pravenanaliz.eu

Едноличният търговец е особен субект на правото. С регистрацията на дадено физическо лице като ЕТ, за него, освен правото да придобива граждански права и задължения, възниква и възможността да бъде страна и по правоотношения в търговското право.

Според практиката на ВАС, напр. реш. № 4802/ 2022 г., регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец само разширява неговата правоспособност, осигурявайки му възможността да упражнява търговска дейност по занятие. С регистрацията на едно лице като едноличен търговец не се създава нов правен субект в правната действителност. 

Съгласно чл. 56 и следващи от Търговския закон, като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната.

Едноличният търговец се регистрира въз основа на заявление, в което се посочват: 

1. името, местожителството, адресът на лицето и единният граждански номер; 

2. фирмата, под която ще се извършва дейността; 

3. седалището и адресът на управлението на дейността; 

4. предметът на дейност. 

Със заявлението се представя образец от подписа на търговеца и декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност. Едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец.

Фирмата на търговеца е наименованието, под което последния упражнява занятието си и се подписва. В чл. 59 ТЗ императивно се разпорежда, че фирмата на едноличния търговец трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което е известен в обществото.

ЕТ извършва по занятие търговска дейност,

изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ (покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; покупка на ценни книги с цел да ги продаде; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; застрахователни сделки; банкови и валутни сделки; менителници, записи на заповед и чекове; складови сделки; лицензионни сделки; стоков контрол; сделки с интелектуална собственост; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг).

Но ЕТ не притежава качеството на юридическо лице, каквито са търговските дружества по ТЗ. За разлика от капиталовите дружества, едноличният търговец не вписва в търговския регистър капитал. Липсата пък на нов и различен правен субект препятства възможността едно и също лице да влезе в договорни отношения сам със себе си. 

Ограничения 

Новелата на чл. 57 ТЗ, указва че не може да бъде едноличен търговец лице, което: 

1. е в производство за обявяване в несъстоятелност; 

2. е невъзстановен в правата си несъстоятелен; 

3. е осъдено за банкрут; 

4. е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори; 

5. е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.

Данъчна правосубектност

Според ЗДДФЛ, субект на облагане е физическото лице, а разграничението в облагането е според източника на доходите, като за доходите от стопанската дейност на едноличния търговец законът предвижда данъчна ставка от 15%, а за останалите доходи, включително и от друга стопанска дейност, за която не се изисква изрична регистрация по ТЗ – 10%. 

Поради статута на едноличния търговец, законът предвижда облагането му с данък върху доходите на физическите лица, включително доходите от стопанска дейност като ЕТ, с подаването на една годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ от задълженото физическо лице. Заедно с годишната данъчна декларация се представя и годишен отчет за дейността.

Съобразно чл. 27, ал. 1 ЗДДФЛ, физическо лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:

1. не са в режим на съсобственост, или

2. са част от съпружеска имуществена общност.

А за да се използват придобитите от физическото лице движими и недвижими вещи за дейността му като ЕТ е необходимо да се състави протокол, в който, съгласно чл. 27, ал. 3 ЗДДФЛ, се посочва вида на вещта и цената на придобиването й, и вещта трябва да е заведена в счетоводството на предприятието на ЕТ.

Отговорност на ЕТ

Едноличните търговци не са юридически лица, поради което за задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действали като еднолични търговци, отговорността се носи от съответното физическо лице (реш. № 4802/ 2022 г., ВАС). 

Така, със своето имущество, той отговаря неограничено както по задълженията, придобити в качеството му на ФЛ, така и по задълженията, възникнали в резултат на търговската му дейност.

Като дори след прекратяването на дейността като търговец и неговото заличаване от Търговския регистър, отговорността за задълженията продължава да носи физическото лице, макар да няма вече качеството на търговец (ibid.).

Принципно за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Според възприетото във вече споменатото ТР № 2/ 2001 г., ВКС, ОСГК, ако съпругът едноличен търговец поеме задължение във връзка с търговската си дейност, другият съпруг няма да отговаря солидарно. За поетите задължения отговаря само едноличният търговец с цялото имущество, включено в търговското предприятие, с личното му имущество (без несеквестируемото) и половината от имуществото – съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското предприятие. 

Семейни правоотношения

Съобразно съдебната практика, обективирана напр. в опр. № 86/ 2008 г., ВКС, регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец сама по себе си не е противопоставима на съпружеската имуществена общност, изключена е презумпцията за съвместен принос за придобитото по време на брака от търговеца, когато то е резултат от упражняване на търговска дейност. 

Придобиването в резултат на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето естество приноса на другия съпруг – нетърговец, според приетото и в ТР № 2/ 2001 г., ВКС, ОСГК. Това е така, защото последният, дори когато работи за едноличния търговец, прави това по трудов или граждански договор и не носи стопанския риск, който носи едноличният търговец. На съпруга -нетърговец се заплаща съответно трудово възнаграждение или такова за извършване на определена работа и съответно съпругът – нетърговец подлежи на задължително обществено осигуряване. Освен това за доходите си от търговска дейност едноличният търговец е данъчно-облагателен субект по Закона за облагане на доходите на физическите лица (отм.). Съпругът – нетърговец не подлежи на данъчно облагане за тези доходи. 

В същото ТР се констатира, че презумпцията за съвместен принос на съпрузите се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие. 

Както и че имуществото, включено в търговското предприятие, може да обхваща вещи, права върху вещи и парични влогове с потребителски характер, но те не са предназначени за задоволяване нуждите на семейството на едноличния търговец, поради което нямат правната характеристика на съпружеска имуществена общност. 

Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга – едноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему (фрагмент и от по – скорошната съдебна практика на ВКС и реш. № 16/ 2022 г.). 

Наследствени правоотношения

Предприятието на едноличния търговец е съвкупност от права, задължения и фактически отношения и със смъртта на едноличния търговец техни носители стават неговите наследници съгласно общите правила на Закона за наследството, доколкото някой от наследниците не е поел предприятието съгласно чл. 60, ал. 2 ТЗ (наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма) или предприятието не е било прехвърлено, понеже предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно (чл. 15, ал. 1 ТЗ).

Това са и двете хипотези, които законът урежда за прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец – чрез правна сделка и чрез наследяване при смърт.

Прехвърляне на фирма и предприятие

Според разпоредбата на чл. 60 ТЗ, фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му, като съгласието за това трябва да бъде дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Наследниците пък на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма, както априорно се посочи. 

Но във всички тези случаи към фирмата трябва да се добави името на новия собственик. Прехвърлянето се вписва в търговския регистър.

Заличаване от регистъра 

Съгл. чл. 60а ТЗ, вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър: 

1. при прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството му в чужбина – по негово заявление; 

2. при смъртта му – по заявление от наследниците; 

3. при поставянето му под запрещение – по заявление от настойника или попечителя.

Използвани източници:

• Търговски закон;
• Закон за данъците върху доходите на физическите лица;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;
• Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/reports.