pravenanaliz.eu

Комплексната проверка на клиентите е една от мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Тази проверка включва и изясняване на произхода на средствата. А извършването или допускането да се извърши нарушение на императивните законови разпоредби, води до административнонаказателна отговорност, ако деянието не съставлява престъпление.

В какви ситуации се изисква да се изяснява произхода на средствата

Според новелата на чл. 11, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, подконтролните лица, описани в чл. 4 ЗМИП (сред които са кредитни институции, лизингови предприятия, нотариуси, ЧСИ и много други), прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при: 

1. установяване на делови взаимоотношения, в т. ч. при откриване на сметка, когато с откриването на сметката се установяват делови взаимоотношения (съобразно пар. 1, т. 3. от ДР на ЗМИП, „Делово взаимоотношение“ е стопанско, търговско или професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон и към момента на установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на продължителност); 

2. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или сделка, или чрез няколко свързани операции или сделки; 

3. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции или сделки; 

4. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка, която представлява превод на средства съгласно чл. 3, т. 9 от Регламент (ЕС) 2015/ 847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/ 2006 (OB, L 141/1 от 5 юни 2015 г.), на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 1000 евро или тяхната равностойност в друга валута. 

5. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка, която представлява обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, обмяна или прехвърляне на виртуални активи, на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 1000 евро или тяхната равностойност в друга валута. 

6. всеки случай на съмнение за изпиране на пари, съмнение за финансиране на тероризъм и/ или за наличие на средства с престъпен произход, независимо от стойността на операцията или сделката, рисковия профил на клиента, другите условия за прилагане на мерките за комплексна проверка или други изключения, предвидени в този закон или в правилника за прилагането му; 

7. всеки случай на съмнение за верността, актуалността или адекватността на представените идентификационни данни за клиентите и за техните действителни собственици, или когато бъде получена информация за промяна в тях, независимо от стойността на операцията или сделката, рисковия профил на клиента, другите условия за прилагане на мерките за комплексна проверка или други изключения, предвидени в този закон или в правилника за прилагането му.

А как се изяснява произходът на средствата

Съгласно чл. 66 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи: 

1. събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин; 

2. събиране на друга информация от официални независими източници – данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други; 

3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; 

4. използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; 

5. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо. 

При невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на гореизброените способи, както и в случаите, при които прилагането на поне два от горните способи е довело до противоречива информация, изясняването на произхода на средствата се извършва чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник. Изясняването на произхода на средствата може да се извърши чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник и при извършване на случайна сделка или операция, когато прилагането на два от способите е невъзможно. Формата и редът за подаване на декларацията се определят с правилника за прилагане на закона. 

Информацията получена чрез способите и писмената декларация се документира и се съхранява така, че да бъде на разположение на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, на съответните органи за надзор и на одиторите. 

Писмената декларация

Нейната цел и на поставените изисквания към съдържанието й е да се установи произхода на паричните средства и да се създадат условия за проследимост на паричните потоци, така че да не се допусне използване на финансовата система за целите на изпирането на пари.

Но декларацията има не алтернативен, а евентуален, субсидиарен характер – съставлява годен способ, но само ако е изпълнено едно от двете алтернативни условия: способите по чл. 66 ЗМИП са изчерпани, но въпреки това произходът на средствата все още не може да бъде установен или са приложени поне два от способите, но е достигнато до противоречива информация.

Съгласно чл. 47, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМИП, декларацията следва да съдържа реквизитите съгласно приложение № 4, като:

• при посочване на физическо лице се посочват имената, ЕГН/ ЛНЧ, а за лицата, които не попадат в обхвата на чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация – дата на раждане; при посочване на юридическо лице или друго правно образувание – неговото наименование, ЕИК/ БУЛСТАТ, а ако същото е регистрирано в друга държава – наименованието, регистрационният номер или друг идентификационен номер, под който същото е вписано в съответния регистър на другата държава.
• при посочване на договори (включително договори за дарение.Впрочем за дарението с тежест, можете да прочетете тук. Допустимо ли е дарение на наследство – тук. А за отмяната на дарение при отказ от даване на издръжка на дарителя, можете да научите тук), фактури или други документи се посочват техният вид, номер (ако е приложимо), дата на сключване или подписване, както и данни за лицата, с които е сключен договорът или които са подписали или издали документите.

• при посочване на наследство се посочват година на придобиване и данни за наследодателя или наследодателите, при посочване на спестявания – периодът, в който са натрупани спестяванията, както и данни за източника, а при посочване на доходи от търговска или трудова дейност, както и друг общоформулиран източник – периодът, в който са генерирани доходите, както и данни за работодателя или контрахентите.

Декларацията може да бъде включена като част от друг документ, изходящ от декларатора, но трябва да съдържа всички реквизити по приложение № 4 и да не предизвиква съмнение относно лицето, което я подава, и относно съдържанието й.

Декларацията се подава пред лицето по чл. 4 от ЗМИП или пред определен от него служител преди извършването на операцията или сделката. Като лицата по чл. 4 от ЗМИП не приемат за изяснен произхода на средствата, ако декларацията не е попълнена коректно, подписана и подадена пред лицето по чл. 4 от ЗМИП или пред определен от него служител преди извършването на операцията или сделката.

Използвани източници:

• Закон за мерките срещу изпирането на пари;
• Правилника за прилагане на ЗМИП.