pravenanaliz.eu

Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива.

Новелата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Вложеното от законодателя в тази норма е израз на хипотезата, при която взискателят се е дезинтересирал от образуваното по негов почин изпълнително производство. Предвиденият период от време по-дълъг от две години представлява процесуален преклузивен срок, който има значение единствено за прекратяване на образуваното и висящо изпълнително производство, т. е. се отнася до възникналите процесуални правовоотношения, но не погасява материалното право на взискателя и след изтичането му може да бъде образувано ново изпълнително производство.

И според задължителните постановки на т. 10 от ТР № 2/ 2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност, включително погасителната давност за вземането, тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Взискателят може да е упълномощил частния съдебен изпълнител

да извършва действия по изпълнението, тоест с правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

При такова възлагане, за да се поддържа висящността на изпълнителния процес и да се развива изпълнителния процес, не е необходимо взискателят лично да провежда активно поведение по делото. Тази висящност може да се поддържа от действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя, напр. съдебният изпълнител по своя инициатива и без възлагане от взискателя проучва имущественото състояние на длъжника, по негова преценка предприема изпълнителни действия с цел събиране на вземането. Изпълнителни действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя са законосъобразни изпълнителни действия и те са от естество да прекъснат погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Но пък делегирането на правомощия не освобождава взискателя от задължението му да прояви активност, да поддържа висящността на процеса чрез искания за прилагане на определени изпълнителни способи, щом съдебният изпълнител бездейства.

Кои действия прекъсват давността

В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Според възприетото в т. 10 от ТР № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия са – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В т. 10 на Тълкувателното решение се приема за изпълнително действие, което прекъсва давността, съответно препятства прекратяването на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, извършването на опис на движими вещи, но не и насрочването на такова действие, без реалното му извършване. Това е така и защото съгласно чл. 465 ГПК (съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице) това е първото действие от производството по изпълнение върху движими вещи, като неговата подготовка не съставлява отделно и самостоятелно изпълнително действие. Ето защо при неизвършване на опис на движими вещи, неговата подготовка е без правно значение.

В реш. № 1588/ 2022 г. според ВКС основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато взискателят въобще не е поискал извършването на изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са приложени поради някаква причина, включително поради липсата на притежавано от длъжника имущество. Т. е. необходимо е бездействие на взискателя в продължение на две години, каквото не е налице, когато същият е отправял искания за насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ без значение дали той е приложен, а ако е приложен или се прилага, бездействие също не е налице в периода на прилагането.

При наличието на двама длъжници по едно и също изпълнително дело,

за едно задължение, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение на всички тях, т. е. срокът на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник. Като предприетите изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо останалите. Когато взискателят е предпочел да насочи принудителното изпълнение спрямо един от солидарните длъжници, бездействието по отношение на останалите е обвързано от предвидената в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК санкция – прекратяване на изпълнителното дело спрямо тях. В този смисъл са съдебни актове като напр. решения на ВКС № 83/ 2018 г., № 48/ 2016 г. Респективно същото касае преценка на изтекла погасителна давност по отношение на всеки от длъжниците.

Разноските по изпълнението

В чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изброените в разпоредбата случаи, сред които е този, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Така, при прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, разноските по изпълнението ще бъдат за сметка на взискателя.

Update – Тълкувателно решение № 2/ 2023 г. гр. София, 04.07.2024 год., ОСГТК на ВКС

В същото върховните съдии решиха, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Сред мотивите на решението четем: кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи.

За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства.

Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена – чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК.

Освен това, ОСГТК на ВКС реши и че:

• В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.
• При направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е необходимо съгласието на присъединените взискатели. В този случай, когато по изпълнителното дело са се присъединили взискатели на основание чл. 456, ал. 1 ГПК с представен към молбата изпълнителен лист или пряко изпълнително основание, производството се прекратява само по отношение на първоначалния взискател. Ако присъединените взискатели са с удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК или по право, изпълнителното производство се прекратява изцяло. За да се спре изпълнителното производство по искане на първоначалния взискател на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, е необходимо съгласието само на взискателите, които са се присъединили с представен изпълнителен лист или пряко изпълнително основание. При реализиран изпълнителен способ и постъпили въз основа на него парични суми по сметката на съдебния изпълнител изпълнителното производство не може да се спре на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК и може да се прекрати само по отношение на направилия искането по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК първоначален взискател. При недостатъчност на постъпилите при изпълнението суми за удовлетворяване на всички присъединени взискатели се извършва разпределение по чл. 460 ГПК, без да се включва вземането на първоначалния взискател. Необходимо е съгласието на всички съделители за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК или за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, когато то е образувано за осребряване на изнесен по реда на чл. 348 ГПК на публична продан недвижим имот или движима вещ.

Използвани източници:

• Граждански процесуален кодекс;
• Закон за частните съдебни изпълнители;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html .