Адресната регистрация и значението на „постоянния“ и „настоящия“ адрес

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.
Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение и по – точно мястото, на което гражданите са се установили да живеят временно или постоянно. Адресната регистрация и промяната й зависи от волята на лицето, като както постоянния, така и настоящия адрес (адрес на пребиваване) не са трайни величини. Съгласно чл. 92, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, адресната регистрация се извършва именно от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. Адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия им адрес в регистрите на населението и в Националната база данни „Население“.
Постоянен и настоящ адрес
Според новелата на чл. 93, ал. 4 ЗГР, всички български граждани, включително и живеещите в чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в България, като тези, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в страната, се вписват служебно в регистъра на населението от район Средец, гр. София.
ЗГР разграничава регистрацията на постоянен и настоящ адрес според това къде лицето живее и къде то получава кореспонденцията си. Постоянният адрес е адресът в населеното място, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а съгласно чл. 93, ал. 5 ЗГР, постоянният адрес е адресът за кореспонденция на лицето с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Освен това, постоянният адрес е свързан с идентификацията на българските граждани и е задължителен реквизит в личната карта, паспорта и други документи.
Но постоянният адрес като формален адрес, не винаги отразява действителното местоживеене на лицето. Не съществува и нормативно изискване лицето да живее на постоянния си адрес, според реш. № 8062/ 2013 г. на Върховния административен съд.
ВКС в реш. № 128/ 2017 г., приема че регистрирането на постоянен адрес не означава, че лицето живее на този адрес, респективно че не упражнява фактическа власт върху друг имот, затова чрез данните за адресната регистрация не може да се опровергава по спор за собственост обективния признак на владението като елемент от придобивната давност.
Също така, според върховните съдии от ВАС и реш. № 11850/ 2005 г., социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи и услуги. Обстоятелството, че лицето не е живяло на постоянния си адрес при проверката на социалния работник, е пречка да се извърши дейност по установяване наличието на условия за упражняване правото за социално подпомагане.
Но пък отсъствието на лицето от постоянния му адрес в продължение на десет дни не може да се тълкува като напускане на постоянния адрес (реш. № 11215/ 2009 г., ВАС).
Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, указва чл. 94, ал. 1 ЗГР. Всяко лице има само един настоящ адрес, който може да съвпада с постоянния в случай,че лицето е заявило това обстоятелство по реда на ЗГР.
В контекста, според реш. № 8964/ 2003 г. на ВАС, под брой на населението следва да се има предвид лицата с настоящ адрес. Аргументите в тази насока са следните: На първо място в регистъра на общината е възможно да бъдат вписани лица с постоянен адрес, които за определен период от време не се намират на територията на общината. На второ място, лицата, които имат настоящ адрес се намират на територията на общината в реално време и те са действителните потребители на стоките и услугите.
Съгласно текста на чл. 89, ал. 1 от ЗГР, адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си.
С това понятие законодателят не въвежда задължение за лицето да посочи за свой адрес само „жилище“ по смисъла на ЗУТ. Същото може да посочи и друг обект на собственост, годен фактически да се ползва за жилищни нужди, напр. ателие за творческа дейност, разположено в жилищна сграда (фрагмент из реш. № 2596/ 2021 г., ВАС). А и съгл. разпоредбата на § 5, т. 29, изр. второ от ДР на ЗУТ, при определяне предназначението на сградата, ателиетата се считат за жилища.
В подкрепа на това тълкувание е и разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9/ 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, съгласно която пък кметът на общината определя адреси за включване в националния класификатор на настоящите и постоянните адреси само когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване.
И разпоредбата на чл. 89, ал. 5 ЗГР, гласи че кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация. Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адресите, определени от кмета на общината. Когато адресът от заявлението за постоянен адрес е включен в националния класификатор на настоящите и постоянни адреси, на лицето се издава Удостоверение за постоянен адрес или Удостоверение за настоящ адрес по образци.
Адрес в чужбина
Български гражданин, живеещ в чужбина, заявява настоящ адрес – държавата, в която живее. Това се прави пред кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица, по постоянния адрес на лицето.
В такъв случай не се регистрира настоящ адрес в страната. Законът чрез чл. 99, ал. 1 ЗГР, вменява на всички лица задължение при промяна на настоящ адрес, да заявят промяната пред органите по постоянния си адрес в 30 – дневен срок.
Когато от постоянния адрес в РБ е върнато съобщение с удостоверяване, че ответникът живее в чужбина и е регистриран като настоящ адрес – съоветната чужда държава, съдът дължи да изиска от ищеца да посочи конкретен адрес за призоваването в тази държава, ако такъв му е известен, или да представи декларация, че не му е известен. Призоваването на ответника следва да се извърши по реда на чл. 48 ГПК, чрез публикация в ДВ, ако ищецът е представил последната декларация, или ако адресът в чужбина е известен – чрез съдебна поръчка от настоящия адрес, гласят указанията из реш. № 18/ 2020 г., ВКС.
Правото на адресна регистрация се осъществява и защитава по реда на обжалването на административните актове на общинската администрация, защото адресната регистрация представлява индивидуален административен акт, тъй като в предвидените от закона случаи е от значение за възникването и упражняването на права и задължения.
На друга плоскост, възможност за защита на собственик на имота срещу неправилни адресни регистрации, е процедурата разписана в чл. 99б ЗГР.
Съобразно нея, при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица или до областния управител, за нарушение представляващо:
- грешна адресна регистрация,
- незаявена промяна на настоящ адрес в изискуемия срок,
- регистриране на настоящ или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон. Ограничението се прилага и когато се извършва пререгистрация в същото или в друго място за подслон на територията на същата община,
- при промяна на адресната регистрация по постоянен или настоящ адрес броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/ или настоящ адрес на адреса на едно жилище, надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище,
както и по собствена инициатива, кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. В тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола от проверката, кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на закона.
Изборният кодекс
След измененията и допълненията от 2021 г. в чл. 36 от Изборният кодекс, избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска да бъде вписан в избирателния списък по настоящ адрес не по – късно от 14 дни преди изборния ден. Искането се прави писмено до кмета на общината, района, кметството или до кметския наместник и съдържа единния граждански номер на избирателя, вида и номера на документа му за самоличност и подпис или чрез електронно заявление през интернет страницата на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
При избори за общински съветници и за кметове искането се прави, при условие че избирателят има настоящ адрес през последните 6 месеца преди изборния ден в съответното населено място. В искането се посочва и датата на адресната регистрация по настоящ адрес. Като след вписването на избирателя в избирателния списък по настоящ адрес не може да му се издава удостоверение за гласуване на друго място.
Използвани източници:
- Изборен кодекс;
- Закон за гражданската регистрация;
- Граждански процесуален кодекс;
- Закон за устройство на територията;
- Наредба № РД-02-20-9/ 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;
- Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/interpretations.