потестативното право на кредитора, а не правото на вземане, по което не се формира сила на пресъдено нещо, поради което наличието на производство по предявен иск по чл. 135 ЗЗД нито прекъсва, нито спира теченето на давността за вземането.

Използвани източници:

  • Закон за задълженията и договорите;
  • Граждански процесуален кодекс;
  • Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.