Допустимо ли е дарение на наследство?
Съгласно чл. 76 от ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с определени наследствени вещи са недействителни, ако те не се паднат в негов дял при делбата. Целта на тази разпоредба е да не се раздробява наследственото имущество, т.е. да не се увеличава броя на съсобствениците, за да може делбата да се извърши при спазване принципа на чл. 69, ал. 2 от ЗН, който гласи че: всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
За дарението с тежест, можете да прочетете тук.
А относно отмяна на дарение при отказ от даване на издръжка на дарителя, тук.
В реш. № 187/ 2012 г., ВКС, е прието, че нормата на чл. 76 ЗН не се прилага в хипотезата, когато с акта на разпореждане, сънаследникът се е разпоредил с цялата си идеална част от наследствен имот, изчерпващ наследството от този наследодател, защото в този случай хипотезата е аналогична на разпореждане с наследство.
Законодателят в нормата на чл. 76 от ЗН не прави разграничение според вида сделка, а за недействителни са обявени всички видове разпореждания с отделни наследствени имоти. Изключение от правилото на чл. 76 от ЗН няма да е налице дори когато разпореждането е извършено с единствената наследена вещ, която изчерпва наследството и е в обем на цялата наследствена квота, ако то е дарение. В този случай няма да се приложи правилото, че е налице прехвърляне на наследство, тъй като дарение на наследство е недопустима от закона правна сделка. ЗЗД урежда само продажбата на наследство, мотивира се още съдът.
Наследството е съвкупност от права и задължения като единство, което не може да се разделя. Недопустимо е дарение на задължения. Затова е недопустимо дарение на наследство.
Така, ако разпореждането с цялата идеална част от единствените наследствени имоти е със сделка дарение, не е налице и изключението, предвидено в ТР № 72/ 1985 г., т. 3 и ТР № 1/ 2004 г., т. 1, и нормата на чл. 76 от ЗН е приложима, т.е. сделката е относително недействителна.
В ТР № 72/ 1985 г. на ОСГК на ВС, и т. 3, се постулира, че ако наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ, респективно с прехвърлените вещи, обема на прехвърляне е цялата наследствена квота и акта на разпореждане с наследствената идеална част от тази вещ /вещи/ е възмезден, този акт на разпореждане съставлява продажба на наследството по смисъла на чл. 212 от ЗЗД (Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени. Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан), а чл. 76 от ЗН не се прилага когато разпореждането е с цялото наследство като съвкупност от права и задължения.
Тази точка не е обявена за
изгубила силата си с ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС. В т. 1 от което пък е отбелязано,
че актът на разпореждане на сънаследник
изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е относително недействителен на
основание чл. 76 ЗН. Тази норма не се прилага в хипотезата, когато с акта на
разпореждане, сънаследникът се е разпоредил с цялата си идеална част от
наследствен имот, изчерпващ наследството от този наследодател, защото в този
случай хипотезата е аналогична на разпореждане с наследство.
Текста на чл. 76 от ЗН обявява за относително недействителни актовете на разпореждане с наследствени предмети. Употребено е множествено число, което съответства на целта на тази норма. Когато разпореждането пък е извършено с две последователни сделки, макар и в полза на едно и също трето лице, то тези актове на разпореждане също ще са относително недействителни на основание чл. 76 ЗН, освен, ако не са налице останалите изключения:
- да не са извършени в полза на друг наследник,
- да не са извършени от всички наследници, в какъвто случай се прекратява съсобствеността, или
- да не е налице хипотезата на продажба на наследство.
Възражението по чл. 76 от ЗН
може да се направи както от останалите преки наследници, така и от техните наследници, тъй като това е наследимо право. С ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК, в т. 2 е застъпено виждането, че извършилият разпореждането не може да прави възражение по чл. 76 от ЗН, защото това е злоупотреба с право. Неговите преки наследници също не могат да правят такова възражение.
Използвани източници:
- Закон за наследството;
- Закон за задълженията и договорите;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.