Техническият паспорт на нов строеж
Според новелата на чл. 176а, ал. 1 и следващи от Закона за устройство на територията, след завършване на нов строеж, както и след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващ строеж, се съставя технически паспорт на строежа.
Съгласно легалната дефиниция закрепена в пар. 5, т. 64 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, „технически паспорт на строеж“ е документ, който включва техническите характеристики на елементите на строежа, свързани с изпълнението на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, инструкции за експлоатация, обслужване, обследване, поддържане и ремонт и отразява всички извършени строителни и монтажни работи след въвеждането на строежа в експлоатация.
Изискванията на чл. 169 ЗУТ са свързани с това, че строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с:
- основните изисквания към строежите, определени в приложение I на Регламент (ЕС) № 305/ 2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/ 106/ ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за:
1. механично съпротивление и устойчивост;
2. безопасност в случай на пожар;
3. хигиена, здраве и околна среда;
4. достъпност и безопасност при експлоатация;
5. защита от шум;
6. икономия на енергия и топлосъхранение;
7. устойчиво използване на природните ресурси.
- както и с изискванията на нормативните актове за:
1. опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите културни ценности;
2. намаляване на риска от бедствия;
3. физическа защита на строежите.
Техническият паспорт е част от строителните книжа на строежа.
В техническия паспорт на строежа се определят сроковете за извършване на основните и текущите ремонти на строежа и се съдържат данни за всички издадени сертификати на строежа, изискващи се от други нормативни актове. В техническия паспорт на строежа се посочват всички извършени реконструкции, основни ремонти и преустройства, съответствието на характеристиките на строежа с изискванията на действащите нормативни актове и документи и необходимите мерки за тяхното подобряване.
За жилището и обслужващите го помещения, можете да прочетете тук.
Техническият паспорт на строеж се състои от части като основни характеристики на строежа, мерки за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонти, указания и инструкции за безопасна експлоатация.
Собственикът на строежа възлага с договор съставянето на техническите паспорти.
Собственикът на строежа е длъжен освен да съхранява отговорно техническия паспорт и да спазва всички предписания отбелязани в него. Техническият паспорт се съставя за целия строеж. Техническият паспорт може да се съставя и за отделни етапи (части) на строежите, за които е разрешено да се изпълняват и използват самостоятелно.
За кои строежи не се съставя технически паспорт
Не се съставя такъв за допълващо застрояване, огради; временни строежи; незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ; без траен устройствен статут, установен с действащ подробен устройствен план (в този случай технически паспорт може да се състави по желание на собствениците).
Допълващото застрояване, според чл. 41, ал. 1 ЗУТ, в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план.
Съгл. чл. 50 ЗУТ, временни строежи са:
1. в застроени поземлени имоти:
а) едноетажна пристройка към законно изградена сграда със застроена площ до 40 кв. м; ако пристройката е двуетажна, тя може да бъде до 30 кв. м на всеки етаж;
б) преустройство на таванско помещение, вместо пристрояване по буква „а”, като се изгради надзид до 1,5 м и се направят капандури, независимо от етажността на сградата;
в) ателие или обект с обслужващо предназначение при спазване на ограниченията по буква „а”, за застроена площ и височина;
г) постройки на допълващо застрояване – летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни. Те могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване. Второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най – високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най – високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м.;
д) гараж;
е) ограда – съобразена с изискванията, определени от общинския съвет, относно вид, форма, височина, материали и други;
За оградата, като самостоятелен вид обект, можете да погледнете тук.
2. в незастроени поземлени имоти:
а) жилищна сграда със застроена площ до 60 кв. м на два етажа или жилищна сграда на един етаж до 80 кв. м;
б) строежи по т. 1, букви „в”, „г”, „д” и „е”.
В чл. 225, ал. 2 ЗУТ са изброени хипотезите кога строеж или част от него е незаконен, а именно когато се извършва:
1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план;
2. без одобрени инвестиционни проекти и/ или без разрешение за строеж;
3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план; нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита; са несъвместими с предназначението на територията; нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно – хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания;
4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по Закона за техническите изисквания към продуктите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на админинистративен акт (който в зависимост от вида и големината на строежа е необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта);
6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита.
Техническият паспорт на нов строеж се съставя преди издаване на разрешение за ползване или на удостоверение за въвеждането му в експлоатация.
Съобразно чл. 177, ал. 1 ЗУТ, след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад на лицето упражняващо строителен надзор, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за енергийни характеристики на нова сграда и посочва идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация. За строежи, съоръжения и други обекти в поземлените имоти, които създават зони на ограничения, възложителят представя удостоверение от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че са нанесени в специализираните карти и регистри.
Строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Докато строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. Удостоверението се издава в 7 – дневен срок от постъпване на заявлението след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място. Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация, а едно от условията за въвеждане в експлоатация е съставянето на технически паспорт.
В закона е предвидена и административнонаказателна отговорност, ако по друг закон не е предвидено по – тежко наказание, за възложител на строеж, който не възложи съставянето на технически паспорт
В реш. № 10773/ 2020 г. Върховния административен съд приема, че изискванията по чл. 177, ал. 1 ЗУТ, са извън компетентността на строителя – той нито е отговорен за окончателния доклад на строителния надзор, нито може да сключи договори с експлоатационни дружества, нито е отговорен за изготвянето на технически паспорт на обекта. Това са задължения на други участници в строителството, освен това, само от преценката на възложителя зависи дали и кога ще подаде заявление за въвеждане на строежа в експлоатация.
Съставяне и съхраняване на техническия паспорт
С Наредба № 5/ 28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите, се определят обхватът и съдържанието на техническите паспорти, както и редът за тяхното съставяне, предоставяне, регистриране и съхраняване. В чл. 10, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че техническият паспорт на строежа се съставя в два оригинални екземпляра на хартиен носител, подписани от съставителя на паспорта, както и в електронна форма на оптически, магнитен или друг носител чрез снемане на електронен образ от екземпляра, предназначен за регистриране.
Техническият паспорт на нов строеж от първа до четвърта категория се съставя от консултанта едновременно с изготвянето на окончателния доклад на лицето, упражняващо строителен надзор.
За строежите от пета категория техническият паспорт се съставя от техническия ръководител след завършване на СМР, като основа за съставяне на техническия паспорт е констативният акт за установяване на годността за приемане на строежа. С този констативен акт, който на свой ред се съставя от възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, се удостоверява, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169 ЗУТ и условията на сключения договор.
Техническият паспорт на строежа се съставя в два оригинални екземпляра-по един за възложителя и за органа, издал разрешението за строеж – главния архитект на общината (района) по местонахождението на строежа, но когато разрешението за строеж е издадено от министърът на регионалното развитие и благоустройството (напр. за обекти с национално значение) или областните управители, екземпляр от техническия паспорт на строежа се предава и на кметът на общината. Възложителят предоставя заверено копие от техническия паспорт на строежа на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Кметът на общината, министърът на регионалното развитие и благоустройството и областният управител, поддържат архив на издадените технически паспорти и ги публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията, който пък се създава, развива и поддържа от министърът на регионалното развитие и благоустройството на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Използвани източници:
- Наредба № 5/ 28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите;
- Закон за устройство на територията;
- Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.