Критерият „фактическа и правна сложност“ на съдебно дело

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. 

Анализът на нормативното предписание налага извод, изведен от опр. № 2150/ 2013 г. на Върховен административен съд, че за да се намали възнаграждението следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. 

Следва да се отчита, че и при намаляване на адвокатското възнаграждение може се стигне до неправомерна намеса в договорните отношения между адвоката и неговия клиент.

Съгласно разяснението в т. 3 на ТР № 6/ 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.

В мотивната част на тълкувателното решение е разяснено, че съдът следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, като съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.

Какво представлява резултативният адвокатски хонорар, можете да прочетете тук.

Същевременно е предвидена възможност минималните размери да бъдат увеличени двукратно, когато процесуалното представителство или правната защита и съдействие са свързани с особена фактическа и правна сложност, като преценката за това се прави от съда по реда на чл. 78 ГПК, което е гаранция срещу евентуални злоупотреби.

Това е регламентирано в чл. 2, ал. 9 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който гласи, че когато процесуалното представителство, защитата и съдействието са свързани с особена фактическа и правна сложност, минималното възнаграждение по тази наредба е в двукратен размер.

Освен това, възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото и лимитите, определени в Наредба № 1/ 09.07.2004г. Преценката какво да бъде възнаграждението следва да се направи при назначаване на особения представител.  Към този момент съдът вече има яснота за предмета на делото – правните и фактически основания и цената на иска. Въз основа на тях може да съобрази какъв ще бъде вероятният обем на вложен труд за защита на интересите на ответника и съответно да прецени размера на дължимо възнаграждение. В случай, че спорът се укаже комплициран, може да увеличи размера на първоначално определеното възнаграждение.

Отделно, според новелата на чл. 149 ГПК, при фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити.

По – конкретно, правната сложност е предпоставена напр. от:  

  • сложността на казуса,
  • броя и основанието на исковете,
  • материалният интерес,
  • броят на страните по делото,
  • назначавани ли са експертизи,
  • разпитани ли са свидетели и колко на брой ,
  • броят на проведените съдебни заседания,
  • на колко инстанции е гледано делото и дали в следващите инстанции са събирани нови доказателства,
  • вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника,
  • съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, обемът на доказателствения материал,
  • правните институти, приложими при разрешаването на спора (национални и международни правни норми),
  • относимата задължителна съдебна практика.

А фактическата сложност от:
необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на
производството, с оглед всички тях.

Използвани източници:

  • Граждански процесуален кодекс;
  • Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения;
  • Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;
  • Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.

Вашият коментар