pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

До ред негативни преживявания може да доведе липсата на водоподаване, поради невъзможност да се задоволят обичайните питейни и хигиенни нужди, както и когато показателите на питейната вода не са приемливи за потребителя, защото я правят негодна за обичайната употреба.

Нормативната база

По смисъла на Наредба № 9/ 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели и пар. 1, т. 1, „питейна вода“ е вода за питейно – битови цели:

а) в нейното природно състояние или след обработка, предназначена за пиене, приготвяне на храна и други битови цели, както в обществени, така и в частни обекти, независимо от нейния произход и независимо от това дали се доставя чрез водоснабдителна мрежа, от цистерна, в бутилки, кутии или други опаковки, включително изворни води;

б) използвана в обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни, за производството, преработката, консервирането, съхранението или продажбата на продукти или на вещества, предназначени за консумация от хора.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, качеството на питейната вода е един от основните показатели за качество на ВиК услугите. Задължението на ВиК дружествата да доставят питейна вода на потребителите с оптимални качества, произтича и от Общите им условия.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9/ 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели, водоснабдителните организации са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода.

По смисъла пък на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, водата е безопасна и чиста, когато отговаря на следните изисквания, които трябва да са налице кумулативно:

1. не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека;

2. отговаря на минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици А1, Б и Д (т.е. микробиологични и химически показатели) и

3. са изпълнени изискванията на чл. 5 – 10 и чл. 13 (във връзка със задълженията на водоснабдителя за контрол и мониторинг по показателите, стойностите на показателите; използването само на химикали за пречистване и филтърни средства в процеса на обработка на питейна вода, сертифицирани за контакт с питейна вода от акредитирани органи по сертификация и/ или одобрени от Министерството на здравеопазването).

Например, съгласно Таблица В от Приложение № 1, към Наредба № 9, вкусът, мирисът, мътността и цветът на водата са показатели с индикаторно значение. Максималната стойност на всеки от тези четири показателя съгласно таблицата следва да е „Приемлив за потребителите и без значими колебания спрямо обичайното за показателя“.

За вода, доставяна чрез водоснабдителната мрежа, стойностите на показателите по Приложение № 1 трябва да бъдат спазени на мястото на изтичането й от крана при консуматора. А задължението на водоснабдителната организация, за снабдяване с чиста и безопасна питейна вода, се счита изпълнено, според разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредбата, когато се докаже, че отклонението на показателите на водата е в резултат на състоянието на вътрешната разпределителна система и/ или на поддръжката й, т.е. системата от тръбопроводи и съоръжения от сградната водопроводна инсталация, тъй като „Вътрешна разпределителна система“, според пар. 1, т. 2 от Наредбата, означава системата от тръбопроводи, фитинги, арматури и съоръжения, инсталирани в частта от площадковата водоразпределителна мрежа и/ или сградната водопроводна инсталация, от водочерпните прибори за питейна вода при потребителите до арматурно – водомерния възел, както в обществени, така и в частни обекти, за поддръжката на които доставчикът на водата не носи отговорност по силата на действащата нормативна уредба. Напр. отклонението от показателите на водата – цвят и мътност, се дължи на състоянието на водопреносната мрежа – на дъното на тръбите се получават утайки, като тръбите не били подменяни в дълъг период от време, надхвърлящ срока на материала, от който са изработени.

Но според чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Закона за водите, водноснабдителните системи и съоръжения, чрез които се доставя вода за потребителите на територията на общината, са публична общинска собственост, но стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, се извършват от ВиК оператори, по арг. от чл. 198о ЗВ.

В границите на една обособена територия тези дейности поначало могат да се извършват само от един ВиК оператор чрез възлагане по реда на закона за водите и на Закона за концесиите – чл. 198о, ал. 2 ЗВ.   

Операторът, който разполага с монополно положение за обособената територия, е длъжен да извършва дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената територия.

Съобразно чл. 126, ал. 1 от Закона за водите, лицата, които осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация.

По идентичен начин по смисъла на чл. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, ВиК услугите, в които се включват услугите по пречистване и доставка на вода за питейно – битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, се извършват от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани „В и К оператори“.

Вредите и обезщетението

Както нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, така и нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. Отговорността на обществения снабдител, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал услугата към потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Неимуществените вреди (най – малкото притеснение за задоволяване на елементарни битови и хигиенни потребности), могат да са последица не само от договорното неизпълнение относно доставката на вода с лошо качество, а и последица от липсата на водоподаване заради въведен воден режим и аварии.

При предявени осъдителни искове

за заплащане на имуществени и неимуществени вреди (напр. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно с лихва върху него, считано от датата на депозиране на исковата молба. Върху главницата трябва да бъде присъдена и законна лихва, считано от датата на увреждането до депозиране на исковата молба – на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД), причинени в резултат от неточното изпълнение на договорни задължения, в  тежест на ищеца е да установи настъпването на неимуществените вреди (претърпени неудобства, страдания, стрес, психическо и емоционално натоварване и депресия), както и имуществени, причинната връзка между вредите и неизпълнението на договора (поради ограничаване водоподаването и/ или доставка на вода с лошо качество), както и да установи размера на обезщетението който е съответен на претърпените вреди.

Целта на обезщетението за неимуществените вреди е не да поправи същите, а да възстанови усещането за справедливост на засегнатото лице. Ето защо заместващото обезщетение следва да бъде определено по справедливост, като нормата на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по приложението й, вкл. ППВС № 4/1968 г. са относими.

В своята преценка съдът следва да вземе предвид не само фактите, но е длъжен да направи логическа обосновка, която да почива и на житейски правила и правилата на формалната логика, като в този смисъл по същество са и мотивите към решение № 262/ 2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК: „Съдът е длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните правила.“

Доказателствени средства и доказателствена тежест

Допустими са гласни доказателствени средства, от които напр. да се установи, че водата е била мътна, с видими частици и отлагания, с жълто-оранжев или кафяв цвят и т.н. Също така, може да се назначи санитарна експертиза.

Използвани източници:

• Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели;
• Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги;
• Закон за водите;
• Закон за задълженията и договорите;
• Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;
• Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/.