За така нареченото „дребно хулиганство“

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна и Добрич, бихте могли да ме потърсите на тел. 0876 196 193 или на e-mail pravenanaliz@abv.bg, принципно работя на територията на цялата страна. Кантората не дава безплатни консултации.

Дребното хулиганство, чиято уредба е поместена в Указ № 904/ 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, няма престъпен характер, то представлява административно нарушение.

От друга страна, аналогично с практиката на Европейския съд по правата на човека, в мотивите на решение № 3/ 2011 г. на Конституционния съд на Република България е прието, че деянието дребно хулиганство представлява наказателно обвинение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.  А според възприетото в Тълкувателно решение № 3/ 2015 г. на ОСНК на ВКС, производството по УБДХ по същността си съставлява наказателно производство по смисъла на чл. 4, пар. 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Дребно хулиганство, по смисъла на Указа за борба с дребното хулиганство, е непристойна проява,

изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по – ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс (който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство).

Още в реш. № 432/ 1972 г., ВС, е посочена основната диференциация между дребното хулиганство и нормата на чл. 325, ал. 1 НК, която изисква не само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушение на обществения ред, явно неуважение към обществото.

За престъплението хулиганство можете да прочетете тук.

Регламентацията в УБДХ

Административно наказание по УБДХ не се налага, когато нарушителят е непълнолетен и с оглед на характера на деянието и на личността му може да бъде поправен с мерки за обществено въздействие, наложени от комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Но за дребно хулиганство, извършено от лице, навършило шестнадесетгодишна възраст, се налагат следните административни наказания: 

1. задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи (в отделни помещения от помещенията, определени за лицата, задържани за извършени престъпления)

2. глоба от 100 до 500 лв. 

Указът не се прилага: 

1. за извършени прояви на спортно хулиганство при провеждането на спортно мероприятие; 

2. при нанесена телесна повреда на служител на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на служебните му задължения.

За констатирана проява на дребно хулиганство органите на Министерството на вътрешните работи, кметовете, съответно заместник – кметовете, съставят акт, в който описват подробно случая, а така също отбелязват името и адреса на нарушителя и на свидетелите, присъствували при извършване на нарушението.  Ако нарушителят откаже или не е в състояние да подпише акта, това се отбелязва в същия акт. В него се вписват и възраженията на нарушителя, ако той направи такива. 

Въз основа на съставения акт и на събраните сведения за личността на нарушителя началникът на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи или оправомощеното от него лице веднага, но не по-късно от 24 часа, когато се налага събиране на допълнителни сведения, извършва следното: 

а) внася преписката за решаване от районния съдия, като лицето може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде представено веднага на съдията; 

б) изпраща преписката за разглеждане от съответната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, когато нарушителят е непълнолетен и с оглед на характера на деянието и на личността му може да бъде поправен с мерки за обществено въздействие; 

в) прекратява преписката, когато не са налице условията за налагане на административно наказание или на мярка за обществено въздействие. 

За внасянето на преписката в районния съд и за задържането на нарушителя се уведомява съответният прокурор.

Районният съдия еднолично в открито съдебно заседание разглежда внесената от органите на Министерството на вътрешните работи преписка веднага или не по – късно от 24 часа от постъпването й.

Преписката се разглежда в присъствието на нарушителя, като при нужда се призовават или довеждат свидетели.  Нарушителят има право на адвокатска защита.

И въз основа на събраните доказателства районният съдия постановява решение, с което: 

а) налага съответно административно наказание (подлежи на обжалване пред Окръжен съд);

б) прекратява преписката, като я изпраща на съответната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, или 

в) оправдава лицето. 

Когато при разглеждането на преписката се установят признаци на извършено престъпление, материалите се изпращат на съответния прокурор. Наложеното административно наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост.

Неизбежна отбрана при деяние по УБДХ

Разпоредбата на чл. 12 НК гласи, че  не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

В този контекст, според ВКС и реш. № 284/ 2004 г., престъпление по чл. 325 НК или административно нарушение по УБДХ, такова посегателство е на общо основание нападение по смисъла на чл. 12 НК и за отблъскването му е допустима предвидената в тази разпоредба неизбежна отбрана

Жалоните на Тълкувателно решение № 3/ 2015 г. на ОСНК на ВКС

В това ТР са приети ред постановки касаещи дребното хулиганство и процедурния ред по УБДХ, с които се променя тълкуването дадено от Върховен съд в минали тълкувателни решения.

Така напр., според ТР № 3/ 2015 г., административнонаказателното производство по УБДХ, образувано по изпратената от съда преписка, във всички случаи би се явило второ поред за оправдания с влязла в сила присъда за престъплението по чл. 325 НК подсъдим, а това съставлява нарушение на правилото ne bis in idem (никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление). И обратната хипотеза също е застъпена в това ТР – по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ влязлото в сила решение на съда, постановено по реда, предвиден в УБДХ, представлява абсолютна пречка за образуване, провеждане и санкциониране на дееца в друго наказателно производство за същото деяние, ако то съдържа признаците на престъплението хулиганство по чл. 325 НК.

