Т. нар. „право да бъдеш забравен“
Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.
Регламент (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/ 46/ ЕО, определя правилата за защита на основните права, свободи и интереси на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни.
Съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/ 679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по – специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. А „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
В Регламента се дефинира и правото „да бъдеш забравен” (право на изтриване). Това право дава възможност, когато субектът на данни не желае данните му да бъдат обработвани и не съществуват легални основания за тяхното съхранение, те да бъдат заличавани.
Правото „да бъдеш забравен” е развито в чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/ 679. Съгласно § 1 на въпросната разпоредба, субектът на данни може да поиска, а администраторът е длъжен да изтрие без ненужно забавяне конкретните лични данни (напр. да бъдат заличени връзките към интернет страници, съдържащи информация, която представлява лични данни). Горната възможност би могла да бъде осъществена единствено при наличието на следните основания:
- личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;
- субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните;
- субектът на данни възразява срещу обработването и няма преимуществено законово основание за продължаване на обработването;
- личните данни са били обработвани незаконосъобразно;
- личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;
- личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество на дете.
Има хипотези, в които администраторът има възможност да откаже да изтрие данните, а именно когато обработването на конкретните данни има за цел:
- да упражнява правото на свобода на изразяване и информация;
- да изпълнява правно задължение или да изпълнява задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;
- обществен интерес в областта на общественото здраве;
- архивирането в обществен интерес, научноизследователски исторически изследвания или статистически цели; или
- установяване, упражняване или защитата на правни претенции.
Регламентът осигурява възможност за държавите членки да предвидят дерогации на някои от главите на Регламента. В тази връзка в чл. 25з, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на личните данни, е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12-21 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Така, правото „да бъдеш забравен” не е абсолютно право. Всеки субект на данни може да се възползва от него единствено при наличие на конкретно основание.
Правото „да бъдеш забравен” извън контекста на Общият регламент относно защитата на данните
„Ракът… не е смъртна присъда!”
Правото „да бъдеш забравен” е и правото на определени лица, диагностицирани с рак или хепатит С, но преборили се със заболяването, да могат известно време след края на терапията и при липса на рецидив, да решат да не споделят здравната си история, например при интегриране на работно място, сключване на застраховка, кандидатстване за заем за недвижим имот или за осиновяване и др.
Няколко европейски държави са приели подобни закони, напр. във Франция трябва да са изминали 5 години от края на лечението, за да може лицето да не споделя информация за предишната си диагноза. Освен това, премахнат е здравния въпросник за заеми за недвижими имоти в размер до 200 000 евро.
Използвани източници:
- Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/ 46/ ЕО;
- Закон за защита на личните данни;
- Официален уебсайт на правителството на Франция –