Всичко, което трябва да се знае за „извънредният труд“

Адвокат Ивелин Йорданов – тел. 0876 196 193, e-mail pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Особен признак на извънредния труд е неговата непредвидимост и непредсказуемост, което изключва предварителното му планиране. С индивидуалния трудов договор може изрично да се изключи възможността за полагане на извънреден труд.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Съгласно генералното правило на КТ, закрепено в чл. 143, ал. 2, извънредният труд е забранен. Той може да се полага по изключение само в случаите, изрично и изчерпателно изброени в законовите разпоредби. В случай, че не са спазени правилата на кодекса, работникът или служителят има право да откаже полагането на извънреден труд. 

Според новелата на чл. 144 КТ, извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: 

1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 

2. за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно – издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред; 

3. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 

4. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 

5. за извършване на аварийно – възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 

6. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; 

7. за извършване на усилена сезонна работа.

Заповедта на работодателя

Според разпоредбата на чл. 15 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най -малко 24 часа предварително.

Заповедите за полагане на извънреден труд трябва да са винаги на разположение на контролните органи (наред с екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа), на всички места, където се полага труд.

Освен това, задължение на работодателя е воденето на специална книга отразяваща извънредната дейност, включително размера на трудовото възнаграждение изплатено на работника или служителя. А положените часове извънреден труд трябва да намерят място във ведомостите за заплати.

Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си и не доказва, че няма извънреден труд.

А в случай, че заповедта на работодателя за полагане на извънреден труд е незаконосъобразна, неизпълнението й чрез неявяване на работа и неизпълнение на тези разпореждания не съставлява нарушение на трудовата дисциплина. 

Положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година.

Продължителност на извънредния труд

Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа (чл. 146 КТ). Продължителността на извънредния труд не може да надвишава: 

1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 

2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 

3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. 

Тези ограничения са неприложими обаче в случаите по чл. 144, т. 1 – 4 КТ. 

Съгласно чл. 153, ал. 4 КТ, когато работното време се изчислява в работни дни, за положен извънреден труд, работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по – малък от 24 часа.

По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, гласи разпоредбата на чл. 136а, ал. 1 КТ. Работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.

При прекратяване на трудовото правоотношение преди компенсирането, разликата до нормалната продължителност на работния ден се заплаща като извънреден труд. 

Отказ за полагане 

Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Отказът се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по – късно от началото на неговото полагане.

С важното уточнение, че съобр. чл. 17, ал. 2 НРВПО, работникът и служителят не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен.

За нарушението на трудовата дисциплина, можете да прочетете тук.

Заплащане на извънредния труд 

Винаги, когато работодателят е допуснал работникът да положи извънреден труд, той следва да го заплати, независимо дали това е станало с изричното му разпореждане за извършване на извънреден труд или с мълчаливото му допускане, с негово знание и без противопоставяне. 

Възнаграждение за извънреден труд се дължи, когато такъв е положен, дори ако липсва заповед за извършването му и книга за воденето и отчитането му. За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер.

Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго.

В чл 262, ал. 1, е регламентирано, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по – малко от: 

1. 50 на сто – за работа през работните дни; 

2. 75 на сто – за работа през почивните дни; 

3. 100 на сто – за работа през дните на официалните празници; 

4. 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време. 

Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

А за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по – малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

Възнаграждението за извънреден труд не се включва в брутното трудово възнаграждение, защото не е допълнително, каквото е например за трудов стаж и професионален опит.

От деня на падежа, върху дължимото възнаграждение за недопустим труд се кумулира законната лихва. 

Недопустимост на извънредния труд

Законът е рестриктивен към следните лица, които не могат да работят над установения времеви предел (чл.147 КТ):

  • не навършилите 18 – годишна възраст;
  • бременните работнички или служителки, или в напреднал етап на лечение ин – витро;
  • майки с деца до 6 – годишна възраст, майки грижещи се за деца с увреждания, трудоустроени работници (но с писменото им съгласие биха могли да работят);
  • изпълняващите надомна работа (За надомната работа – тук).

При ненормирано работно време

Работното време, през което се полага труд при ненормиран работен ден е редовно работно време и трудът не се оформя и не се заплаща като извънреден труд. Напр. не се отчита като извънреден труд този, положен след изтичане на редовното работно време в работни дни, при ненормирано работно време.

Съгл. чл. 139а, ал. 7 КТ, при ненормиран работен ден работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск.

Но правилата за работа на ненормиран работен ден важат само за работните дни. Работата през почивните и празничните дни е на общо основание извънреден труд, защото се полага извън установеното за длъжността редовно работно време.

Сумирано изчисляване на работното време

Според реш. № 16593/ 2012 г., ВАС, в чл. 142, ал. 2 КТ е предвидена възможност за работодателя да установява сумирано изчисляване на работното време. Това е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време по чл. 136 и 140 КТ се спазва за определен период от време, който е по-продължителен от един ден, респективно – седмица. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и почивките се спазва средно за периода, през който се отчита /сумира/ работното време. Когато в края на отчетния период, нормата работно време за въведения период на сумирано изчисляване на работното време е превишена, ще е налице извънреден труд. 

А при непълно работно време, положен труд над уговореното, не представлява извънреден.

Примери кога трудът не е извънреден

Не е извънреден, когато:

  • лицето е в платен отпуск и е осъществявало трудова дейност, полаганият от него труд не може да се счита за извънреден, защото той не е извън установеното работно време (реш. № 6482/ 2013 г., Върховен административен съд); 
  • е положен труд в събота и неделя, ако по график дадения работник/  служител е на работа през тези дни. 

За правото на неплатен отпуск – тук.

А за платеният годишен отпуск и обезщетението за неизползването му – тук.

Съдебното производство

Пред работника или служителя стои възможността да си търси неизплатеното възнаграждение в 3 – годишен давностен срок. Във фазата на съдебното производство извънредният труд се доказва с писмени или гласни доказателствени средства, експертизи, свидетелски показания.

Както се разяснява в реш. № 155/ 2019 г. на ВКС –  в тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски показания, както и че неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. 

Използвани източници: