Извънсъдебната спогодба
Съгласно чл. 365, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Ал. 2 допълва, че с взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.
Спогодбата по чл. 365 ЗЗД е институт на облигационното право, релевантен при гражданските правоотношения, които се развиват между равнопоставени субекти.
Спогодбата е двустранен, неформален и консенсуален, възмезден договор. Спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение.
Според възприетото в реш. № 229/ 2023 г., ВКС, при позоваване на нея, основателността на претенциите, въведени като предмет на спора зависи единствено и само от изпълнението на уговорките по това споразумение и това очертава спорния предмет на делото, както и квалификацията на спорното право, доколкото договорът за спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален договор. Ответникът в този случай може да се защити срещу ефекта на спогодбата която е сключил, само ако оспори нейната валидност, като при определени предпоставки съдът проверява действителна ли е спогодбата и без да е направено възражение от ответника, но условието е ищецът да е основал иска си на нейното действие.
Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не цел на спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. За да се постигне тази цел спорещите са готови да пожертвуват действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че то е било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова тя включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение.
Естеството и размера на отстъпките се подчиняват единствено на свободната воля на страните.
По принцип е възможно с договора за спогодба да бъде избегнат един бъдещ граждански спор чрез извършване на взаимни отстъпки от страните по материалното правоотношение. Извънсъдебната спогодба по чл. 365 ЗЗД обаче може да бъде зачетена от съда по последващ гражданскоправен спор само ако с нея ясно е определен предметът, по който е постигнато взаимното съгласие (из реш. № 780/ 1995 г., ВС).
Спогодбата е и един от документите посочени в чл. 417, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК, въз основа на който заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение – когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.
Съобразно чл. 366 ЗЗД, спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност.
А според новелата на чл. 367 ЗЗД, унищожаема е спогодбата, сключена въз основа на документи, които по – късно са били признати за лъжовни.
Съдът не зачита споразумение, което противоречи на закона, заобикаля го, или нарушава добрите нрави, което би довело до нищожността му.
Под непозволен договор, по см. на чл. 366 ЗЗД, се разбира не само договор, който изцяло е нищожен на някое от основанията на чл. 26, ал. 1 ЗЗД (нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното), но и нищожността на отделна клауза от договора, включително такава в Общите условия към договора, ако спогодбата, сключена между страните, се основава именно на невалидната клауза.
Затова и в реш. № 60224/ 2022 г., ВКС, е прогласено, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП (неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално), спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл. 366 ЗЗД.
Приложения на извънсъдебната спогодба
По своята правна същност доброволната делба е договор, съдържанието на който се определя свободно от съсобствениците – съделители и по своето естество този вид делба съдържа характеристиките на извънсъдебна спогодба, с която страните си правят взаимни отстъпки с цел да избегнат един възможен спор.
Спогодба е приложима напр. и в отношенията между служител и работодател, включително ако има за предмет преобразуващо уреждане на правоотношения по възникнала пълна имуществена отговорност (реш. № 229/ 2023 г., ВКС).
При наличие на съгласие за разваляне и от двете страни по договора за продажба на недвижим имот обаче, същият може да се развали и извънсъдебно, чрез сключването на последващ договор, който има характера на спогодба, но по аргумент от чл. 365, ал. 2 вр.с чл. 18 ЗЗД (договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт) тази спогодба трябва да бъде извършена във формата на нотариален акт, който подлежи на вписване (реш. № 1992/ 2015 г., ВАС).
Според практиката на ВКС, напр. обективирана в реш. № 147/ 2021 г., съдебната спогодба в делбен процес за придобиване на неподеляем недвижим имот или разпределяне на делбените имоти, има сложен фактически състав: споразумение между страните, което носи белезите на договор по смисъла на чл. 365 – 367 ЗЗД, и определение на съда за одобрението й, което има охранителен характер. Макар да е одобрена от съда и да има последици на влязло в сила решение съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК, съдебната спогодба остава двустранен договор и може да бъде прогласена за нищожна по съдебен ред на основание чл. 26 ЗЗД, да бъде унищожена на основание чл. 27 ЗЗД (унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда), или да бъде развалена по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД (развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това) поради неизпълнение на поетите с нея задължения.
А за допускането на съдебна делба, можете да прочетете тук.
Установителният договор
Той най – често има характер на констативен протокол и е насочен единствено към установяване на действителното правно положение между страните, а правната последица от сключването му, е да задължи спорещите да се съобразяват с установеното от договора правно положение.
В доктрината се приема, че установителният договор, за разлика от спогодбата, не включва взаимни отстъпки и следователно няма преобразуващо въздействие върху материалноправните отношения между страните.
За разлика от спогодбата, установителният договор цели правния мир, но на основата на действителното правно положение, като чрез него страните искат да сложат край на спора, на съществуващата неопределеност на техните отношения и да създадат за в бъдеще взаимно задължение да се зачита установеното правно положение. Със сключването му двете страни се задължават да считат, че действителното правно положение между тях е такова, каквото го прогласява договора, като се въздържат занапред от всякакво негово оспорване (фрагмент из реш. № 113/ 2021 г. на ВКС).
Възможно е обемът на правата на съпрузите при развод да е определен и съобразно действителното правно положение. Тогава споразумението е с характер на установителен договор (ТР № 3/ 2018 г. по т. д. № 3/ 2015 г., ОСГК на ВКС).
Използвани източници:
- Закон за задълженията и договорите;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;
- Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.