Допускането на съдебна делба
Съдебната делба е способ за реализиране на потестативното право по делба, приложим при отсъствие на съгласие между съсобствениците за извънсъдебното поделяне на съсобственото имущество. При потестативното право титуляря едностранно може да предизвика промяна в определено състояние, която засяга чужда правна сфера.
Така, правото на съдебна делба предполага разрешаване със силата на пресъдено нещо на спор за наличието на съсобственост по отношение на конкретна вещ (движима или недвижима), за титулярите на това право и техните права.
Съгласно разпоредбите на чл. 341-343 ГПК, сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:
1. удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
2. удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;
3. преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.
Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.
В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.
В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.
За хипотезата „хоризонтална етажна собственост”, можете да прочетете тук.
Решението по допускане на делбата
Според новелата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.
А съобразно текста на следващата ал. 2, решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Според възприетото от ВКС в реш. № 50008/ 2023 г., искът за делба на недвижим имот е винаги допустим. Обстоятелството дали имотът отговаря на установените в закона изисквания за самостоятелен обект на право на собственост и на действия по разпореждане с това право е относимо към основателността на предявения иск за делба, а не към неговата допустимост. При наличието на твърдения и оспорвания, че само реална част от посочения в исковата молба имот е съсобствена между съделителите, съдът е длъжен да извърши преценка и да се произнесе по съществото на спора по въпроса каква част от този имот, включително реална, е съсобствена, между кои съделители и при какви делбени права (чл. 344, ал. 1 ГПК) и следва ли да бъде допуснато извършването на делбата, т.е. налице ли са пречки делбата да бъде допусната и съответно извършена. Искът за делба би бил недопустим, ако предмет на делото е право, което по своето естество не е вещно.
С решението по допускане на делбата съдът на първо място се произнася по въпроса налице ли е съсобственост върху имуществото, предмет на делбеното производство между участващите в него лица.
На следващо място, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти се извършва тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, като в съдебната практика, напр. реш. № 60139/ 2021 г. на Върховен касационен съд, последователно и непротиворечиво се приема, че становището на съда по тези въпроси следва да бъде отразено в диспозитива на решението, доколкото именно по тези въпроси с решението по допускане на делбата се формира сила на пресъдено нещо.
Така е разяснено и в опр. № 111/ 2018 г., ВКС – решението по допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по въпросите: между кои страни, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата.
Съдът има и задължение да индивидуализира точно имотите като самостоятелни обекти на собственост с посочването на техните основни белези – местонахождение, вид, площ, граници, тъй като от това зависи разрешаването на въпроса за начина на извършване на делбата във втората фаза. Също така, имотите, посочени в решението по допускане на делбата, следва да бъдат идентични с имотите, посочени в решението по нейното извършване, за да може да се приеме, че е налице произнасяне по заявения с исковата молба спорен предмет.
За упражняването на владение, като елемент на придобивната давност, можете да се запознаете тук.
Върховните съдии от ВКС постулират в мотивите към реш. № 121/ 2018 г., че незачитането в първата фаза на делбения процес на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, разрешаващо спор за принадлежността на правото на собственост върху идеални части от недвижимия имот, предмет на делбата между съделителите, респ. техни праводатели, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281 ГПК (който гласи, че касационна жалба се подава, когато решението е нищожно, недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост).
Въпросите, по които съдът се произнася в първата фаза на делбеното производство с решението си е недопустимо да бъдат пререшавани във фазата по извършване на делбата, освен в случаите на правоприемство или при настъпили промени в имота, които съдът е длъжен да съобрази.
Поради това, съделителите не могат да искат повторно допускане на делба, когато тя вече е допусната. Решението по чл. 344, ал. 1 ГПК се ползва със сила на пресъдено нещо, както вече се уточни, поради което всяко ново производство би подлежало на прекратяване.
Съдът трябва да установи и евентуалното съществуване на ограничени вещни права (напр. право на ползване), чийто носител е някой от съсобствениците и респективно да го отрази в съдебното решение. Същите ограничени вещни права са от значение за избора на способ за извършване на делбата и се отчитат при извършването й.
С реш. № 17/ 2020 г., ВКС приема, че с решението по допускане на делбата съдът трябва да разреши и всички своевременно наведени и допустими оспорвания, касаещи наличието на съсобственост и правата на съделителите, включително исканията за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на завещателни и дарствени разпореждания.
Освен това, в първата фаза страните по делото могат да възразят против напр. включването на някои от недвижимостите в делбената маса, против наличието на съсобственост или по размера на квотите. В делбеното производство е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договори, когато тези възражения бранят правата на лицето, което релевира това процесуално средство за защита, защото позоваването на нищожността предполага правен интерес.
А ако в хода на делбеното производство бъде установено, че един от съделителите е прехвърлил притежаваните от него права на трето лице преди завеждането на иска за делба, съдът следва да даде указания това лице да бъде конституирано като съделител и спорът за принадлежността на правото на собственост върху имота да бъде разрешен с участието на това трето лице (фрагмент из реш. № 174/ 2004 г., ВКС).
Решението по допускане на делбата е задължително за съда във втората фаза на производството, който се произнася относно начина, по който ще се прекрати съсобствеността.
Съгл. чл. 344, ал. 3 ГПК, определението по чл. 344, ал. 2 ГПК, може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба.
Това определение на съда не е преграждащо. С него се разпределя ползването на делбените имоти между съделителите или се определя обезщетение, което някой от тях трябва да заплаща на други, но само до приключване на делбата, т.е. това разрешение има временен характер. Така, определението по чл. 344, ал. 2 ГПК подлежи на двуинстанционен контрол.
Използвани източници:
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.