pravenanaliz.eu

Съгласно чл. 124, ал. 5 от Семейния кодекс, пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.

Така грижата към родителя е не само повеля на морала, но е и скрепена със законова правна норма.

Задължението за полагане на грижи е лично, непрехвърлимо и не може да бъде изпълнявано по принудителен път, но когато неизпълнението му води до неоснователно разместване на блага, обогатилият се може да дължи плащане.

За издръжката от родител в полза на дете, можете да прочетете тук.

Въпреки че се касае за нравствен дълг, неизпълнението на този нравствен дълг може да се окачестви като „тежко провинение“ и влече свързаните с това последици – възможно е пълнолетното дете да загуби различни права спрямо родителите – наследяване, издръжка, положение на осиновен (опр. по гр. д. № 752/ 2020 г., ОС – Сливен).

Задължението на пълнолетното дете обаче по чл. 124, ал. 5 СК не е основание напр. за търсене и предоставяне на право родителят да ползва недвижим имот. Законодателят не е предвидил възможност по този ред да се създават облигационни задължения.

Съобразно постановките развити в ТР № 12/ 1971 г. на ОСГК, когато се касае за установено със закон задължение (каквото е и задължението по чл. 124, ал. 5 СК), което е с паричен характер, ако задълженото лице не го изпълни, а това бъде направено от трето лице, са налице изискванията на чл. 59 ЗЗД (всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити). Това е така, защото се касае до изпълнение на законово установено задължение с имуществен характер – с неизпълнението му задълженото лице неоснователно се обогатява за сметка на другото лице, което го е изпълнило. Правото по иск по чл. 59 ЗЗД се поражда, независимо от това дали имащият право да получи изпълнението на задължението е предявил иск или не, защото възниква с факта на изпълнение от третото лице.

Обогатилото се пълнолетно дете е спестило средствата, които е било длъжно да даде, за да изпълни задължението си да се грижи за своя възрастен или болен родител, докато третото лице ги е дало, без да има подобно задължение. В това се състои причинната връзка между обогатяването на единия и обедняването на другия, която е неоснователна и не се допуска от закона.

Освен това, текстът на закона определя задължение на навършилите пълнолетие деца към родителите им, но не предвижда изискване пълнолетните деца да бъдат възнаградени за тези грижи, т.е. родителите не дължат насрещна престация за това, че пълнолетните деца са се грижили за тях.

Използвани източници:

• Семеен кодекс;
• Регистър на съдебни актове – https://legalacts.justice.bg/.