pravenanaliz.eu

Съгласно чл. 422, ал. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс, наказателното дело се възобновява, когато:

1. някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински; 

2. съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство; 

3. чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото; 

4. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото; 

5. са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 по съдебни актове по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5, както и по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. 

6. е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело – за престъплението, за което екстрадицията е допусната. 

Обстоятелствата по т. 1 и 2 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда – чрез разследване.

В закона са изброени случаите, при които приключило наказателно производство може да бъде възобновено. Възобновяването представлява механизъм за контрол върху влезли в сила съдебни актове.

Искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или съдът, компетентен да разгледа искането постанови друго. Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.

Срок на искането

Съобразно новелата на чл. 421, ал. 1 НПК, искането за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение или разпореждане за прекратяване, както и искане, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не по-късно от шест месеца от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 и ал. 2 или от разкриването на новите обстоятелства. 

Дори ако лицето е изтърпяло значителна част от наказанието, наказателното производство може да бъде възобновено, според възприетото в реш. № 256/ 2012 г., ВКС, защото целта на производството по възобновяване е постигането на правилно приложение на материалния закон, критерий за което не е целесъобразността. 

Обстоятелствата и доказателствата

Новооткритите обстоятелства или доказателства дефинитивно са факти, които са възникнали след приключване на делото или които са съществували преди или по време на разглеждането на делото, но не са били известни на решаващия орган, защото в материалите по делото са липсвали указания за съществуването им. Тези обстоятелства или доказателства може да се отнасят както до доказаността на извършеното от дееца престъпление и неговата правна квалификация, но още и до степента на вината и размера на наказанието.

Новооткритите обстоятелства и доказателства обаче не се изчерпват само с онези факти, които променят основно или частично фактическата обстановка на деянието. Отмяна по реда на възобновяването се налага всякога, щом новооткритите факти поставят под съмнение правилността на съдебния акт или на наказателното постановление (ТР № 3/ 2015 г., ОСНК на ВКС). 

Разликата в доказателствата и обстоятелствата при основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, постулира ВКС в реш. № 197/ 2018 г., е с оглед начина на установяването им. Когато те са установени чрез разследване, проведено от компетентен орган и по реда на НПК, ще имат характер на доказателства. Ако например са установени в рамките на друго наказателно производство (напр. заключение на вещо лице по друго дело, установило невменяемост на осъденото лице), новите факти няма да имат характер на доказателства, а ще представляват обстоятелства по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК.

Примери за нови доказателства и обстоятелства

В реш. № 462/ 2011 г., ВКС посочва, че  налице са основанията, визирани в чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, когато са събрани нови доказателства като рентгенова снимка и история на заболяването, както и ново рентгеново изследване на черепните кости на пострадалия, които не са били известни на съдилищата и са довели до установяването на нови обстоятелства, имащи съществено значение за изясняване вида на получените от пострадалия телесни увреждания, съответно за ангажиране на наказателната отговорност. 

А в реш. № 139/ 2010 г., върховните съдии констатират, че бюлетини за съдимост и писма от служба ГРАО по своя характер представляват новооткрити обстоятелства, по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. 

Експертизата

Съгласно чл. 144, ал. 1 НПК, експертиза се назначава, когато за изясняване на обстоятелствата по делото са необходими специални знания в областта на науката, изкуството или техниката, т.е. експертизата не е доказателство или доказателствено средство, не е факт от обективната действителност, свързан с обстоятелствата по делото, а дейност насочена към изясняване на тези обстоятелства. 

За да са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, както нееднократно е посочвал в решенията си ВС и ВКС, новата експертиза може да бъде основание за възобновяване на наказателното производство само ако се основава на обстоятелства и доказателства, които не са били известни на съда, произнесъл се по приключеното дело.

Установяване на нови обстоятелства при прокурорска проверка

Прокурорската проверка е регламентирана в чл. 145 от Закона за съдебната власт, където е разписано, че при изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може лично да извършва проверки, както и да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки, като му представят заключения, а при поискване – и всички материали. Проверката се извършва в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един месец. Прокурорът се произнася по материалите от проверката в срок до един месец от получаването им.

Възможно е по молбата на осъдения да не е проведено досъдебно производство, а да бъде инициирана прокурорска проверка. В практиката си ВКС трайно е приел, напр. реш. № 129/ 2021 г., че нови обстоятелства могат да бъдат установявани при такава проверка. 

Освен това, тези обстоятелства  могат да са разкрити в хода на съдебно следствие, вкл. в рамките на друго наказателно производство.

Използвани източници:

• Наказателно – процесуален кодекс;
• Закон за съдебната власт;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html .