Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози
Съгласно чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Според текста на следващите алинеи, ако това деяние е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. А от миналата година е в сила и разпоредбата, че съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му.
При отказ да бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози – тук.
Така, наложената в законодателството безусловна забрана за употреба на наркотични вещества и несъвместимостта на употребата им с действия по управление на МПС обуславят наказателната репресия срещу водачите и обосновават прекия умисъл на деянието, поради това, че деецът съзнава обществено опасния му характер, предвижда последиците и иска тяхното настъпване.
За престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК се образува наказателно производство и лицето се привлича в качеството на обвиняем по досъдебно производство.
Нормата на чл. 343б, ал. 3 НК е изменена с ДВ бр. 67/ 04.08.2023 г., като съгласно новата й редакция употребата на наркотичните вещества или техните аналози следва да е установено по надлежния ред. Това е редът по Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съдържанието на наркотични вещества може да се установи както чрез използване на техническо средство, така и чрез лабораторно изследване, като последното не е задължително.
То се прави при оспорване показанията на техническото средство. Предвидено е използването на технически средства и/ или химико – токсилогично изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор.
Според новелата на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. В нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата е предвидено изрично, че при химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв, като употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.
Впрочем, наркотичното вещество може да се установи в урината в един по – дълъг период от време от последната употреба.
Да отбележим, че според пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Наредбата,„Тест за проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“ е средство за установяване по химичен или имуноаналитичен метод наличието на наркотични вещества или техни аналози в орална течност (слюнка).
Приемат се показанията на техническото средство или теста, с което е установена употребата на наркотични вещества или техни аналози, съответно медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико – токсикологично лабораторно изследване, в следните случаи:
- когато лицето не се придружава от служители на МВР при медицинското изследване;
- липсва документ за самоличност;
- отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване;
- при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване.
А изобщо проверката с тест или изпращане за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, се извършва при:
- пътнотранспортно произшествие с пострадало лице, на водачите на МПС;
- наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съобразно чл. 5, ал. 2 от Наредбата, резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на водача.
Резултатите от медицинското изследване също се отразяват в протокол, където присъства и информация от събраните анамнестични данни за налични заболявания на изследваното лице (диабет, епилепсия и др.) и за приетите от него лекарствени продукти през последните 24 часа.
За обективната съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК,
е без значение кога е употребено наркотичното вещество, какво е неговото количеството в кръвта, какъв е неговия активен компонент, по какъв начин и дали употребата му се е отразила на поведението на водача и дали е повлияла способността му да шофира МПС. Също така, без правно значение е и колко време или в рамките на какво разстояние употребилият наркотични вещества или техни аналози водач е управлявал моторното превозно средство. Водещо значение в случая има обстоятелството, че към момента на извършване на деянието следва да е доказано със средствата и способите на НПК, че в организма на подсъдимия е открито наркотично вещество, което установява неговата употреба преди управлението на МПС.
За съставомерността на деянието е ирелевантно доказването на конкретния момент, дата или час, на която е употребено наркотичното вещество, тъй като законодателят инкриминира управлението на МПС, след употреба на наркотично вещество именно поради високия риск за обществените отношения свързани с безопасността по транспорта и налагането на нулевата толерантност към употребата му. За да е осъществено престъплението, от субективна страна, е достатъчно деецът да е съзнавал, че е употребил наркотично вещество и че започва да управлява автомобил след употреба на такова вещество.
Малозначителност на деянието
Съгласно чл. 9, ал. 2 НК, не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Принципно тази разпоредба може да се приложи за всяко престъпление и по отношение на всеки деец.
Критериите за малозначителност на деянието следва да се изведат от комплексна оценка на всички правно значими обстоятелства по делото, в които се включва личността на извършителя, данните от съдебното му минало, конкретните характеристики на деянието. Ниската стойност на количеството наркотични вещества или техни аналози, не позволява обаче извод, че деянието само формално разкрива характеристики на престъпление и не е обществено опасно, понеже законът не поставя количествен критерий.
Задържане от полицейските органи
Според разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Така, лицето може да бъде задържано на това основание, поради управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози установено по надлежния ред.
Целта на мярката не е да се наложи наказание за извършено престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му, да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети престъпление.
Съдържанието на понятието наличие на данни по ЗМВР и наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207 НПК са различни.
За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице законен повод и достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на „задържане до 24 часа“ по чл. 72 ЗМВР, в хипотезата на ал. 1, т. 1, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство срещу конкретното лице, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършено престъпление. За прилагането на процесната мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин участието на лицето при извършване на престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно с него, което дава право на полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.
Използвани източници:
- Наказателен кодекс;
- Закона за Министерството на вътрешните работи;
- Наказателно – процесуален кодекс;
- Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози.