Мерките за защита от домашно насилие




Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита, като подаде молба за образуване на производство по издаване на заповед за защита.

Съгл. чл. 12, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие, в деня на постъпване на молбата съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по – късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.

Но когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. Заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение, гласи разпоредбата на чл. 18 ЗЗДН.

За доказателствените средства в производството по издаване на заповед за защита, можете да прочетете тук.

Мерките за защита от домашно насилие

В ТР № 2/ 2020 г., по т. д. № 2/ 2019 г., ОСГК на ВКС постулира, че всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. Мярката няма за цел да го превъзпита (макар косвено да може да се постигне подобен ефект), а да преустанови, евентуално да предотврати по – нататъшни посегателства върху пострадалото лице. 

Мерките за защита са разписани в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Те могат да бъдат приложени от съда със заповед за незабавна защита и със заповед за защита по реда на чл. 15 ЗЗДН след провеждане на съдебно производство в открито съдебно заседание.

След изменения и допълнения в ЗЗДН, от първи януари 2024 г. са налице следните мерки:

1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; 

2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; 

3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда; 

4. забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда; 

5. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето; 

6. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева; 

7. насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване; 

8. насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие. 

Мерките по т. 2 – 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита. 

А кои престъпления регламентира новата Директива относно борбата с насилието над жени и домашното насилие – тук.

Дирекция „Социално подпомагане“ следи за изпълнението на заповедта за защита, когато с нея са наложени мерки от закона, в защита на непълнолетни, поставени под запрещение и на лица с увреждания.

При наложена мярка по т. 1 – 5 полицейските органи следят за изпълнението на заповедта.

В случай на неизпълнение на наложената мярка, пострадалото лице или лицето, установило нарушението, подава сигнал до съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи. Полицейските органи са задължени да извършат проверка. Когато нарушението не съставлява престъпление, полицейските органи съставят протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Неизпълнението на наложена мярка за защита от домашно насилие

води и до понасяне на наказателна отговорност. Според разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс, който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

Отстраняването на извършителя от съвместно обитаваното жилище

Това отстраняване на извършителя може да стане единствено от жилището, което се обитава заедно с пострадалото лице. Според новелата на чл. 8 от Правилника за прилагане на ЗЗДН, когато извършителят откаже доброволно да изпълни наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 от закона, пострадалото лице подава молба до районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението на жилището за оказване на съдействие.

След което полицейските служители в присъствието на един свидетел поканват извършителя да освободи доброволно съвместно обитаваното жилище, да предаде ключовете, свързани с ползването на жилището, и да вземе личните си вещи, включващи:

1. лични документи;

2. вещи за обикновена употреба;

3. машини, инструменти, пособия и книги, необходими лично на извършителя, упражняващ свободна професия, а на занаятчия – за упражняване на неговото занятие.

При отказ да освободи жилището и да предаде ключовете извършителят се отстранява принудително от жилището, а пострадалото лице се поканва да смени заключващите устройства.

При отказ на извършителя да предаде ключовете те се изземват само ако това е разпоредено с решението на съда.

За извършените действия на органите на реда се съставя протокол в присъствието на извършителя, пострадалото лице и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, извършителя, пострадалото лице и свидетеля. Отказът на извършителя да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. Копие от протокола се предоставя на пострадалото лице при поискване.

Правото на ползване при отстраняването на извършителя от съвместно обитаваното жилище

Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика и ППВС № 1/1979 г., а и напр. решение на ВКС № 55/ 2012 г., вземането за обезщетение по чл. 59 ЗЗД (всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити) възниква от деня на имущественото разместване, а основание за пораждане на вземането е невъзможността на собственика лично да ползва имота си като основно правомощие на правото на собственост, респ. да извлича граждански плодове от него. Чрез иска по чл. 59 ЗЗД се търси обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се без основание от неговата вещ, като по делото следва да е установено, че ответника ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/ държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би се получил за спорния период. 

В реш. № 73/ 2017 г. ВКС приема, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато на същото са спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание, тъй като отстраняването на собственика от имота по административен ред не съставлява основание за правомерно разместване на блага. Тогава, когато собственикът на вещта е отстранен административно от нея по силата на разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие, за периода на отстраняването, той не губи правото си на ползване върху имота, което право през този период той би могъл да реализира и чрез трети лица, респ. на него за този период му се дължи обезщетение от ползващия процесния имот без основание, макар последният да се ползва от закрила по силата на ЗЗДН.

В случая рестриктивните мерки по ЗЗДН не се отразяват на правото на ползване на собственика на вещта, на когото за периода на отстраняването му от нея, ползващият имота без основание, който за този период спестява средства в размер на дължимия наем за сметка на собственика, дължи обезщетение за ползването му по чл. 59 ЗЗД, което е в размер на средната наемна цена за този период. Следователно, заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от неговия имот за определен период от време, не го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху имота, а ползващият този имот без основание му дължи обезщетение за ползването по чл. 59 ЗЗД в размер на средната наемна цена.

Използвани източници:

  • Закон за защита от домашното насилие;
  • Закон за задълженията и договорите;
  • Правилник за прилагане на ЗЗДН;
  • Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.