pravenanaliz.eu

Записът на заповед представлява ценна книга материализираща права и е доказателство за вземане. Записът на заповед е абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа, сделка, по силата на която издателят безусловно се задължава да заплати на приносителя посочената в книгата сума.

Каузата, т.е. основанието за плащане

Записът се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума пари. Поради това ВКС счита, че всички доводи, основани на каузалните отношения, по повод на които е бил издаден даден запис на заповед, са възражения на издателя му, които решаващият съд е винаги длъжен да обсъди, за да реши дали сумата по веднъж вече издаден изпълнителен лист в действителност се дължи.

Съгласно пък постоянната съдебна практика възражението, че поетото по записа на заповед задължение е без основание, тъй като не съществува каузална сделка, не може да обуслови извод за нищожност на менителничния ефект поради противоречие с добрите нрави или поради липса на основание (напр. реш. № 206/ 2015 г., ВКС). И кредиторът по записа не е длъжен да сочи и да доказва съществуването на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга. А след като установява вземането си само въз основа на записа на заповед, кредиторът не може да бъде санкциониран с отхвърляне на иска само поради това, че не е доказал каузалното правоотношение.

Но няма пречка и каузалното отношение да бъде отбелязано в записа на заповед, което се подразбира и от постановките в ТР № 4/ 2014 г., ОСГТК на ВКС, макар че законодателят не е въвел подобно изискване.

Така, за действителността на тази ценна книга е без значение основанието, на което издателят е поел задължението, като кредиторът може да реализира вземането си само въз основа на записа.

Записът на заповед не е недействителен, когато издателят не е задължено лице по каузално правоотношение, в чиято връзка е издаден или не е поел гаранционно – обезпечителна отговорност по отношение на каузалното правоотношение. А когато е установена връзка между записа на заповед и валидно възникнало каузално правоотношение, между поемателя по записа на заповед и трето за правоотношението по абстрактната сделка лице – длъжник по каузалното правоотношение, и приета между издателя на записа на заповед и поемателя обезпечителна връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение (със страни поемателя на запис на заповед и трето лице – длъжник по каузалното правоотношение), то погасяването на задължението по каузалното правоотношение може да има ефект върху погасяване на задължението, основано на запис на заповед (из реш. № 60061/ 2021 г., ВКС). 

Поръчителство

Според чл. 483 (плащането на менителницата може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство. То може да се даде както от трето лице, така и от лице, чийто подпис вече е сложен върху менителницата) във вр. с чл. 537 (за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата) от Търговския закон, плащането на записа на заповед може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство, дадено както от трето лице, така и от лице, чийто подпис фигурира върху ценната книга. 

Съгласно чл. 484, ал. 1 от ТЗ менителничното поръчителство се учредява от поръчителя върху записа на заповед или върху алонжа с отбелязване на думите „като поръчител” или на друг равнозначен израз и с полагане на подпис. В съответствие с чл. 485, ал. 1 във вр. с чл. 513, ал 1 ТЗ, поръчителят отговаря за изпълнението на менителничния дълг солидарно с лицето, за което е поръчителствал, а чл. 513, ал. 2, ТЗ регламентира правото на приносителя на ценната книга да насочи иска си срещу всички задължени по записа на заповед лица, заедно или поотделно, без да се съобразява с реда, по който са се задължили.

Лихви

Съдебната практика изтъква, че макар уговарянето на мораторна лихва в записа на заповед да е недействително, възможно е в него да се съдържа валидна уговорка за възнаградителна лихва. За да е редовен от външна страна записът в този случай, лихвата трябва да е посочена като процент, начисляван върху сумата по главницата, а не като конкретна сума, формирана за съответния период.

Реквизитите

Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно императивната разпоредба на чл. 535 ТЗ, а ако не е налице дори само един от задължителните реквизити на записа на заповед, той е недействителен, реквизитите са: 

1. Наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан 

За да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът „запис на заповед“ да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът „запис на заповед“.

2. Безусловно обещание да се плати определена сума пари

Законът не допуска задължаването на издателя да е под условие. Върховните касационни съдии в реш. № 21/ 2014 г., постановяват, че запис на заповед с добавка в същия относно наличието на каузално правоотношение, на каквото безспорно сочи добавката „неустойка“, не е пречка за издаване заповед за незабавно изпълнение, освен в случай, че добавката отрича безусловния характер на задължението. 

Докато сумата, която трябва да се плати трябва да бъде посочена ясно и определено. Дължимата по ценната книга сума може да бъде изписана цифром, словом или по двата начина. В реш. № 173/ 2018 г., ВКС констатира, че правилото за дерогиране на цифровото изражение на дължимата по ценната книга сума е приложимо само ако в нея едновременно с това има изписване на различна сума с думи. В този случай се счита, че изявлението за задължаване от издателя на записа на заповед е направено за посочената словом сума. Разликата между словното и цифровото изражение обаче не води до нередовност на ефекта и липсата на дълг по него.

