Осигуряването при самоосигуряващите се лица, на които е отпусната и пенсия

Във връзка с ангажирането ми по съдебни дела или процедури свързани с трудово или осигурително право, бихте могли да ме потърсите на тел. 0876 196 193 или на e-mail pravenanaliz@abv.bg – адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна и Добрич, но принципно работя на територията на цялата страна. Кантората не дава безплатни консултации.

По своята същност осигурителното правоотношение е сложно правоотношение, състоящо се от две самостоятелни, но свързани правоотношения:

  • по набиране на средствата на общественото осигуряване и
  • по разходване на тези средства.

Осигурителното правоотношение се развива на базата на трудовото правоотношение, макар че не съществува идентичност между двете. Но наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително такова.

Осигурено лице и трудова дейност

В пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на Кодекса за социално осигуряване, е дадена легалната дефиниция на понятието „осигурено лице” – това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Според новелата на чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО не е прекратена.

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация

по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

В контекста, Върховният административен съд в реш. № 6369/ 2021 г., приема че неправилно е твърдението, че според чл. 4, ал. 1, 2 и 10 и чл. 4а, ал. 1 КСО под „заети лица“ се разбира само тези по трудов договор. Посочените разпоредби от КСО третират трудова заетост независимо от правоотношението – трудово, гражданско или служебно, като всяка дейност, за която се полага личен труд. След като по делото е доказано, че лицата по граждански договори са престирали реално работна сила, то те са осъществявали трудова дейност в предприятието. 

Упражняващо напр. свободна професия лице дължи здравноосигурителни вноски върху получения доход, независимо, че като пенсионер е осигурен за сметка на републиканския бюджет. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 3 КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (фонд Пенсии) са самоосигуряващите се лица.

Видът на осигуряването при самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО, на които е отпусната пенсия

се определя от заявеното от самоосигуряващото се лице с декларация по чл. 1, ал. 6 от  Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Когато не е била подадена такава декларация, размерът на реално внесените в държавното обществено осигуряване осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването, а платените осигурителни вноски над размера, определен за осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО, са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска възстановяването на тази разлика.

Спрямо самоосигуряващите се лица – пенсионери, в разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО е разписано, че лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

Сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 КСО, са лицата:

  • регистрирани като упражняващи свободна професия и/ или занаятчийска дейност;
  • упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества (пенсионер, упражняващ трудова дейност като едноличен търговец, не може да бъде задължително осигурено лице, а по негов избор може да бъде единствено доброволно осигурено лице и времето, за което са внесени осигурителни вноски ще се зачете за осигурителен стаж с произтичащите от това правни последици, свързани с осигурителния стаж – из реш. № 8923/ 2015 г., ВАС); 
  • регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (тук трябва да се изтъкне, че лице, макар и регистрирано като земеделски производител, но неизвършващо трудова дейност няма статут на осигурено лице);
  • лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, както и
  • лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.  

Съгласно и чл. 1, ал. 6 НООСЛБГРЧМЛ, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по предвидения с наредбата ред, по свое желание , изразено както следва:

  • за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия – с продължаване подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО;
  • за лицата, които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия – с подаване на декларация по ал. 2; в тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията;
  • за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия – с подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване; в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1 – во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени.

Така, лицата, които имат отпусната пенсия и са самоосигуряващи се лица, не подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3 от КСО, освен при изразено изрично желание от тяхна страна.

Правото за осигуряване „по желание“ възниква от датата на придобиване качеството на „пенсионер“, т.е. когато правото на пенсия е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред – издадено е разпореждане за отпускане на пенсия от съответното длъжностно лице в териториалното поделение на НОИ.

От датата на възникване на основанието за получаване на пенсия до датата на отпускане на пенсията с разпореждане от длъжностното лице на НОИ, тече период от време, през който все още правото на лицето на пенсия не е обективирано с надлежен документ по законоустановения ред. През това време самоосигуряващото се лице не би могло да се възползва от правото да не внася осигурителни вноски, дадено му с разпоредбата на чл. 4, ал. 6 КСО.

Едва след признаване на това право то би могло да избере дали да се осигурява социално. До този момент обаче, лицето дължи осигурителни вноски за своя сметка, защото все още не притежава качеството на пенсионер и упражнява трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4  КСО.

След което, поради недължимо внесени осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО, може да се депозира в НАП искане по образец за прихващане или възстановяване на съответните суми. Резултатът се обективира в акт за прихващане или възстановяване.

Използвани източници:

  • Кодекс за социално осигуряване;
  • Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица;
  • Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/reports .