Срокът за извършване на ревизия

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.
Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, която се връчва на ревизираното лице. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд, напр. реш. № 6918/ 2022 г., невръчването на заповедта за възлагане на ревизия на нейния адресат води до невъзможността тя да породи предвидените в закона правни последици, тъй като по този начин не може да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се изменя или развива по друг начин ревизионното производство.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.
Когато заповедта за възлагане на ревизията е връчена чрез орган на друга държава – членка на Европейския съюз или на основата на взаимна помощ предоставяна от друга държава съгласно влезли в сила международни договори, срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за извършено връчване от компетентния орган на другата държава.
Когато горепосочените срокове се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години със заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор.
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл. 114 ДОПК, срокът за провеждане на ревизията е инструктивен (т.е. неспазването му не води до неблагоприятни процесуални последици; в противовес на т. нар. преклузивен срок, при който се погасява субективно право), но извършените процесуални действия от органите по приходите след изтичането му не следва да се съобразяват.
Това следва от общия принцип за обективност по чл. 3, ал. 3 ДОПК, според който истината за фактите се установява по реда и със средствата предвидени в ДОПК.
Този принцип е приложим както за процесуалните действия по събиране на доказателствата, така и за процесуалните действия по уведомяване на ревизираните лица, с оглед задължението на органите по приходите да осигурят упражняването на процесуалните им права в хода на ревизията и правото им защита.
Например, в реш. № 15442/ 2020 г. ВАС приема, че само по себе си неспазването на срока за извършване на ревизията не обуславя нищожност на издадения ревизионен акт, а единствено е основание да не се вземат предвид извършените след срока процесуални действия и събраните въз основа на тях доказателства.
Върховните съдии мотивират и извод (реш. № 12835/ 2019 г.), че и липсата на извършено удължаване на срока на ревизията, когато срокът се окаже недостатъчен поради особена фактическа сложност на конкретния случай, не опорочава крайния акт на ревизията, а не следва да се вземат предвид процесуалните действия на ревизиращите органи, извършени след сроковете за извършване на ревизията.
Използвани източници:
- Данъчно – осигурителен процесуален кодекс;
- Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/interpretations.