pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации. Партнирам си с адвокати от различни населени места, поради което поемам ангажименти и извън гр. Варна. Ако искате да спечеля и Вашето съдебно дело не се колебайте да ми се доверите!

Конституцията на Р. България прокламира принципа, че работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон.

Така, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск (чл. 155 и следващи от КТ). Още в трудовият договор трябва да се съдържат данни за размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски.

При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най – малко 4 месеца трудов стаж.  Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск.

Работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:

• за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;
• за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.

Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.

При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 4 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.

Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. 

А доказването, че този отпуск е ползван, съответно че се изключва обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, е в тежест на работодателя и той може да го проведе с помощта на всички доказателствени средства. 

Правото на платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение, тъй като неговата цел е да се осигури почивка и регенерация на изразходваните по време на работа сили

Поради това платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудовото правоотношение, но не напр. за период от уволнението до отмяната му и възстановяването на работа. 

Последното е изяснено от ВКС в реш. № 167/ 2011 г., че през периода от време от датата на прекратяването на трудовото правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила съдебно решение и възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната работа, последният реално не е престирал труд по трудовото правоотношение, поради което за този период от време за него не възниква право да ползва платен годишен отпуск, а в случай на последвало ново уволнение за този период от време работодателят не дължи на работника или служителя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. 

Обезщетението се дължи при прекратяване на трудовия договор, като без значение е основанието за прекратяването

Според приетото в реш. № 104/ 2012 г. на ВКС, ако договорът е прекратен поради уволнение на някое от предвидените в КТ основания, което в последствие се отмени като незаконно, работникът или служителят вече не може да претендира за реално ползване на отпуската. С оглед на това няма основание същият да връща полученото обезщетение за неизползван отпуск. 

Така, предпоставките за правото на обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение и работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за годината на прекратяването и за предходните години. 

Като няма никакво правно значение на какво основание и по какви причини (субективни или обективни) не е ползван платеният годишен отпуск (реш. № 30/ 2018 г., ВКС). 

Обезщетението се изчислява към деня на прекратяването на трудовото правоотношение

В чл. 177 КТ е регламентиран и реда за заплащането му, а именно за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Погасяване на правото на ползване 

Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В чл. 176 КТ е разписано, че ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:

1. работодателя – поради важни производствени причини; ако ползването му е отложено, то в този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по – малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

Когато платеният годишен отпуск е отложен при тези условия, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Ред за ползване 

Съобразно новелата на чл. 173, ал. 1 КТ, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. 

Следва да се изтъкне установеното в практиката на ВКС разбиране (застъпено напр. в реш. № 188/ 2021 г.), че липсата на писмена заповед или разрешение по смисъла на чл. 173, ал. 1 КТ е в нарушение на Кодекса на труда и евентуално основание за търсене на дисциплинарна отговорност за неявяване на работа, в които случаи дори начисляването и получаването на възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск не заместват разрешението на работодателя за ползването на отпуска.

А след като самият работник с подписа си в платежните ведомости е удостоверил, че е получил съответните суми, начислени му за ползван отпуск, няма основание да твърди, че не е ползвал отпуск, защото не е подал писмени молби (опр. № 1135/ 2013 г., ВКС).

На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск (а работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж) за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници, които са посочени в чл. 154 КТ. Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.

Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие:

• по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато
• работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. 

Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ, за което вече стана дума. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по – малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по – късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в този срок, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най – малко 14 дни предварително.

Компенсация и начин на ползване на платения годишен отпуск

В чл. 178 КТ е закрепена забраната за компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Относно начинът на ползване на платеният годишен отпуск, той се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части.

Когато работникът/ служителят е непълнолетен или е с намалена работоспособност

Работниците и служителите, ненавършили 18 години, имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по – малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години.

Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Последвала смърт на работника/ служителя и лихвата за обезщетението

Със счетоводното начисляване на паричното обезщетение за неизползван отпуск работодателят се задължава за изплащането му. При последвала смърт на работника или служителя, преди той да получи обезщетението, то се дължи на неговите наследници. Искът на наследниците за изплащане на това обезщетение обаче не е трудовоправен. 

Като всяко парично задължение, и задължението за обезщетение по чл. 224 КТ е лихвоносно. Според върховните касационни съдии и реш. № 451/ 2006 г., когато работникът не е отправил покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД (защото когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора), лихвата се присъжда от деня, в който искът е предявен. 

Използвани източници:

• Кодекс на труда;
• Закон за задълженията и договорите;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html