Обезщетение от административния орган

Образуването на административно – наказателно производство по УБДХ и съставянето на акт за дребно хулиганство по този указ могат да причинят самостоятелно вреди и съответно да е налице пряка причинно – следствена връзка между това производство и настъпилите за лицето неимуществени вреди, в този смисъл вж. решение № 13389/ 2019 г., ВАС. 

Съобразно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Административното наказване по УБДХ попада в обхвата на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:

  • незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
  • вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.

Така, може да се претендира обезвреда, за неимуществени вреди причинени от съставен АКДХ и образувано административно -наказателно производство по УБДХ, по което лицето в крайна сметка е оправдано. Налице е административна дейност на административен орган. От уредбата в Указа за борба с дребното хулиганство е видно, а и в правната теория е категорично възприето разбирането, че наказанията по чл.1 от УБДХ, в това число и наказанието „задържане в поделенията на МВР“ притежава всички белези на административното наказание. Това е изрично посочено и в съдебната практика, напр. решение № 6253/ 2017 г. на ВАС. 

Настъпването на неимуществените вреди се доказва чрез показанията на свидетели, настъпването им може да се презумира и от естествената реакция на всеки човек, по отношение на когото неоснователно е образувано производство за налагане на административно наказание за проява на дребно хулиганство.

При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца следва да се изходи от разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, който предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. В този смисъл и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на Върховния касационен съд по т. гр. д. № 3/ 2004 год., в частта му по т. 4.

Относно погасителната давност за предявяване на иска, според новелата на чл. 114 от ЗЗД, във връзка с §1 от ЗР на ЗОДОВ (за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони), давностният срок тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Погасителната давност за вземането за обезщетение за вреди  е  5 год. (чл.110 от ЗЗД), тъй като с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

А съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Колкото до размера на присъжданите обезщетения, макар всеки случай да има своите индивидуални особености, те варират около 1000 – 2000 лв.

А обезщетение от нарушителя?

В решение № 166/ 2011 г. на ВКС,
е отбелязано, че съдебното решение, с което по реда на Указа за борба с дребното хулиганство, посоченият в последващ граждански спор ответник по чл. 45 от ЗЗД е бил признат за виновен в извършване на непристойна проява, не обвързва гражданския съд по иска за обезщетение на вреди от същата проява със задължението по чл. 300 от ГПК (влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца), но се допуска съществено процесуално нарушение, ако по аргумент от задължението на ищеца за провеждане на пълно доказване с доказателствените средства по ГПК, този съд игнорира като доказателства данните за фактическата обстановка в акта за констатиране на дребно хулиганство, подписан от нарушителя – ответник в гражданския процес, показанията на полицая,  а също и изявленията на ответника относно фактически обстоятелства при инцидента, отразени в протокола от съдебно заседание в производството по УБДХ или в констативния акт, явяващи се от решаващо значение за гражданската му отговорност.

И по – нататък в съдебният акт се разяснява: при обстановка, установена от показанията на четирима разпитани свидетели, в различна степен и в различно качество възприели и преценили причините или резултата от инцидента, но без да е налице противоречие относно фактическите действия на С. С., както са отразени те в съставения акт за констатиране на дребно хулиганство, вкл. по обясненията на нарушителя и по доклада на изслушаната като свидетел по делото мл. полицай Т. от СДВР.

Отговорността на ответника по чл. 45 от ЗЗД следва да бъде ангажирана за това,че на 03.09.2007 г. в [населено място], по повод оспорвано от него право ищцата да паркира автомобила си на определено място, след като същата е била предупредена от св. А. че не се е съобразила, е отправил обидни изрази, накърняващи личното достойнство на М. Г., включително отправил заплахи към нея по начин и от естество основателно да предизвикат тревога и страх. Тази последица от действията на ответника също следва да се приеме за установена по делото, предвид показанията на св. М. и св. Г. Установената непристойна проява е противоправно действие, причинило вреди на ищцата. Отговорността се обема от правно основание на чл. 45 ЗЗД. Който виновно причини вреди другиму, е длъжен да ги поправи, като заплати обезщетение.

Настоящата инстанция споделя съображенията на въззивния съд, че не се установява да има влошаване на здравословното състояние на ищцата, до степен болестни симптоми Приложени са медицински изследвания, но не се установява пряка причинна връзка. Предвид конкретните обстоятелства по случая, обезщетение следва да се присъди за вредата, изразяваща се в нанесена обида и изтърпяното унижение от ищцата Г., както и за изживяната уплаха и страх ответникът да не пристъпи към физическа разправа. Върховен касационен съд следва да приложи чл. 52 от ЗЗД, като определи справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които са пряк резултат от конкретни, несъвместими с гражданското задължение да не се вреди другиму действия на ответника. Настоящият съд намира за справедливо и достатъчно обезщетение в размер на 500 лева. Размерът е обусловен от обстоятелството, че основанието за изпитания от ищцата страх е предвид моментното афектирано състояние на ответника – до задържането му от органите на реда, т.е. кратковременен. До пълния предявен размер на иска, заявен за 1 500 лева, претенцията е прекомерна.

Използвани източници:

  • Закон за задълженията и договорите;
  • Указ № 904/ 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство;
  • Наказателен кодекс;
  • Граждански процесуален кодекс;
  • Административнопроцесуален кодекс;
  • Практика на Конституционен съд – https://www.constcourt.bg/bg/search-interpretative;
  • Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.