pravenanaliz.eu

Съобразно решение № 15395/ 2018 г. на ВАС,  при отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози е налице самостоятелно и достатъчно основание за прилагане на административнонаказателна отговорност.

Така, съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/ или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/ или химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Законодателят е задължил водачите на МПС да се подложат на проверка за наличие на алкохол в кръвта или за употреба на наркотични вещества под страх от административнонаказателна отговорност, като способа и предмета на проверката се определят от полицейските органи, които на място са длъжни да използват технически средства или тест.

Разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира състав на административно нарушение, което съдържа в себе си две форми на изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на административнонаказателната отговорност да му бъде извършена проверка с техническо средство и/ или с тест– неподчинение на устно разпореждане от полицейски контролен орган, а втората форма – с неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в медицински талон, съставен от същия орган.  

Според установената практика на ВКС, деянието по чл. 174, ал. 3 ЗДвП се състои в „отказ да бъде извършена проверка  за установяване на ..“, чрез бездействие да се изпълнят конкретни разпореждания на контролните органи за начина на нейното осъществяване. Съгласно определение № 46/ 2019 г. на ВКС, всеки отказ да бъде извършена проверка, чрез разпоредения от контролните органи способ е отделно административно нарушение.

Според новелата на чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Тази разпоредба урежда случаите на извършени множество административни нарушения от едно лице – с едно (в идеална съвкупност) или отделни (в реална съвкупност) деяния. И при двата вида съвкупност законът предвижда налагане на отделни наказания за всяко извършено нарушение и отделно изпълнение на всяко от наложените наказания. Така налагането с наказателно постановление на едно наказание за описани от фактическа страна множество нарушения (отказ от изпробване с техническо средство и/ или тест, и отказ от медицинско изследване) представлява нарушение на чл. 18 ЗАНН и е основание за отмяната му, понеже това процесуално нарушение прави напълно неясна волята на наказващия орган за кое точно от описаните административни нарушения е ангажирана отговорността на наказаното лице и води до нарушаване правото му на защита.

Издаването на заповед за налагане на ПАМ не е обвързано с издаването на наказателно постановление. Двете производства са самостоятелни. 

Съгл. чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Принудителните административни мерки, каквато е и тази по цитираната разпоредба, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат, който е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Съгласно предпоставките на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози, на водач на МПС може да бъде извършвана проверка с тест за употребата на наркотични вещества или да се изпрати за медицинско изследване,  при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване.

Такива  външни признаци, поведение или реакции, следва да се твърдят като фактическо основание в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка или в АУАН, или поне да са налични доказателства в тази посока. Макар че принципно преценката по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за наличие на основания за извършване на проверка е предоставена изцяло на полицейските органи и не подлежи на съдебен контрол.

Обикновено издадена ЗППАМ при отказ от тестване е с временен характер, като срока й на действие е ограничен до решаване на въпроса за отговорността.

Съгласно  чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, действието на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Съгласно чл. 20 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, основанията за отнемане на СУМПС са – влезли в сила НП, решения или присъди, с които е наложено наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“, наложена ПАМ за временно отнемане на свидетелството за управление на ПМС, съставен АУАН в предвидените от закона случаи, респективно основанията за връщане на отнетите свидетелства са регламентирани в чл. 24 от Наредбата, като едно от тях е изтичане на осемнадесетмесечен срок от отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, въз основа на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП или до решаване на въпроса за отговорността му. А съобразно чл. 190, ал. 2 ЗДвП, наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземването на свидетелството за управление.

Тълкуването на тези разпоредби води до извода, че СУМПС фактически се изземва при установяване на нарушението, превантивно свидетелството се отнема от водача на МПС на основание на наложената ПАМ до влизане в сила на издаденото НП, присъда, споразумение, но за не повече от 18 месеца, като след влизане в сила на НП, присъда, споразумение,  отнемането на свидетелството продължава във връзка с изпълнението вече на наложеното наказание – лишаване от право на правоуправление. Крайният момент, до който отнемането може да продължи по аргумент от разпоредбите на чл. 24 от Наредбата, е изтичане срока на наложеното наказание, в случай, че НП/ присъда/ споразумение влезе в сила в рамките на 18 – месечния срок от отнемането или изтичането на 18 – месечния срок от отнемането, ако в рамките на този срок НП/присъда/споразумение не влезе в сила.

Следователно, под израза „до решаване на въпроса за отговорността му“, употребен в  чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП законодателят е имал предвид до влизане в сила на НП, с което е наложено наказанието или отмяната на НП с влязло в сила съдебно решение, или влизане в сила на присъда/ споразумение, или изтичане на срока на наложено с присъда/ споразумение наказание „лишаване от правоуправление“.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Обжалването на заповедите се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози, регламентира следните съществени моменти:

• При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на разпорежданията и указания, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

• За установяването с доказателствен анализатор служителите съставят протокол по образец съгласно приложение № 3. Протоколът се издава в два екземпляра, като първият се предоставя на контролния орган, назначил установяването, а вторият остава за съхранение при извършилия установяването. Отказът на лицето да му бъде извършено установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор се удостоверява с неговия подпис и се отразява от извършващия установяването в протокола. Отказът на лицето да подпише изготвения протокол се удостоверява с подписа на един свидетел.

• Отказът на лицето да бъде изследвано в медицинско заведение се отразява от медицинския специалист в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно приложение № 4, като се удостоверява с подписа на изследваното лице. Отказът на изследваното лице да подпише изготвения протокол за медицинско изследване се удостоверява с подписа на един свидетел.

Какво се случва, когато лицето вече е било наказвано по административен ред за такова деяние?

В сила от 2023 година е новата ал. 6 на чл. 343б от Наказателния кодекс, която гласи, че който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди лева. 

В такъв случай, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. А ако е образувано, то при констатиране на признак/ признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор, указва нормата на чл. 33 ЗАНН.

Приложението на чл. 343б, ал. 6 НК не изключва на основание чл. 78а НК съдът да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание, когато са налице едновременно предпоставките визирани в чл. 78а НК:

• за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; 
• деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV НК; 
• причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени;
• причиненото увреждане не е тежка телесна повреда или смърт, или деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
• не са налице множество престъпления;
• престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, освен в случаите, когато то е обида или клевета.

Да добавим, че от 2023 г. е в сила и ал. 7 на чл. 343б НК, според текста на която, деецът не се наказва, ако отказът да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози, се дължи на независещи от него причини.

Използвани източници:

• Закон за движението по пътищата;
• Административнопроцесуален кодекс;
• Закон за административните нарушения и наказания;
• Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина;
• Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози;
• Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/reports ;
• Наказателен кодекс.