3. Падеж

Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване (чл. 536, ал. 2 ТЗ). Падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. 

Ако падежът е определен по начина, посочен в чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – в определен ден, то за да настъпи изискуемостта на вземането не е необходимо предявяване на записа на заповед, понеже падежа е на определен ден – т. 3 от TP № 1/ 2005 г., ОСГТК на ВКС.

В реш. № 77/ 2015 г. на ВКС и процесен запис на заповед, в който е посочено, че издателят „при предявяване на този запис на заповед да плати на … сумата от …, която сума е платима не по-рано от 01.11.2002 г.” , върховните съдии достигат до извод, че определеният в записа на заповед падеж е неясно определен и създава предпоставки за различно тълкуване, доколкото е уговорено, че е платим „при предявяване”, но сумата е платима не по – рано от 01.11.2002 г. Също така, че с определения падеж в записа на заповед не се визира хипотеза на чл. 487, ал. 2 ТЗ (ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди определен ден, срокът за предявяване тече от този ден), тъй като не е определено предявяване за плащане преди определен ден, а само плащане. Ето защо съставът на ВКС счита, че така определения падеж в записа на заповед не отговаря на изискванията на чл. 486, ал. 1 ТЗ и е нищожен по смисъла на чл. 486, ал. 2 вр. чл. 535, ал. 1, т. 3 ТЗ. 

Така определения падеж е дал основание на предходната съдебна инстанция да прави разграничение на израза „на предявяване” и „при предявяване”, разграничение между падеж и фактическо действие по чл. 491 ТЗ (менителница, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни) и различно тълкуване волята на издателя.

4. Място на плащането

Според възприетото в реш. № 225/ 2014 г., ВКС, реквизитите „място на плащане“ и/ или „място на издаване“ са конкретизирани, когато съдържат съвкупността от данни за улица, сграда, апартамент и др. на територията на посоченото от издателя населено място, където може и трябва да бъде потърсено, предложено и осъществено плащането на обещаната със записа на заповед парична сума.

Ала има съдебна практика и в обратната посока, напр. реш. № 21/ 2014 г., ВКС, според която под „място на плащането“ и „място на издаването“ следва да се разбира само населеното място, където следва да се изпълни менителничното задължение и където е издаден записа на заповед, както и че в обхвата на тези реквизити не попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното населено място – улица, номер на сграда, етаж, апартамент.

5. Името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати 

6. Дата и място на издаването

Датата на съставянето съвпада с датата на неговото издаване. А съобразно чл. 536, ал. 3 и 4, ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя. Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.

7. Подпис на издателя.

Предявяване за плащане

По отношение предявяването на запис на заповед, необходимостта от което произтича от начина, по който е определен падежът – “на предявяване”, е приложима разпоредбата на чл. 538, ал. 2 ТЗ (трябва да се предяви на издателя, той трябва да удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише), като отказът на издателя да удостовери, че записът на заповед му е предявен и да постави дата на предявяването, както и укриването на същия може да бъдат удостоверени и с нотариална покана. В този смисъл предявяването предполага представяне на документа, за да се извърши удостоверяването от издателя (реш. № 50116/ 2023 г., ВКС). Отказът на издателя да удостовери предявяването или да постави дата се установява с протест, чиято дата се смята като начало на срока след предявяването.

Предявяването за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение.

Най – често предявяване се извършва чрез:

• отбелязване върху самата ценна книга, че е предявена на издателя;
• покана, връчена от нотариус по правилата за връчване на съобщения по ГПК, но предявяване няма да е налице напр. при липсата на съответствие между реквизитите на записа на заповед, на който ищеца основава вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение, и тези на посочения в нотариалната покана запис на заповед;
• пощенска или куриерска служба, стига предявяването за плащане да е достигнало до знанието на издателя лично, не чрез другиго.

Принудително изпълнение

Когато със заявление за издаване на заповед за изпълнение е представен запис на заповед (документ по чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК), на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

При предявен иск срещу издателя кредиторът доказва вземането си само със записът на заповед, а длъжникът може да реализира защитата си чрез релевиране на абсолютни и/ или относителни възражения по отношение на записа (реш. № 60173/ 2021 г., ВКС). 

Обезсилване на ценната книга

Съгл. чл. 560 ГПК, всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед – запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването й, ако е лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена.

Производството по чл. 560 ГПК е предвидено, за да предпази носителя на правото, материализирано в ценната книга, от неблагоприятни последици в случай, че е лишен от владението й въпреки волята си или същата е унищожена, тъй като в посочените случаи това лице, изгубвайки държането на ценната книга, губи и възможността да получи плащане срещу нея. Същевременно се поражда рискът платецът по ценната книга да плати валидно на лицето, което я държи и предявява за плащане, макар че то не е носител на правото, защото е отнело противозаконно нейното владение или е намерило изгубената ценна книга. Предназначението на обезсилването на ценната книга е да се замести същата със съдебното решение, което я възпроизвежда, за да даде възможност на носителя на правото по ценната книга да го упражни, като получи дължимото плащане, и да лиши ценната книга от нейния легитимиращ ефект, за да отнеме на лицето, което я държи без правно основание, възможността да получи срещу нея плащане от платеца по ценната книга. (в този смисъл определение № 438/ 2015 г. на ВКС и проф. д-р. Ж. Сталев, „Българско гражданско процесуално право“, 2012 г.).

Обезсилването се имплементира посредством молба до районен съд, в която молителят трябва да:

• възпроизведе ценната книга или да посочи всичко, което е необходимо, за да се определи нейната тъждественост; 
• изложи обстоятелствата, при които е изгубена или унищожена ценната книга, както и обстоятелствата, от които произтича правото му върху нея; 
• потвърди истинността на своите твърдения с изрична декларация в молбата.

Ако молбата отговаря на тези изисквания, съдът в закрито заседание издава заповед, която съдържа: 

• означение на молителя; 
• покана към държателя на ценната книга да заяви своите права най-късно до посочения в заповедта ден на заседанието на съда за произнасянето по обезсилването с предупреждение, че ако не стори това, ценната книга ще бъде обезсилена; 
• нареждане до платеца да не извършва никакви плащания на приносителя на ценната книга. 

Заповедта се поставя на определеното за това място в съда и се обнародва в неофициалния раздел на „Държавен вестник“. Препис от заповедта се изпраща на платеца.

В случай, че в съдебното заседание не се яви лице, което да заяви правата си по процесната ценна книга, то съдът ще счете, че молбата е основателна и ще обезсили ценната книга.

Записът на заповед като разписка

ВКС приема в реш. № 88/ 2013 г., че редовният от външна страна запис на заповед не може да изпълни и ролята на разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД (при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка) удостоверяваща предаване на отразената в текста му парична сума, тъй като по дефиниция от чл. 535, т. 2 ТЗ той материализира само безусловното обещание на издателя за плащане, не и негово удостоверително изявление, че е получил пари от поемателя. Доказването на каузално правоотношение или на предаване на парични средства посредством записа на заповед е мислимо и възможно единствено в хипотезата, когато освен реквизитите по чл. 535 ТЗ, менителничният ефект съдържа и други вписвания, отнасящи се до каузални правоотношения между издателя и поемателя и/ или до извършена помежду им размяна на пари. От гледна точка на формалната редовност на записа на заповед тези вписвания следва да се считат за неписани, но от процесуална гледна точка те могат да придадат на записа на заповед значението на пряко писмено доказателство за паралелно каузално правоотношение между страните по абстрактната сделка, от което зависи възникването и съществуването на менителнично вземане.

И в решения на ВКС № 78/ 2009 г. и № 21/ 2012 г. e изразено категорично становище, че редовният запис на заповед не изпълнява функциите на доказателство за сключен заем, нито на разписка за предаване на парични средства по договор за заем. При доказана в процеса връзка между записа на заповед и договор за заем, сключването на договора, в т. ч. и предаването на заема като елемент от неговия фактически състав, следва да се извърши с други доказателства, извън самия запис на заповед.

Закона за ограничаване на плащанията в брой

В чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой е постановено, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Това ограничение обаче по никакъв начин не се отразява на действителността на запис на заповед, обективиращ задължение за плащане на по – голяма сума.

Ако евентуално бъде реализирано плащането на такава сума в брой, това би било основание за налагане на административна отговорност на лицата, но не води до недействителност на записа на заповед. Административната отговорност според текста на чл. 5 на ЗОПБ – който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е юридическо лице. При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е 50 на сто от размера на направеното плащане, а на имуществената санкция – 100 на сто от размера на направеното плащане.

Следва да се отбележи, че Законът за ограничаване на плащанията в брой забранява/ ограничава извършването на  плащания в брой, а не забранява договарянето на заплащане на суми в размер на или надвишаваща 10 000 лв. 

Използвани източници:

• Търговски закон;
• Закон за задълженията и договорите;
• Закон за ограничаване на плащанията в брой;
• Граждански процесуален кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.