Условията за назначаване на „държавен служител“


Адвокат Ивелин Йорданов, тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации. Партнирам си с адвокати от различни населени места, поради което поемам ангажименти и извън гр. Варна. Ако искате да спечеля и Вашето съдебно дело не се колебайте да ми се доверите!

Държавната служба е специфична трудова дейност, която поставя определени изисквания към лицата, които я упражняват и която предвижда санкции за неспазване на тези изисквания, тъй като чрез нея се осъществява държавната власт. 

Нормата на чл. 7 от Закона за държавния служител, регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. В случаите когато държавният служител, в противоречие с тези изисквания е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването без предизвестие само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл.

В реш. № 8541/ 2016 г., състав на Върховен административен съд приема, че изискванията на нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДСл са кумулативни, поради което отсъствието на всяко от посочените в текста условия е основание да се приеме, че административният акт е издаден в противоречие със закона. 

За обхватът на имуществената отговорност на държавния служител, можете да прочетете тук.

Разбира се, един държавен служител следва да отговаря и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Под специфични изисквания следва да се подведат примерно притежаването на необходимото образование, специалност, определен стаж и професионален опит от служителя, които ще му позволят да осъществява възложените му служебни функции и задачи, да изпълнява правата и задълженията, вменени на длъжността с длъжностната характеристика. 

За дисциплинарната отговорност на държавния служител – тук.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДСл, за държавен служител може да бъде назначено лице, което: 

1.  е български гражданин, гражданин на друга държава членка на Европейския съюз, на друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. 

Но при заемане на държавни постове, които са свързани с изпълнение на висша държавна длъжност, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна, могат да се назначават лица, които отговарят на специфично условие, свързано с критерия „гражданство“, а именно да са само български граждани, съобразно и чл. 7, ал. 4 ЗДСл. Напр. съобразно чл. 155, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи,  държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което има само българско гражданство.

2. е навършило пълнолетие; 

3. не е поставено под запрещение; 

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода; 

5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност; 

6. отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл е бланкетна норма, чието съдържание се определя в зависимост от конкретната длъжност (реш. № 338/ 2019 г., ВАС). 

Несъвместимостта пък е законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба, при наличие на изчерпателно изброени в разпоредбата на следващата се ал. 2 условия. 

Несъвместимостта като правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт, може да съществува от самото начало на заемане на службата или да възникне след този момент, при осъществяване на някое от условията, предвидени в чл. 7, ал. 2 ЗДСл, според реш. № 2218/ 2022 г., ВАС.

Съгл. чл. 7, ал. 2, не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което: 

1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; 

2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; 

3. е народен представител; 

4. е съветник в общински съвет – само за съответната общинска администрация; 

5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия. 

Това ограничение не се отнася само за централните органи на управление, а следва да важи и за тези на местно ниво.

Същото цели осигуряване политически неутралитет по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗДСл и съответната независимост при изпълнение на държавната служба предполага, че при изпълнение на службата си държавните служители ще се ръководят единствено от закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт, спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите и интересите на държавата – по аргумент от чл. 116, ал. 1 КРБ и чл. 4, ал. 1 ЗДСл (из реш. № 13916/ 2018 г., ВАС). 

Освен това, разясняват върховните съдии в същия съдебен акт, тълкуването на употребените от законодателя понятия в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл, а именно „ръководна или контролна длъжност“ води до извод, че заемането на ръководна или контролна длъжност в политическа партия касае както едноличните, така и колективните управителни органи на политическите партии. 

6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.

Съвместяването на трудово и служебно правоотношение е изключено от законодателството и от тази принципна забрана произтича и изискването да е валидно както по време на възникването, така и във всеки един момент от изпълнение на държавната служба или при повторното й заемане в резултат от възстановяване на длъжност при незаконно прекратяване на служебното правоотношение. 

7. работи по друго служебно правоотношение, освен при условията на чл. 16а, ал. 4 (държавният служител може да бъде назначен в две администрации по служебни правоотношения при непълно работно време след сключване на писмено споразумение между него и органите по назначаването в тях. В споразумението се определя разпределението на работното време по изпълнението на длъжностите в двете администрации, като се осигури минималният размер на междудневната почивка) или чл. 81б (държавен служител може да изпълнява длъжност в друга администрация за срок до 4 години, ако отговаря на условията за нейното заемане, едногодишният срок за изпитване е изтекъл и служебното му правоотношение е безсрочно).

Съобразно чл. 7, ал. 3 и следващи ЗДСл, държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на юридическите лица, създадени със закон в съвети, комитети, одитни комитети, комисии, работни или експертни групи, органи на управление или контрол на фондове, сметки и други, които не са юридически лица, за което не получава възнаграждение.

Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала, на държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в органите на управление или контрол на дъщерните им дружества, за което получава възнаграждение. 

За висши държавни служители, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна, могат да се назначават само български граждани. 

На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование. 

При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение или на наличие на увреждане.

Използвани източници: