Кои престъпления регламентира новата Директива относно борбата с насилието над жени и домашното насилие

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна и Добрич, бихте могли да ме потърсите на тел. 0876 196 193 или на e-mail pravenanaliz@abv.bg, принципно работя на територията на цялата страна. Кантората не дава безплатни консултации.

Насилието над жени и домашното насилие представляват нарушение на основните права, като например правото на човешко достойнство, правото на живот и неприкосновеност на личността, забраната на нечовешкото или унизително отношение или наказание, правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на свобода и сигурност, правото на защита на лични данни, правото на недискриминация, включително въз основа на пола, и правата на детето, залегнали в Хартата и в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето.

Кои са доказателствените средства в производството по издаване на заповед за защита, можете да прочетете тук.

В тази връзка Европейският парламент и съветът на ЕС приеха Директива относно борбата с насилието над жени и домашното насилие.

Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. А държавите членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата, най-късно до три години след датата на влизането й в сила.

С директивата се установяват правила за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Целта на директивата е да се осигури всеобхватна рамка за ефективно предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие навсякъде в Съюза. Директивата все пак не разглежда пълния спектър на престъпните деяния, представляващи насилие над жени.

Съгласно чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, директивата обвързва всяка държава членка, до която е адресирана, що се отнася до постигането на даден резултат, но оставя на националните органи свобода при избора на формата и средствата за постигане на даден резултат.

Една директива поражда действие когато се транспонира. Въпреки това, според Съдът ЕС, директива, която не е транспонирана, може да произведе някои преки въздействия, когато:

  • транспонирането в националното законодателство не е извършено или е направено неправилно;
  • разпоредбите на директивата са безусловни и достатъчно ясни и точни;
  • разпоредбите на директивата дават права на физически лица.

Когато тези условия са налице, физическите лица могат да се позоват на директивата срещу държава членка в националните съдилища. Въпреки това, дадено лице не може да разчита на предявяване на иск срещу друго лице по отношение на прякото действие на директива, ако тя не е транспонирана (реш. по дело С-41/ 74 Yvonne van Duyn срещу Home Office е пример за вертикално пряко въздействие, а реш. по дело C-152/84 M. H. Marshall срещу Southampton and South-West Hampshire Area Health Authority (Teaching) е пример за липса на хоризонтално пряко въздействие. За пояснение хоризонталният директен ефект се отнася до отношенията между частни лица).

Освен това, Съдът на ЕС дава възможност, при определени условия, физически лица да получат обезщетение от държавата за директиви, чието транспониране е лошо или забавено (например решението по дело С-6/ 90 Francovich).

И така, държавите членки трябва да гарантират, че следните умишлени деяния се наказват като престъпления,

респективно и да определят адекватни наказания за тях, като наказанията за престъпленията, по смисъла на директивата, следва да бъдат ефективни, възпиращи и пропорционални:

Гениталното осакатяване на жени –

причиняваща увреждане и експлоататорска практика, която засяга половите органи на жена или момиче и се извършва с цел запазване и утвърждаване на господството над жените и момичетата и упражняване на социален контрол върху сексуалността на жените и момичетата. Понякога то се извършва в контекста на детски или принудителен брак или домашно насилие.

Принудителният брак –

условия за него се създават от фактори като бедността, безработицата, обичаите и конфликтите.

Споделяне без съгласие на интимни или манипулирани материали –

предоставянето на публичен достъп чрез ИКТ (информационни и комуникационни технологии) до изображения, видеоматериали или подобни материали, изобразяващи явни сексуални действия или интимните части на дадено лице без съгласието на засегнатото лице, може да бъде много вредно за жертвите, по – специално поради способността за лесно, бързо и широко разпространение и извършване и с оглед на интимния им характер. Съответното престъпление, предвидено в директивата, следва да обхваща всички видове такива материали, като например изображения, снимки и видеоматериали, включително сексуални изображения и аудио – и видеоклипове.

Престъплението следва да обхваща ситуации, при които предоставянето на публичен достъп до материалите чрез ИКТ става без съгласието на жертвата, независимо че жертвата е дала съгласието си за създаването на тези материали или може да ги е предала на определено лице. Престъплението следва да включва също създаването, манипулирането или изменянето без съгласие, например чрез обработването на изображения, включително с помощта на изкуствен интелект, на материали, които създават представата, че дадено лице участва в сексуални действия, доколкото материалите впоследствие са станали достъпни за обществеността чрез ИКТ без съгласието на това лице.

Изключение: разпространението сред обществеността чрез ИКТ на изображения, видеоматериали или други материали, изобразяващи явни сексуални дейности или интимните части на дадено лице без съгласието на засегнатото лице, не следва да бъде криминализирано, когато въздържането от криминализирането му е необходимо, за да се защитят основните права, защитени от Хартата, по – специално свободата на изразяване на мнение, включително свободата на получаване и разпространяване на информация и идеи в отворено и демократично общество, както и свободата на изкуствата и науките, включително академичната свобода.

Киберследенето –

съвременна форма на насилие, което често се извършва срещу членове на семейството или лица, живеещи в едно и също домакинство като извършителя, но може да бъде извършено също така от бивши партньори или познати. Обикновено извършителят на престъплението злоупотребява с технологии с цел засилване на упражнявани принуда и контрол, манипулиране и наблюдение, увеличавайки по този начин страха, тревожността и постепенната изолация на жертвата от приятелите, семейството и работата.

Престъплението киберследене следва да обхваща многократно или непрекъснато наблюдение на жертвата, чрез използване на ИКТ, без нейното съгласие или законно разрешение. Такова наблюдение може да бъде възможно чрез обработването на лични данни на жертвата, например чрез кражба на самоличност, чрез кражба на пароли, чрез хакерски атаки срещу устройствата на жертвата, чрез тайно активиране на софтуер за записване на клавишни комбинации за достъп до личните пространства на жертвата, чрез инсталиране на приложения за геолокализация, включително софтуер за преследване, или чрез кражба на устройствата на жертвата. Наказателната отговорност следва да бъде ограничена до ситуации, в които съществува вероятност наблюдението да причини тежки вреди на жертвата.

Изключение: наблюдението се извършва по основателни причини, например в контекста на наблюдение от страна на родителите на местонахождението на децата им и тяхната активност онлайн, роднини, които наблюдават здравето на болни, възрастни или уязвими лица или хора с увреждания, или наблюдение на медиите и събиране на информация от общодостъпни източници.

Кибертормоз –

многократно или непрекъснато участие в заплашително поведение, насочено срещу дадено лице, най-малкото когато това поведение включва заплахи чрез ИКТ за извършване на престъпления, и когато това поведение може да причини основателен страх на лицето за собствената му безопасност или за сигурността на зависимите лица. Това следва също така да включва участие, заедно с други лица, чрез ИКТ, в публично достъпно заплашително или обидно поведение, насочено срещу дадено лице, когато това поведение може да причини тежки психически вреди на въпросното лице. Подобни мащабни атаки, включително координирани масови онлайн атаки, могат да доведат до нападение в реалния живот или да нанесат значителна психическа вреда, а в крайни случаи да доведат до самоубийство на жертвата.

Минималните правила във връзка с престъплението кибертормоз следва също така да включват нежелано изпращане на дадено лице на изображение, видеоматериал или друг подобен материал, изобразяващ гениталии (т. нар. „киберфлашинг“), когато подобно деяние е вероятно да причини тежка психическа вреда на съответното лице. Минималните правила относно престъплението кибертормоз следва да включват и правила относно ситуации, в които личната информация на жертвата се предоставя на обществеността чрез ИКТ, без съгласието на жертвата, с цел подбуждане на други лица към причиняване на физически или тежки психически вреди на жертвата (т.нар. „доксинг“).

Подбуждане към насилие или омраза в киберпространството –

лесното, бързо и мащабно споделяне на реч на омраза в цифровия свят се засилва от липсата на задръжки онлайн, тъй като предполагаемата анонимност в интернет и чувството за безнаказаност отслабват задръжките на хората да използват такава реч.

Подбуждане към насилие или омраза в киберпространството предполага, че подбуждането не е изразено в чисто частен контекст, а публично чрез използването на ИКТ. Поради това негов признак следва да бъде разпространението сред обществеността, което следва да се разбира като включващо предоставяне чрез ИКТ на достъп на потенциално неограничен брой лица до определени материали, подбуждащи към насилие или омраза.

Изключение: когато се преценява дали материалите съставляват подбуждане към омраза или насилие, компетентните органи следва да вземат предвид основното право на свобода на изразяване на мнение, залегнало в член 11 от Хартата на основните права на ЕС, който гласи, че всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.

Държавите членки трябва да гарантират, че се наказват като престъпления и подбудителство, помагачество и опит за извършване, на гореизброените престъплениея.

А като отегчаващи обстоятелства в директивата са посочени:

а) престъплението или друго престъпление на насилие над жени или домашно насилие е било извършено многократно;

б) престъплението е извършено спрямо лице, изпаднало в положение на уязвимост поради определени обстоятелства, например в положение на зависимост или в състояние на физическо, психическо, интелектуално или сетивно увреждане;

в) престъплението е извършено срещу дете;

г) престъплението е извършено в присъствието на дете;

д) престъплението е извършено от две или повече лица, действащи заедно;

е) престъплението е предхождано или съпроводено от изключителни нива на насилие;

ж) престъплението е извършено с употреба на оръжие или заплаха за употреба на оръжие;

з) престъплението е извършено с използване на сила или заплаха за използване на сила или чрез принуда;

и) деянието е причинило смъртта на жертвата или тежки физически или психически вреди на жертвата;

й) извършителят на престъплението вече е осъждан за престъпления от същия характер;

к) престъплението е извършено срещу бивш/ а или настоящ/ а съпруг/ съпруга или партньор;

л) престъплението е извършено от член на семейството или лице, което живее заедно с жертвата;

м) престъплението е извършено чрез злоупотреба с установено положение на доверие, власт или влияние;

н) престъплението е извършено срещу лице, защото това лице е обществен представител, журналист или защитник на правата на човека;

o) целта на престъплението е да се запази или възстанови така наречената „чест“ на дадено лице, семейство, общност или друга подобна група;

п) целта на престъплението е жертвата да бъде наказана за нейната сексуална ориентация, пол, цвят на кожата, религия, социален произход или политически убеждения.

Обезщетение от извършителите на престъплението

Държавите членки трябва да гарантират, че жертвите имат право да поискат, в съответствие с националното право, от извършителите на престъплението пълно обезщетение за вреди, произтичащи от престъпления на насилие над жени или домашно насилие.

Използвани източници: